Битие
Шрифт:
Силна мазолеста ръка — на Хенри Джеймс Лий — сграбчи Славек за яката и го дръпна назад.
— Пусни ме! — изкрещя той и замахна към ръката. С разтуптяно сърце, вкопчен в шперплатовите плоскости, които скърцаха под него, Славек се замоли във виртуалния и реалния свят, докато проточваше врат да надникне надолу към секция 116.
„Не е чак толкова високо. Може пък да се отърве само със счупен крак или ръка…“
Сълзите замъгляваха очите му, но очилата засякоха проблемите със зрението и компенсираха, като увеличиха и изчистиха картината — и Славек се разхлипа и стисна очи.
По принцип не следвам информация от неустановени източници.
Сами по себе си те са достатъчно несигурни. Но когато някой настоява дори да не търся източници… ами… намирисва ми на дезинфобот, ако не и нещо по-лошо. Така че я стига!
Ние обаче се справихме доста добре, следвайки подсказките на Жената-птица303. Вземете начина, по който насочи нашата умна тълпа към десетина големи клечки, обявени за международно издирване — за голямо раздразнение на федерални и всякакви други, които прахосват години и не могат да ги открият! Раздуването на това ни спечели невероятно висок кредит на достоверност и ме нареди сред кандидатите за тазгодишната Шумна награда! Не е зле за репортерка, която все още е затворена в пашкул с гел и трябва да общува със света чрез мрежови сурогати и побъркани тълпи. Но да се върнем на темата.
Жената-птица303 се оказа най-полезна относно извънземните артефакти. Помните ли как бързо съпоставихме подземните трусове и казахме на света, че всяко отделно сеизмо-пук е вик на някой отчаян погребан кристал? Освен това помогнахме за събирането на данни от най-различни организации на учени аматьори и потвърдихме, че всички онези космо-блясъци в Астероидния пояс и точките на Лагранж също са викове „ела и ме вземи“ от самотни камъни-пратеници.
Вярно, мисиите по издирване и прибиране ще продължат години. Въпреки това едно откритие на аматьори ще доведе до подновяване на космическите програми на света. Поздравления!
Но това са вече стари новини и не са интересни. Те са отпреди три седмици — цял палеомесец! И макар че правителствени и частни агенции пресяват цялата Земя в търсене на останки, повечето изровени кристали са прекалено очукани, нацепени и натрошени, за да останат холоживи. Двайсет дни след Голямото откровение във Вашингтон ние все още не разполагаме с достоверен втори източник. Друг кристал, който или да потвърди думите на извънземните от Артефакта, или да оспори киселата им прогноза…
… че всички сме обречени като вид, цивилизация и планета, защото всички умират. С изключение на отделни индивиди, които успяват да се прехвърлят в писмата в бутилка, разбира се. Върховният индивидуализъм. Ниво на солипсизъм, в сравнение с което Айн Ранд изглежда като Шейкър.
Но няма да задълбаваме в тази посока. Не и днес. Не и когато целият свят вече е захапал онази зловеща реклама. ТОЛКОВА е отегчаващо да си мислиш същото, за което си мисли и всеки друг, нали?
Не, въпросът, върху който работим с тази умна милиция, е друг: Ами ако има други, относително непокътнати космически сонди, които вече се пазят тайно, може би в частни ръце?
Някои от подгрупите ни проследяваха легенди, слухове и приказки. Други преравяха музеи и надничаха в иначе недостъпни аристо-колекции, настоявайки за достъп, за да проучат скъпоценни експонати с всевъзможни лъчи.
Но дали тези дейности не са твърде явни и не се вършат и от агенции и групи с много по-добро оборудване от нашето? Нашата сила е в откриването на неочевидното! Затова предлагам различен подход. Вместо да търсим скрити артефакти, нека поговорим за онези, които ги издирват.
Или по-скоро за онези, които започнаха да ги издирват подозрително рано!
Говоря за периода веднага след като Джералд Ливингстън улови своя прочут Обект в орбита. За онези първи няколко дни, когато започнаха да се появяват първите редки слухове, без никакви образи или конкретни данни зад тях. Не биха ли могли архивите на Мрежата да разкрият кой е бил по-развълнуван и жален, отколкото би трябвало да е на този ранен етап?
Кои първи са започнали да търсят полупрозрачни издължени предмети с дължина около половин метър? Няма причина да очакваме да открием подобни кристални обекти на Земята, още по-малко да предприемаме толкова детайлно и специфично търсене. И въпреки това, следвайки някои намеци от нашата загадъчна приятелка, аз вече забелязах няколко търсещи червеи и порове, изпратени още през онези първи дни.
Някои… може би не повече от десетина групи… явно са знаели какво да търсят. Знание, което все още не споделят, когато ни е нужно най-много…
А, консенсусно проблясване.
Значи сме съгласни? Имаме си нова цел. Прясна следа.
Време е да пуснем хрътките.
49.
Вкиснати разказвачи
За Пен Сян Бин това бяха напрегнати часове.
Всички от малкия изследователски екип изглеждаха на тръни. Същото се отнасяше и за света, откакто десет милиарда души най-сетне чуха цялата история, разказана от извънземните същества във Вашингтон. Евтината им реклама, призоваваща неколцина индивиди да се „присъединят“ към тях в безкрайно междузвездно пътешествие. Не лично, разбира се — не като органични същества, а като софтуерни копия, запратени в безбрежния космос в милиони мънички съдове, изградени от кристал и мисли.
