Чтение онлайн

— Сър Джордж! Боже господи! Не очаквах да ви видя тук! Надявам се, че сме се събрали, за да предадем някои хора на правосъдието! Затова съм доволен от присъствието ви, което показва, че най-после силите, които са на власт, гледат сериозно на тази работа!

Джордж стана от мястото си и отиде да подаде ръка на Ратмор, разтърсвайки я, според Джо, прекалено дълго и прекалено ентусиазирано.

— Точно така! Целта на това събиране, скъпи Ратмор, е да реши какво точно се е случило тук през последните няколко дни, за да мога да предам моите препоръки на началниците ми в Симла. Не е нужно да обяснявам неща от правителствената кухня на един държавник и дипломат… може би ще е достатъчно да кажа, че целта ми е всеки да си получи заслуженото. Нали така? Запазихме ти другото централно място на масата. — С угодническа усмивка и приятелско потупване по рамото Ратмор беше настанен на последното останало свободно място точно срещу сър Джордж.

Ратмор явно се изненада и гневът му като че ли понамаля, но Джо беше готов да се закълне, че беше започнал да възвръща обичайната си арогантност.

— А, да — каза той, — радвам се, че в цялата достойна за съжаление бъркотия някой заема честна и открита позиция.

„Честна и открита позиция?… Всекиму заслуженото?… Пустият му стар хитрец Джордж — каза си Джо. — Знам накъде бие с тези приказки. Може би ще му помогна да постигне целта си.“

Като опитен съзаклятник Джо се надигна безшумно от стола си, наля едно голямо уиски и почтително го предложи на Ратмор.

— Ще трябва да ни догоните, сър — прошепна той, потупвайки го леко по рамото. — Мисля, че го пиете чисто, нали?

Озадачен и предпазлив, Ратмор промърмори нещо неразбрано, но с явно удоволствие отпи голяма глътка, а после още една. Джо, който се въртеше услужливо около него, отново напълни до горе чашата му и след като остави бутилката до лакътя на Ратмор, седна на мястото си. Сър Джордж вдигна чашата си, възхищавайки се от кехлибарения цвят на уискито „Гленливет“ на меката светлина на лампите.

— Само най-хубавото уиски за офицерите от Гор Катри. Е, не е шампанско, но не мога да си представя по-подходящо питие, с което да напълня чашата си и да вдигна тост за героя на деня! Лорд Ратмор! Доколкото разбирам, трябва да бъдеш поздравен. Съвършено сам направи удар, който убягваше на комбинираните усилия на правителството на Негово величество и на въоръжените сили в продължение на десетилетия. Донесе ни мир и търговско споразумение с афридите. — Ратмор зяпна от учудване. — Виждам, че си изненадан от това, че вече знам. Грейс и Искандер ме запознаха с подробностите преди началото на срещата. Имам навика да се осведомявам предварително за това, което се случва, от преки свидетели. Това е единственият сигурен начин.

Грейс и Искандер му хвърлиха погледи, изпълнени с подозрение, но той продължи, без да им обръща внимание.

— Когато властите в Симла чуят за подвизите ти, за дръзкото ти проникване на вражеска територия, за това как си хвърлил ръкавицата на афридските сили (между другото, стари приятелю, ако послушаш съвета ми, ще кажеш, че „си взел предпазни мерки“ — това е фразата… не искам да оставиш впечатлението, че си гореща глава, никой няма доверие на горещите глави!), та, когато те чуят как си се спазарил с онзи мошеник Рамазад, ще ти свалят шапка. (Той е известен с това, че е надхитрил не един опитен в преговорите човек, включително и моя милост!) Ще станеш герой! Трябва да си готов да се консултират с теб как да постъпват с пущуните, готов да им разкриеш как си успял да постигнеш това, готов да станеш авторитет по тези въпроси. Трябва да те предупредя, че след известно време може да установиш, че това малко започва да ти натежава — да се поучим от тъжния урок с мрачната слава на Лоурънс Арабски.

— Ратмор от Границата — процеди през зъби Лайли. — Не звучи по същия начин.

Джо огледа присъстващите. За пръв път Бъроус и Фред Мор-Симпсън бяха с почти еднакъв израз на лицата, които изразяваха открит гняв. Джеймс и Бети бяха стиснали устни, забили поглед в масата. Грейс посръбваше от уискито си — нещо нетипично за нея. Искандер стоеше безмълвен, загледан в отсрещната стена.

