Чтение онлайн

Ройс спря.

— Да не подхващаме тази тема.

— Добре, та какво ви води в Акуеста? — попита Албърт. — Надали сте дошли да празнувате.

— Ще измъкнем Дигън Гаунт от тъмницата на затвора, ще имаме нужда от теб за обичайната вътрешна работа — обясни Ройс.

— Нима? Знаете, че екзекуцията му предстои, нали?

— Да. Именно затова трябва да действаме. Няма да е добре, ако закъснеем — додаде Ейдриън.

— Вие луди ли сте? Дворецът? По време на Зимния фестивал? А чули ли сте за задаващата се сватба? Охраната може да е леко позасилена. Всеки ден виждам строени в двора мъже, присъединяващи се към пазачите.

— И? — рече Ейдриън.

— Можем да използваме сватбата — изтъкна Ройс. — Някой познат пристигна ли в града?

— Джени и Лио пристигнаха наскоро, ако не се лъжа.

— Наистина ли? Отлично. Свържи се с тях. Те със сигурност ще да имат стаи в двореца. Виж дали не могат да ни вкарат. И събери колкото се може повече информация, най-вече къде държат Гаунт.

— Ще ми трябват пари. Бях планирал да посетя само няколко бала и може би един от пировете. Трябва да си взема по-читави дрехи. В името на Мар, вижте ми обувките. Погледнете! Не мога да се срещна с императрицата така.

— Засега вземи назаем от Джени и Лио — рече Ройс. — Тази нощ ще поема към Меленгар и ще се върна с пари.

— Връщаш се? Тази нощ? — запита Албърт. — Та вие току-що пристигате, нали?

Крадецът кимна.

— Тя е добре — успокои го Ейдриън. — Сигурен съм, че е избягала.

— До зимния фестивал остава почти месец — каза Ройс. — Ще се върна след около седмица. Междувременно съберете информация. Като се върна, ще съставим план.

— Е — изръмжа Албърт, — поне празниците няма да са скучни.

Някой хленчеше.

Този път беше мъжки глас, Ариста не го бе чувала преди. Рано или късно всички се разреваваха. Някои дори изпадаха в истерия. Имаше жена, която не спираше да пищи, но по някое време я разкараха. Ариста не си правеше илюзии, че въпросната жена сега се радва на свободата си. Бе чула как извличат тялото. Хленчльото преди имаше навика да плаче, но през последните дни бе поутихнал. Вече не виеше. Неотдавна го бе чула и да се моли. Принцесата се изненада, че в молитвите му не присъства желание за спасение или дори бърза смърт. Той се молеше единствено за нея. Молеше Марибор да я запази, ала принцесата така и не успя да разбере името на любимата му.

В мрака нямаше как да отчита изминалото време. Опита се да брои храненията, ала гладът и указваше тяхната нередовност — по-рядко от веднъж дневно. През цялото време не бе чула Гаунт, макар да го бе викала. Нощта на проваленото спасяване беше единственото време, когато чу гласа му.

Оттогава светът и се свеждаше до пространството в килията, мебелирана с отходно ведро и шепа слама. Стаичката бе тъй тясна, че едновременно можеше да опипа и четирите стени, навявайки уместни асоциации с гроб или клетка. Ариста знаеше, че Модина, някога известното като Тракия момиче, също е била държана в някоя подобна килия. Може би дори точно в тази. След като бе изгубила всичко стойностно в живота си, сигурно е било кошмарно да се събуди сама в мрака — без обяснение или причина. Незнанието къде се намира и как е попаднала там, трябва да е причинило лудостта на девойката.

Ариста поне знаеше, че не е сама. Щом новините за изчезването и достигнеха до него — брат и, Олрик, той щеше да премести света, за да я спаси. Двамата се бяха сближили в годините след смъртта на баща им. Той вече не беше привилегированото момченце, а тя престана да бъде завистливата, усамотена сестра. Все още се поскарваха, ала Олрик нямаше да позволи нищо да застане на пътя му, за да я намери. Би прибегнал до помощта на Пикърингови — нейното друго семейство. Дори може да прати Ройс и Ейдриън, които привързано наричаше свои кралски защитници. Спасението щеше да дойде скоро.