Естествено, добавиха извънземните, за целта трябвало да се мобилизират всички ресурси на една индустриална цивилизация, при това възможно най-бързо, за да бъдат изработени достатъчно спасителни капсули. Защото на човечеството вероятно не му оставало още много.
В смисъл — време.
Тази втора част от посланието им, предадена почти между другото, удари най-тежко света и предизвика вълни от бунтове и самоубийства по цялата планета.
— И все пак се питам — замислено рече пулупауанският асистент Пол Менелауа — дали предупреждението им наистина е толкова лошо?
— Какво искате да кажете, Пол? — попита Ян Шенсю, възрастният учен от Пекин.
— Искам да кажа, че това насочи вниманието на всички към много проблеми, които досега хората просто загърбваха или не обсъждаха напълно сериозно. Може би предупреждението ще има някакъв положителен ефект и ще накара човечеството да действа като по време на криза. Да поеме сериозно отговорностите си! Да ни изпълни с решимост най-сетне да пораснем. Да запретнем ръкави и да се съсредоточим върху решаването на…
Ана Аройо го прекъсна с презрително изсумтяване.
— Имате ли представа какво означава това? Разкриване и преодоляване на хиляди различни капани и пречки от дългия списък катастрофи, които в крайна сметка са сполетели всички други разумни раси в космоса? Всички! Гледахте предаванията. Създанията от Хаванския артефакт твърдят, че е невъзможно.
— Да, но дали това изобщо може да се нарече логично? Искам да кажа, всяка от цивилизациите им е съществувала, когато е изстреляла своята вълна… — Пол млъкна и поклати глава. Всички бяха видели какво се бе случило със света на приличащите на хеликоптери извънземни, докато бяха заети да изстрелват своите сонди бутилки. Всеки човек на Земята знаеше, че това не е щастлив край и че Хаванският артефакт е бил изстрелян, за да се размине на косъм с ядрен холокост.
През седмиците след предаването на тази сцена оптични и радиотелескопи се насочиха към въпросната планета. Досега не бяха засекли нищо, дори статичен шум, който би могъл да е от някаква скромна индустрия… макар че бързо се проектираха и създаваха нови сензори и космически инструменти, които да се вглеждат още по-отблизо.
— Оцеляването като техническа цивилизация е като прекосяването на огромно минно поле — продължи Ана. — Дебнат ни твърде много грешки и капани, водещи до отклонения или неизбежни пътища към самоунищожение. Те твърдят, че е невероятна рядкост високоразвита култура да просъществува повече от няколко хилядолетия. Само колкото да се научат да създават тези неща — тя посочи камъка свят — и да изстрелят още копия на верижното писмо!
„Е — помисли Бин, — дори хиляда години няма да е зле. Ние имаме високи технологии само от около век, а като че ли вече успяхме да направим достатъчно пакости с тяхна помощ.“
Ана поклати глава. Гласът й бе примирен и безпристрастен.
— Ако положението е безнадеждно, може би трябва да приемем предложението им. Да им позволим да ни научат как да произвеждаме милиони кристални спасителни капсули, всяка от които да понесе някой от нас на комфортно пътешествие сред звездите.
След дългото си мълчание Бин най-сетне се осмели да се обади.
— Куриерът на предпазливостта, пратеникът от нашия камък-свят, твърди, че извънземните във Вашингтон са лъжци.
— Именно! — озъби се Пол и подръпна аниматронното си разпятие. Напоследък беше все по-склонен да се държи с Бин като с член на екипа и дори регистрираше присъствието му с отсечено кимане от време на време. — Те може и да не ни казват истината. Може би искат да ни тласнат към отчаяние и самоунищожение — именно към сценария, за който ни предупреждава нашият пратеник.
Ян Шенсю се съгласи и премина от разговорния китайски, който използваха всички, на английски.
— Това е по-важно от личните ни цели. Трябва да съберем тези ужасяващи камъни. Да ги накараме да спорят помежду си, пред целия свят!
Всички се обърнаха към анамския керамичен магнат д-р Нгуен, който от няколко дни беше замислен и мълчалив. Той опря лакти на масата, сплете пръсти и поклати глава.
— Аз съм отговорен пред консорциум — почна той, като върна разговора на безупречен мандарин, със съвсем лек меконгски акцент, останал от детството му. — Инструкциите ми бяха да науча историята на този камък и да определя дали той се различава по някакъв начин от Хаванския артефакт. Ние постигнахме това. За съжаление, вторият задължителен приоритет беше абсолютно ясен — да издиря изгодни технологии, едва ли не на всяка цена. Чрез разпит или дисекция. И да използвам подобни методи, за да разбера дали няма скрита информация, която нещото не споделя с нас.
Пол Менелауа кимна, беше се навъсил.
— Думата „изгодни“… — запротестира Ана. — Тя предполага, че можем да научим нещо, което изследователите от Вашингтон не знаят — технологии, които ще дадат преднина на нашия консорциум. Но ние вече видяхме, че обектите са сходни. Нещо повече, цялата предпоставка на историята, разказана от създанията симулации в Хаванския артефакт… целият им разказ… се върти около обещанието, че ще дадат на човечеството всички средства, необходими за произвеждането на още такива камъни. Това е причината да изминат толкова много светлинни години! Какъв мотив биха имали да пазят тайни? Това със сигурност означава, че няма да постигнем нищо, ако раздробим…