„Внимавай, Джордж — каза си Джо. — Виждам какво правиш, но всеки момент можеш да преиграеш и Ратмор да долови тънкото ти презрение, а това ще сложи край на масонските ти придобивки. Ще бъде сложен край и на две обещаващи кариери, да не говорим пък за живота на Искандер!“

Той се изправи и вдигна чаша.

— Искам да вдигна тост за мира на границата!

Всички, включително и лорд Ратмор и Искандер, вдигнаха чаши и повториха думите му.

Лайли се наведе към Джо и прошепна:

— Страхотно представление! Джордж като добър овчар вкара всички овце в кошарата! Разбира се, с малко помощ от вярното му куче! Обаче, Джо, не мислиш ли, че не е забелязал, че един от тях е черна овца?

— Имаш предвид, че убиецът все още е на свобода? Нищо не му убягва. Това, което чухме, е само изстрел от едната цев на ловджийската пушка. Почакай за този от другата!

След напрегнатото мълчание, наложено от ситуацията, присъстващите малко си поотдъхнаха и започнаха да разговарят помежду си. Фред започна да разпитва Ратмор за силата на укрепленията и разположението им в Махдан Котал, а Едуин Бъроус, за да установи способностите на Малик като дипломат и лидер на въоръжени мъже. Той искаше да знае дали главатарят отговаря на дефиницията на „Тамани“ 15 за честен човек, т.е. „такъв, който може да бъде подкупен“. Грейс, сериозна и угрижена, заговори с Искандер за здравословното състояние на сестра му, когато я беше видяла за последен път, и го поздрави с раждането на неговия племенник. Ратмор, който допиваше третото си уиски, се впусна в първия разказ за приключенията си отвъд територията на противника. Джо и Лайли, развеселени установиха, че сега, след като беше минало известно време, той се представяше в много по-героична светлина и не се съмняваха, че докато се върне в Симла, ще се представя като нещо средно между Кързън и Кичинър, изпъстрено тук-там с нещо от Т. И. Лоурънс.

Сър Джордж добродушно се намеси, за да въдвори ред в стадото си.

— Знам, че Джеймс е наредил да ни сервират вечеря в стола… Нещо специално ли е, Джеймс? Овчарски пай? Чудесно! Моето любимо ядене! Особено с добро бургундско. И руло с конфитюр след това. Великолепно! В такъв случай не трябва да караме тези неща да ни чакат. Дърмот, Едуин, Фред, ако искате, може да започнете, а ние ще се присъединим след малко. Мисля, че ми трябват само някои малки доуточнения, за да мога да напиша доклада си. Свързано е със съмненията на Искандер. Мисля, че проблемът може да бъде разрешен лесно, ако изслушаме какво има да каже Грейс, но не е нужно да задържаме всички… Виждам, че Фред няма търпение да си похапне здравата.

Фред наистина очакваше с нетърпение вечерята, но същевременно бързо схвана намека и с готовност поведе групата. Останалите отново вторачиха погледи един в друг. Джеймс и Бети седяха близко един до друг, като тя беше сложила покровителствено ръката си върху неговата. От изражението по лицата на Грейс и Искандер не можеше да се разбере нищо. Усмивката от лицето на сър Джордж се стопи, когато другите напуснаха.

— Ето я и втората цев — каза Лайли.

Всички погледнаха в очакване към сър Джордж.

— Веднъж на врата ми беше излязъл цирей — каза той. — Отвратително, голямо червено нещо. Мисля, че му викаха „делхийско възпаление“. Непрекъснато продължаваше да наедрява и лекарят каза, че единственото отърваване от него е да го среже. Така и направи. Ужасно мърлява работа. Пръсна се гной навсякъде. Но беше прав. В мига, в който натискът спря и цялата гадост беше изхвърлена, започнах да се чувствам по-добре. Имам чувството, че тук сме в същото положение с тази работа около смъртта на Земан, и ще препоръчам същото лечение. То е кратко и болезнено, но се страхувам, че никой от нас няма да остане незасегнат. Затова давам скалпела не на теб Грейс, ти си част от проблема, а на Джо. Започвай, Джо!