Ариста си представи закривената усмивка на Ейдриън. Образът се вклини в ума и и отказа да си отиде. Спомени за звука на гласа му, докосването на ръката му, онзи малък белег на брадичката — всичко това преля в сърцето и. Бяха съществували моменти на топлота, ала от негова страна само доброта и симпатия — състрадание за изпитващ болка. За него Ариста беше просто принцесата, неговият работодател, неговата работа, поредният отчаян благородник.

Колко празно е било съществуването ми, щом като двама от малцината ми приятели работят за мен срещу заплащане.

Искаше и се да повярва, че Ейдриън я вижда като нещо специално, че прекараното с нея време на пътя го е привързало към девойката — че и тя означава толкова за него. Надяваше се, че той я смята за по-умна или по-талантлива от останалите. Но дори и да го правеше, мъжете не се интересуваха от ум или талант. Искаха красота. Ариста не бе красива като Аленда Ланаклин или Ленар Пикъринг. Само ако Ейдриън можеше да я види по начина на Емъри и Хилфред.

Тогава и той щеше да бъде мъртъв.

Екотливото стържене на камъни се разнесе по коридора. Чуха се стъпки. Някой идваше.

Още не беше време за хранене. Макар да не можеше да отброява дните в мрака, Ариста знаеше, че храната не идва, докато не изпадне в отчаяние, че вече няма да има дажби. Хранеха я тъй рядко, че тя приветстваше оскъдната чорбица, воняща на развалени яйца.

Два чифта обуща бяха отговорни за стъпките. Първият чифт определи като войнишки, защото крачеха с метално тракане. Другарят му можеше да се похвали с отчетливи подметки, които не звучаха като калпавите обувки на слугите — а в някои случаи, шляпането на босите им нозе. Не, само някой богат можеше да си позволи такива потракващи обувки. Крачките бяха бавни, но не и колебливи. Дългият, отмерен вървеж излъчваше увереност.

В ключалката и простърга ключ и тя изщрака.

Посетител?

Вратата се отвори и ярката светлина накара Ариста да замижи.

Влезе пазач, изблъскал я грубо до стената, за да прикове китките и. Остави я окована и излезе, но не затвори след себе си.

Миг по-късно килията бе осветена от присъствието на регент Салдур, носещ фенер.

— Как си днес, принцесо? — възрастният мъж тъжно поклати глава, цъкайки. — Погледни се, мила. Толкова си измършавяла и мръсна. И откъде, в името на Марибор, си взела тази рокля? Не че е останало много от нея. Ето и следи от удари. Пазачите изнасилваха ли те? Не, съмнявам се — Салдур сведе гласа си до шепот. — Имаха изключително стриктни заповеди да не докосват Модина, докато тя бе тук. Обвиних невинен тъмничар, че я е опипвал — и бедният човек бе разчекнат с волове. Оттам насетне проблеми нямаше. Може да е било малко крайно, но не бих могъл да си позволя бременна императрица, нали? Естествено, в твоя случай не ме интересува, обаче войниците няма как да знаят това.

— Защо си тук? — хрипкавият глас прозвуча странно дори на нея самата.

— Помислих, че би желала да чуеш някои новини, мила. Килнар и Вернес паднаха. Ренидд вече е щастлива част от империята. Плодородните земи на Маранон в Делгоския полуостров имат богата реколта, така че ще разполагаме с изобилие от храна за войниците. Върнахме си и Ратибор, но трябваше да екзекутираме неколцина предатели — за назидание. Простолюдието трябва да разбере какви са последиците от бунт. Преди да бяхме приключили, вече проклинаха името ти.