Чтение онлайн

За да подчертае, че е неделя и поради това не е работен ден, той беше небрежно-елегантен — с тъмносин блейзър, на чийто преден джоб се виждаше знакът на известен, но отдавна престанал да съществува кеймбриджки клуб за крикет, бели фланелени панталони и клубна вратовръзка. Джордж Джардайн изглеждаше така, като че ли неговото бентли току-що го беше оставило пред Хърлингхъм, за да погледа малко крикет с приятели. Нищо в поведението му не подсказваше, че бе тръгнал веднага, щом като беше затворил телефона, след като беше разговарял с Джо в девет часа сутринта в събота. Джо беше достатъчно запознат как се пътува в Индия, за да предположи, че е бил откаран с кола до Имбала, за да хване влак, може би специално извикан в последния момент за служебно ползване, и да измине четиристотинте мили на запад до Пешавар. Сър Джон Дийн вероятно е изпратил кола да го вземе от гарата някъде към полунощ. След като е преспал в резиденцията на върховния комисар, по време на закуска се е запознал с последните новини около ситуацията и със сър Джон са решили каква трябва да бъде официалната линия, а след това се е отправил за Гор Катри. Непринуденото поведение на сър Джордж не можеше да скрие от Джо факта, че самото му присъствие тук, на мястото на събитието, показва колко сериозно е положението им. Джо можеше и да е Предвестник на съдбата, но за него сър Джордж беше Деус екс Махина 14 , нещо като Цар топ, насочен към опозицията. Вълнението му нарасна. Това беше признак за надигането на страхотна опозиция.

Обаче Лайли, изглежда, не се беше впечатлила много от това.

— Точно така! През цялото време бях при приятели и ако някой вестникарски клюкар иска да знае какво се е случило, ще чуе от мен точно това — подчерта тя.

Едуин Бъроус потропа нервно с пръст по масата, но запази мълчание. Фред се мъчеше да скрие усмивката си.

— Може да се каже, че беше семеен празник — продължи Лайли, доволна от хрумването си. — Искандер ме взе да постоя при сестра му, която е съпруга на главатаря, и аз имах щастието да бъда там, когато тя роди.

Сега дойде ред на Грейс да се замисли.

— А, да! Александър! Организаторът на тази весела експедиция, афридският Робин Худ! — каза сър Джордж. След това се обърна към останалите: — Винаги му казвам Александър. Не знаехте ли, че Искандер означава тъкмо това? Александър Велики! Навремето той е завладял цивилизования свят и сега е интересно да се види дали Искандер ще успее да направи същото. Поради различни причини изглежда, че сегашният момент предоставя тези възможности. — Той изгледа усмихнат присъстващите.

Очаквала като че ли тъкмо това, но все още с пълна уста, Лайли се намеси:

— Ние имаме една възможност. Искам да кажа, че корпорацията „Кобленц“ има такава. Възможност, в която може да имаме късмета да участва и Искандер.

Останалите я изгледаха с недоумение. Всички, с изключение на самия Искандер, който се загледа замислен в масата пред себе си.

— Това не е тайна — продължи тя, — но за да стане ясно за всеки, ще кажа, че предложих на Искандер пост в корпорацията „Кобленц“. Или в Делхи, или в Съединените щати. Решението още не е взето. И трябва да кажа, че той все още обмисля предложението, както се казва, то все още е на масата.

— Е — каза развеселен сър Джордж, — може и да съм стар, но не чак толкова, че да не се изненадвам от време на време. А трябва да ви кажа, че не са много хората в тази част на света, които могат да ме изненадат, обаче, Лайли, изглежда, че вие сте една от тях! Може би и ти, Александър, ще ме изненадаш? — добави той.

— Въпросът се обсъжда — каза Искандер. — Тези неща не зависят само от мен. Трябва да се консултирам с много хора. Може би някои от тях са тук, около тази маса. Няма да е коректно, ако кажа нещо повече от това, че предложението се обсъжда.

