Чтение онлайн

— Трябва да се признае, че настойчивостта, с която Искандер постави под съмнение официалното обяснение за смъртта на Земан, бе напълно оправдана — започна без колебание Джо. — Джордж няма време за колебаещи се хора. Земан не е умрял от случайна смърт, дължаща се на хранително или някакво друго отравяне. В онази нощ той е бил убит, но не при описаните обстоятелства, нито на мястото, където беше намерено тялото му, и не по начина, по който всички предположиха.

— Е, това е достатъчно като първи разрез — каза сър Джордж. — Сега изстискай останалото малко по малко и не забравяй, че не съм участвал в тази малка шарада, така че заради мен трябва да разкажеш всички подробности. И така, продължавай, Джо!

— Ще започна с показанията на двамата свидетели, за които съм сигурен, че още от самото начало очевидно не са ми казали цялата истина. Това са Лайли и Минто.

Териерът вдигна муцуна и ръмжейки, оголи зъби, когато чу името си.

— Ужасно малко кученце — рече сър Джордж, невярващ на очите си.

— Няма друго такова! Докато то си показва зъбите, бих искал всеки от вас да отбележи колко голяма е празнината между предните.

Всички надникнаха в устата на Минто. Въпреки че беше поласкан от вниманието, той започна да се зъби на всички страни.

— Нощта беше гореща, а всички бяхме яли прекалено много. Някои от нас дори бяха пийнали повече, отколкото трябва. — Той премина плавно към останалата част от разказа си, т.е. историята на Лайли за прекарания от нея мъчителен час в градината, като реши безсрамно да го редактира, за да й спести изчервяванията. — Както ни каза Лайли, тя не могла да заспи и отишла в градината да подиша свеж въздух. А, да, в колко ми каза, Лайли — някъде преди един часа, така ли беше?

Лайли кимна. Искандер я погледна изненадан и изнервен.

— Когато отивала към градината, чула Минто да ръмжи, минавайки покрай колибката му, която по това време беше на площадката на стълбището. Обаче видяла, че в градината вече имало други, които не могли да заспят. Били две фигури, седнали на мраморната пейка. Би ли ни казала какво видя, Лайли?

— Бяха Земан и Искандер. Изглежда, че се караха. Поне Искандер беше ядосан на Земан, а той само се смееше. Предположих, че това са техни лични работи, и не исках да ги прекъсвам. Моментът едва ли беше подходящ за светски разговори, затова се скрих зад едно дърво, а после се върнах след тях в крилото за гости. Но този път Минто не ръмжа срещу мен.

— Това ни посочва две важни неща — продължи Джо. — Че в часа, който Грейс посочи, че е настъпила смъртта, Земан е бил още жив и се е чувствал добре, а това хвърля сянка на съмнение върху нейните показания. Тъкмо това невярно определяне на часа, в който е настъпила смъртта, е накарало Искандер да заподозре, че е възможна някаква нечестна игра, и го е принудило да вземе заложник и да избяга с него, докато ние, англичаните, започнем да признаваме очевидните факти.

Искандер кимна.

— И второ, че Минто вече не е бил в колибката си, когато Лайли се е върнала в стаята си. И така, къде е бил той? Къде най-вероятно може да е бил, освен там, където го виждаме сега? Сгушил се при господарката си. Можеш ли да потвърдиш това, Бети?

Бети се прокашля и предпазливо заговори:

— Да, Джо, така беше. У дома в Пешавар той спи на леглото ми и предполагам, че не е могъл да разбере защо е бил оставен в онова странно място. Мисля, че с Джеймс заключихме вратата към единайсет часа. Не съм сигурна дали отново ме беше споходило така нареченото „сутрешно гадене“. То може да се случи по всяко време на деня и нощта. Не е нужно непременно да е сутрин. Джеймс така здраво беше заспал, че аз не исках да го безпокоя, затова отидох на пръсти в банята и използвах легена за пране. Реших да го оставя там до сутринта. Беше много късно, а и не знаех какво друго мога да направя. Когато се връщах в леглото, чух драскане по вратата. Беше Минто. Не искаше да се махне оттам. Започна да вие и да вдига шум. Отключих и го пуснах да влезе. Скочи към мен и вдигна такава врява, че забравих да заключа вратата. Настани се на леглото ми и мисля, че двамата сме заспали. — Тя замълча, явно нямайки желание да продължи по-нататък.

Докато подреди спомените си, продължи Джо:

— Искандер ни каза, че това, което на Лайли се е сторило като кавга в градината, всъщност е било най-малко изразяване на различни мнения. Искандер се е опитвал да разубеди Земан да не изпълнява своя отдавна подготвян план да убие Джеймс.

Той замълча за малко, за да даде възможност на всеки да реагира на казаното по собствен начин. Изглежда, че най-изненадан беше сър Джордж. После Джо продължи:

— Бадал. Това е трябвало да бъде отмъщение за смъртта на двамата му по-големи братя от ръката на Джеймс преди дванайсет години. Идеалният момент бил дошъл и Земан нямал намерение да го пропусне. Вече бил съставил план как да избяга от форта заедно с хората си. Без желание Искандер бил принуден да го последва и Земан се преоблякъл в униформата си, подготвяйки се за дългия път на кон обратно в Афганистан. В три часа той излязъл от стаята си и се отправил нагоре по стълбите към тази на Джеймс.

