Чтение онлайн

Ариста знаеше, че той казва истината. Не защото можеше непогрешимо да разчита лицето му, което едва съзираше през сплъстените си кичури, а защото Салдур нямаше причина да лъже.

— Какво искаш?

— Две неща. Искам да осъзнаеш, че Новата империя се въздигна и нищо не може да застане на пътя и. Животът ти, Ариста, свърши. Само след седмици ще бъдеш екзекутирана. А мечтите ти вече са мъртви. Трябва да ги погребеш заедно до тъжните гробчета на Хилфред и Емъри.

Ариста се вцепени.

— Изненадана ли си? При превземането на Ратибор научихме всичко за Емъри. Не им върви на мъжете ти. Първо причини неговата смърт, сега и тази на Хилфред. Черните вдовици биха позеленели от завист.

— А второто? — забеляза моментното му объркване. — Каква е втората причина за бъбренето ни?

— А, да. Искам да узная с кого работеше.

— Хилфред — заради което го уби, забрави ли?

Салдур се усмихна и силно я зашлеви през лицето.

Веригите, приковаващи китките на Ариста, издрънчаха и се изпънаха, когато тя се опита да се защити. Няколко мига той се вслушва в тихия и плач, сетне каза:

— Ти си умно момиче — достатъчно, за да си навлечеш неприятности — но не чак толкова. Хилфред можеше да ти помогне да избягаш. Дори може да те е крил през всички онези седмици, в които те издирвахме. Ала не може да те е вкарал в двореца, нито в този затвор. Той умря, носейки униформата на стражник от четвъртия етаж. Някой от персонала трябва да ти е помогнал да се сдобиеш с нея. Искам да знам кой.

— Нямаше друг. Бяхме само аз и Хилфред.

Салдур отново я удари. Ариста проплака, тялото и се затресе във веригите.

— Не смей да ме лъжеш — каза той, отново вдигайки ръка.

Ариста заговори бързо, за да предотврати удара:

— Казах ти. Бях само аз. Постъпих на работа в двореца като камериерка. Откраднах униформата.

— Зная всичко за превъплъщенията ти в чистачката Елла. Но без помощ не би се докопала до униформата. Трябва да е бил някой с авторитет. Трябва да зная кой е предателят. Кажи. Кой ти помагаше?

Когато тя не отговори, той и нанесе още два удара.

Ариста се сви.

— Престани!

— Кажи ми! — изръмжа Салдур.

— Не, ще я нараните! — изтърси тя.

— Нея?

Осъзнавайки грешката си, Ариста прехапа устна.

— Значи е жена. Това значително намалява броя на вероятностите — Салдур си играеше с ключ, окачен на тънка верижка, която въртеше около пръста си. След няколко минути регентът приклекна и постави фенера на земята. — Трябва ми име, а ти ще ми го кажеш. Зная, че си мислиш, че можеш да отнесеш личността и в гроба, но по-добре е да премислиш, независимо дали я пазиш в тайна от лоялност към нея или за да ми се противопоставиш. Може да ти се струва, че няколко седмици не е много време да си държиш езика зад зъбите, ала започнем ли веднъж, ще се молиш за бърза смърт.

Той отметна косата от лицето и.

— Погледни това лице. Не ми вярваш, нали? Все още тъй наивна. Все още си изпълнено с оптимизъм дете. Водила си толкова разглезен живот като принцеса. Нима смяташ, че животът сред простолюдието в Ратибор или миенето на подове тук са те направили силна? Мислиш, че вече няма какво да губиш, че вече си ударила дъното?

Когато я погали по бузата, Ариста се сгърчи.

— По изражението ти виждам, че все още ти е останала гордост и усещане за благородство. Изобщо не осъзнаваш, колко ниско трябва да паднеш. Довери ми се, Ариста, мога да изтръгна смелостта ти и да пречупя духа ти. Не искаш да узнаеш… колко ниско мога да те завлека.

Нежно я погали по косата, сетне сграбчи кичур и силно наведе главата и назад, принуждавайки я да го погледне. Погледът му изучаваше лицето и.

— Все още си чиста, нали? Все още недокосната, заключена в своята кула по много начини. Подозирам, че нито Емъри, нито Хилфред са се осмелили да легнат с принцеса. Може би трябва да започна с това. Ще уведомя пазачите, че могат да… не, изрично ще им заповядам да те насилват. Това ще направи и двама ни изключително популярни. Те ще поемат допълнителни смени, за да могат да те оскверняват ден и нощ.

Салдур пусна косата и, позволявайки на главата и да се отпусне.

— След като ти се наситят и от гордостта ти не е останала и следа, ще пратя главния инквизитор. Убеден съм, че той ще прегърне възможността да пречисти злото от прословутата Вещица от Меленгар.

Регентът се приближи и заговори тихо, поверенчески.

— Инквизиторът е изключително изобретателен. Онова, което може да стори с вериги, кофа вода и нажежено желязо, си е чисто изкуство. Ще крещиш, докато изгубиш гласа си. Ще припадаш, за да се събудиш отново в кошмара.

Ариста се опита да се извърне, ала сбръчканите му ръце още веднъж я принудиха да срещне погледа му. Изражението му не беше доволно или маниакално. Салдур изглеждаше мрачен, почти тъжен.

— Ще изпиташ мъки, каквито дори не си и подозирала, че са възможни. Останалата ти храброст ще се стопи. Умът ще те изостави, свеждайки те до лигав къс раздрано месо. Вече дори и войниците няма да те искат.

Салдур се приведе към нея тъй близо, че тя почувства дъха му, страхувайки се да не я целуне.

— Ако след всичко това все още не си ми дала исканото, ще насоча вниманието си към любезното приютило те семейство — Баркърови бяха, нали? Ще ги арестувам и ще ги доведа тук. Бащата ще гледа как пазачите се наслаждават на жена му. Сетне тя на свой ред ще наблюдава как съпругът и и децата биват разкъсани на четири. Представи си какво ще почувства жената, гледайки как най-малкият син, онзи, когото си спасила, умира. Ще обвини теб, Ариста. Бедната женица ще проклина името ти — и с право, защото твоето мълчание ще е разрушило живота и.

Нежно потупа пламналата буза на принцесата.

— Не ме принуждавай да го правя. Кажи ми името на предателката. Тя е извършила измяна, но бедните Баркърови са невинни. Не са сторили нищо. Просто ми кажи името и, за да предотвратиш всички тези ужаси.

Ариста се затрудняваше да мисли, бореше се да си поеме дъх, докато контролът и се изплъзваше. Лицето и трепереше от ударите му, гадеше и се от металическия вкус на кръвта. Вината изваждаше пред нея образите на Хилфред и Емъри — и двамата умрели заради нея. Не можеше да прибави и Баркъровата кръв по ръцете си. Да ги накара да страдат за нейните собствени грешки.