Дамски кинжал
Шрифт:
— Ужасно. Това беше нещо ужасно и трябва да мине доста време, за да може да се съвземе, но тя е силно и много умно момиче. Знае, че е направила това, което е била длъжна да направи. — Джо се усмихна. — Знаеш ли какво каза тя, когато Джеймс я попита защо просто не е наредила на часовоя да стреля по Искандер от стената? Каза: „Не познавах човека, откъде можех да знам колко добър стрелец е? Това беше нещо, което трябваше да се свърши както трябва. Още от първия път. Знаех, че мога да го направя, и затова грабнах пушката му.“ Тя е имала време да премисли това, което е трябвало да направи, и според мен е взела правилното решение. Прави й чест, че се е опитала само да го рани и се е прицелила в лявата му ръка — нещо, което е било почти невъзможно от такова разстояние, но тя почти я беше откъснала. Не само жените имат този естествен импулс да попречат на един агресор. Това е много често срещана човешка реакция. Родени сме с нея и дори според мен би могло да се каже, че ни е дадена от Бога. Обаче жените имат едно по-голямо преимущество пред мъжете. Ние можем да отнемем живот, но не можем да дадем живот и тъкмо това според мен ще я накара постепенно да си прости за това, което е направила. Ще се моля за Лайли. Няма причина Бог да се вслуша в молитвата ми, защото от доста време не съм го правил, но ще опитам.
Бети се спря, обърна се към него и сериозно го изгледа.
— Джо? — рече тихо тя. — Когато възстановиш връзките си с Бога, ще споменеш ли и моето име?
Джо стисна ръката й.
— Вече го направих.
Лайли беше доволна да се опре на силната десница на Джеймс Линдзи. Бледа, със зачервени очи, тя избягваше контактите с всички, с изключение на Джеймс и Джо. Бяха я намерили да лежи напълно сломена и разтреперана зад бойниците. Очите й бяха широко отворени, не можеше да говори, а пушката лежеше до нея. Мина доста време, докато Джо я убеди да му позволи да я отведе в стаята й. Той знаеше какво е човек да изпадне в шок и остана при нея с часове, като й говореше тихо с ръка на рамото. Ако тя беше мъж, той знаеше точно какво да направи. По дяволите! Щеше да повика някой хавилдар и щеше да го прати да намери половин литър ром.
— Уредих сър Джордж утре да те отведе обратно в Симла, ако все още искаш да се прибереш веднага, Лайли — каза Джеймс. — Джо ще дойде също с теб. Не би могла да имаш по-идеални рицари за ескорт от тях двамата.
Лайли леко се усмихна.
— Мисля, че Джо прилича повече на сър Джордж, отколкото сам е готов да признае. Всъщност след няколко години човек няма да може да различи единия от другия.
— Лайли — каза Джеймс, — ще ми простиш ли, че те мислех…
— Джеймс — прекъсна го Лайли, — мисля, че и двамата трябва да направим малка преоценка. Аз бях много по-умна, отколкото ти ме мислеше, а ти се оказа много по-несъобразителен, отколкото си мислех. Забрави.
— Е, поне ми позволи да ти благодаря за това, което направи тази сутрин. Не можах да повярвам, но до този момент нямах възможност да…
Тя отново го прекъсна:
— Да ми благодариш, че ти спасих живота? Всяка жена би постъпила така. Попитай Бети.
Джеймс замръзна на мястото си и се огледа. Бяха далеч от останалите и те не можеха да ги чуят какво си говорят.
— Ти знаеш?
Лайли кимна.
— Но как? Какво…?
— Джо и аз огледахме стаята ти. Знаехме какво търсим и го намерихме. Свещниците на масичките до леглата. И двамата с Бети сте десняци. Забелязвам такива неща. Ако ти, Джеймс, наистина си ударил Земан, автоматично би взел твоя свещник от масичката, която е отдясно на леглото ти, т.е. откъм страната, която е по-далеч от ръката на Земан и която е държала ножа, и си щял да го удариш…. — Тя посочи с ръка към главата на Джеймс. — Като имаме предвид факта, че той е бил надвесен над теб… ти би го ударил някъде тук. Откъм лявата страна на главата му. Трябва да си страхотен акробат да го удариш там, където е бил ударен — от другата страна. Обаче за Бети, която е посегнала към своя свещник…
— Джо знае ли за това?
— Не сме говорили по въпроса, но той е доста умен, така че не бих се учудила. Успява да се сети за някои неща една-две минути след мен. — Тя отново леко се усмихна. — Обаче никой от нас не би се разприказвал, когато не е необходимо. Мисля, че няма да бъде никак добре, ако някой друг разбере това. Имам предвид за спокойствието на Бети. А за теб, Джеймс, това трябва да бъде най-важното. Другото в тази ужасна афера няма значение. Не се безпокой за мен. Аз съм силна и мисля, че нямам християнското съзнание на Бети, с което да се преборвам. Не ме разбирай погрешно. Общувам с Бога, но не чак толкова редовно.
Спряха се, за да наблюдават как последната червена ивица на слънцето се скрива от погледите им и Лайли потрепери.
— Залез. Баща ми винаги казва, че това не е най-доброто време за хората.
Джеймс огледа хоризонта и мрачните сенки на Кибер.
— Това е една лоша страна за хората. Изважда на показ от тях както най-доброто, така и най-лошото. Виж каква безкомпромисна грозота! Какво правим всички ние тук? Това не е страна, заради която заслужава да се сражаваш. Не заслужава и костите на никой от онези храбри мъже в гробището. Нека я оставим да погребе мъртвите си, Лайли.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7366
Издание:
Барбара Клевърли. Дамски кинжал
Американска. Първо издание
ИК „Прозорец“, София, 2005
Редактор: Марта Владова
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 954-733-403-4