Бети се разтрепери и Джеймс сложи ръка на рамото й.

— Ще ви кажа какво се случи след това — рече рязко той, — защото тази част засяга само мен и няма да е справедливо да замесваме Бети в нея. — Той изгледа сърдито Джордж и продължи да говори с ясен, безпристрастен тон, по войнишки: — Събудих се, без да знам точно по кое време е било, с нож, опрян в гърлото ми. Земан беше затиснал устата ми с ръка, а острието на кинжала му почти пробождаше югуларната ми вена. Не е искал да ме убие, докато спя. Нарочно ме събуди, защото искаше да разбера защо трябва да умра. Прошепна имената на братята си и каза, че бил там, сред хълмовете, и ме видял, когато ги убивам преди толкова много години. — Замълча за момент и разтърси глава. — Тогава ще е бил десетгодишен. Той е стрелял по мен с джезаил. Представяте ли си? С джезаил! Сигурно е бил голям колкото самия него! Издирил ме и решил да се запознае с мен, когато се срещнахме в Пешавар. Мисля, че ме хареса. Но независимо от това дали ме е харесал или не, това няма значение за кръвното отмъщение, за този зловещ безкраен танц от отмъщения и контра отмъщения. Виждал съм това и преди и знам колко неумолима и колко вредна е тази практика — каза бавно Джеймс. — Обаче пущуните така разбират нещата. Не могат да си представят как можем да забравим! Те ще кроят планове, ако е необходимо в продължение на години, за да постигнат целта си. Обаче имаше нещо, което дори Земан не би могъл да предвиди! Ужасният малък Минто! Той се събуди и веднага се нахвърли срещу него! Прескочи разстоянието между двата кревата и го захапа за ръката. Тази, която държеше кинжала. Това беше напълно неочаквано за Земан. Започна да си дърпа ръката, но не беше достатъчно бърз и зъбите на кучето се забиха в ръкава му. То не успя да захапе плътта, но това беше достатъчно. Увисна с цялата си тежест на ръкава на Земан, падайки между креватите, без да го изпусне. Това отклони за миг вниманието му от мен, но то беше достатъчно. Докато Земан се опитваше да освободи ръката си, взех свещника до леглото ми — той е от кована мед и е тежък, с квадратна основа, както вече предполагам, че сам си се уверил, Джо — и го ударих по главата. Мисля, че ударът беше сполучлив, защото той се строполи на пода, без да гъкне, и съм съвсем сигурен, че е умрял скоро след това.

Това беше обяснението, което Джо очакваше от Джеймс. Той изчака, за да види дали последният има нещо да добави, но приятелят му запази мълчание, явно уморен.

— Било е три часа, а вие с Бети сте били изправени пред сериозен проблем — каза Джо. — Един гост, и то военен, с положение и влияние е лежал мъртъв от удар по главата в спалнята на коменданта на Гор Катри. Не искам да се впускам в подробности за това до какво води нарушаването на нормите на гостоприемството. Обаче сами виждате, че това е ситуация, която би могла да бъде използвана от всеки, който би имал такова желание, особено пък от хората в тази част на света, които много държат на тези неща. Нямаше да мине много време и афганците и афридите щяха да ни нападнат. Както ми напомни Грейс, войни са ставали заради много по-дребни поводи.

— За доброто на всички трябваше смъртта да бъде представена като дължаща се на естествени причини — обади се Бети. — Обаче не бихме могли да го сторим без помощта на Грейс.

— Затова отидох до стаята й и я помолих да помогне на Бети, която не се чувстваше добре, и тя наистина мислеше, че я викам за това, когато ти отвори вратата и ни видя в коридора — обясни Джеймс.

— Да — каза Джо. — Последният човек, когото би искал да видиш в този момент, е бил Сандиландс от Скотланд Ярд.

— Да бе, да срещна тъкмо честния Джо, който не би участвал в никакви опити за прикриване и изопачаване на истината! — каза Джеймс. — Трябва да призная, че се почувствах малко неудобно. Обаче направихме това, което трябваше да сторим. Грейс дойде в стаята и прегледа Земан. Той вече беше мъртъв…

— Да, никой не би могъл да му помогне — обади се Грейс. — И докато стоя, така да се каже, на мястото на свидетелите, ще добавя само, че истинската причина за смъртта, която трябваше да посоча след аутопсията, беше удар по главата, предизвикал мозъчен кръвоизлив. Ударът от острия ръб на свещника е бил до известна степен притъпен от тюрбана на Земан, но все пак е бил нанесен с достатъчно сила, за да пробие черепа и да разкъса кръвоносните съдове под костта, така че кръвоизливът е бил вътрешен между черепа и мозъчната обвивка. Гъстата му коса също прикри до голяма степен раната, която и без това не изглеждаше да е голяма. Само можете да си представите причините, които ме накараха да скрия насилствената причина за смъртта.