— Политиката — рече сър Джордж — е като да ръководиш детско училище. Това известно ли ви е? Събери децата заедно и те или ще си играят заедно, или ще се избият помежду си. Бил съм често свидетел на това. Сега въпросът е, а това е и причината да бъда тук, коя възможност да бъде избрана? — Той се обърна към Джеймс. — Има ли нещо в тази бутилка, Джеймс? — попита той и я посочи. — Денят беше прекалено дълъг. Не бих отказал едно уиски. Другите може би също имат подобно желание…

— Да, разбира се — отвърна Джеймс и бързо започна да раздава чаши и кани с вода. — Има уиски, шери и някакъв плодов сок. Моля, заповядайте. О, освен това трябва да ви съобщя, че съм наредил да сервират вечеря за всички ни в офицерския стол веднага, след като свършим тук.

— Причината да бъда тук — каза Искандер тихо, — т.е. една от причините, е да бъде извършено старателно разследване на смъртта на моя братовчед Земан. Струва ми се, че това събитие продължава да е свързано с някаква загадка, която повечето присъстващи тук биха искали да бъде разрешена.

Едуин Бъроус си наля чаша вода.

— Доколкото имам да изпълнявам някаква функция на тази маса — рече той сърдито, — тя, изглежда, е свързана с това да преценя валидността на така наречената „изнесена напред политика“ в светлината на неотдавнашните събития. Не крия, че препоръчах изтегляне от тази арена на войни. Нашето присъствие тук е непрекъснат повод за военни сблъсъци. Като се изтеглим на добре защитима граница, ще съкратим драстично както загубата на хора, така и на средства. — Той се облегна в стола си и изгледа останалите.

— Не е нужно да ви казвам, че аз пък съм тук, за да преценя възможностите за евентуалното разширяване на „изнесената напред политика“ — обади се Фред. — За разлика от Бъроус съм на мнение, че единственият начин да има мир е да патрулираме по границата от въздуха. Обаче проблемът е изключително сложен и за момента не съм подготвен да кажа нещо повече. Запазвам си това право за по-късен етап.

„Пустият му Фред! — помисли си Джо. — Започнал е да си извлича някои поуки!“

— А сега — рече сър Джордж, — след като всички обявихме какви са приоритетите ни, се обръщам към Грейс, която толкова често ни е помагала да разрешаваме разногласията чрез мъдрата си намеса. Ти си на ход, Грейс — рече той, повдигайки многозначително побелялата си вежда.

— Моите приоритети — каза почти ядосана тя — не се менят от година на година или от месец на месец, камо ли пък от ден за ден. Те са такива, каквито са били винаги — всеки човек да може да седи под смокиновото дърво или под лозата си и никой да не го кара да се страхува от това. Ще кажете, че желанието ми не е чак толкова неизпълнимо. За съжаление в тази част на света всеки, който остане за десет секунди под някое смокиново дърво, има вероятност да бъде застрелян и смокините откраднати. През целия си живот съм се стремяла винаги да спасявам живот, а не да го пилея и не уважавам и не съчувствам на хората, независимо от тяхната раса, които застрашават другите, каквито и да са мотивите им. Ако с присъствието си тук преследвам някаква цел, тя е да настоявам да бъде запазен мирът в този район на границата.

— Аз, т.е. ние споделяме този стремеж на Грейс — обади се Джеймс, — както сме го правили винаги. Дали ще се приближим повече към тази цел, тепърва ще се разбере.

— Благодаря ти, Джеймс. На теб също, Бети. Винаги съм знаел каква е позицията ти. — Сър Джордж се облегна в стола си, явно доволен от това, което беше чул. — Значи изглежда, че макар да подхождаме към проблема от различни гледни точки, всички имаме една цел — мира.

Вратата в дъното на залата се отвори с трясък и Ратмор влезе вътре. За присъстващите той беше в обичайното си състояние — с лице, почервеняло от гняв. Лайли го изгледа критично.

„Донякъде ми прилича на не много сполучливо копие на сър Джордж“, помисли си тя. Като че ли беше изчакал да види как ще бъде облечен сър Джордж, за да се облече по същия начин. И той беше с блейзър и голям златен знак на предния джоб. Същата вратовръзка на широки райета плюс копринено шалче в тон с нея и безупречно изгладени бели панталони. На ръкавелите, на които сър Джордж беше сложил изтъркани златни копчета, Ратмор носеше големи аметисти.

Лордът шумно изрази възмущението си.