Гай-джин
Шрифт:
— Ще искаш ли малко, преди да идеш във вашия храм, синко?
— Не, благодаря ти, майко, веднъж на ден е достатъчно. Лекарят каза, че трябва да внимавам.
— Какво знаят чуждоземските дяволи?
— Аййиая, и аз съм чуждоземски дявол.
— Аййиая, да, но си мой син…
А Ток е такава дърта кокошка. Но поне мога да й се доверя. Веднъж на ден няма да ми навреди. Мога да спра по всяко време, по всяко време — успокояваше се той. — Карам и без него денем, макар че то със сигурност ми помага. Трябва да реша какво ще правя с писмото на майка ми, трябва да й пиша с утрешната поща. Трябва.“
Писмото й му бе връчено лично от специален куриер от пощенския кораб, естествено — роднина на техния компрадор Гордън Чжан. Отново липсваше: П.П. „Обичам те.“ Тайното съобщение пак го бе разярило:
„Малкълм: Ти съвсем си се смахнал. Годежен прием, а? След като те предупредих? Защо, за Бога, напълно си пренебрегнал писмото ми и настоятелните ми призиви да се върнеш? Ако не беше медицинският доклад на доктор Хоуг, който получих днес заедно с невероятната вест, щях да сметна, че имаш мозъчни увреждания наред с ужасните рани от меч. Настоях пред нашия губернатор да предприеме най-строги мерки срещу тези нецивилизовани зверове и веднага да изправи нарушителите пред съда на Кралицата, предупредих го лично, че ако не го стори, целият авторитет на Търговската къща ще се опълчи срещу неговата администрация!
Стига за това. Жизненоважно е да се върнеш незабавно в Хонконг, за да се решат три въпроса — разбира се, готова съм да ти простя прегрешението, още си толкова млад, минал си през ужасно изпитание и си попаднал в ноктите на тази извънредно хитра жена. Благодаря на Бога, че укрепваш с всеки изминал ден. Според доклада на доктор Хоуг сигурно ще си достатъчно здрав, за да отпътуваш, щом получиш писмото ми (наредила съм на д-р Хоуг да се върне с теб и го държа лично отговорен за твоята сигурност). Купила съм ви билети за пощенския кораб — не и за нея, нарочно.
Крайно необходимо е да се върнеш бързо и сам: първо — официално да станеш тай-пан. Дядо ти е оставил точни писмени инструкции, към които трябва да се придържаш, преди да станеш законен тай-пан на компания Струан, независимо от завещанието, което баща ти и аз оставяме. Преди баща ти да умре, в твое отсъствие, синко, ме накара да се закълна, в каквото е необходимо, а също и че ще те накарам и ти да дадеш клетва при същите обстоятелства. Трябва да го направим бързо.
Второ: защото се налага незабавно да решим как да се преборим с нападките на Тайлър Брок срещу нас — бях ти споменала, че той има пълната подкрепа на Банка Виктория и сега заплашва да сложи под възбрана нашите полици, което би ни съсипало. Гордън Чжан предложи изход, но е ужасно рисковано, не бива да го излагам писмено, и изисква подписа на тай-пана и неговото участие. Моят природен брат «Сър» Морган Брок току-що пристигна в Хонконг и се перчи със своята титла, с която се сдоби само защото убеди своя тъст, който нямаше наследник, да го осинови, който пък за негово удобство почти веднага след това умря.
Дали някой не помогна на горкия човек? Бог да ми прости, но не се съмнявам в това. И двамата с Тайлър Брок твърдят, че по Коледа ще ни унижат и ще се сдобият с нашата Домакинска ложа на конните надбягвания в Хепи Вали. Гласуването за нов Домакин мина вчера. Съгласно желание на дядо ти от твое име отново гласувах срещу Брок. Бог да ми прости, но мразя баща си до полуда.
Трето: Лапнал си въдицата! Не вярвах на ушите си за този «годеж», докато не го потвърдиха. Надявам се, моля се на Бога, че трезвият ти разсъдък се е върнал и си осъзнал какво ти се е случило. За късмет, не можеш да се ожениш без моето съгласие и със сигурност не за католичка, дъщеря на избягал злоупотребител (издадено е съдебно постановление за залавянето му за дългове). Което си е право, разбирам те. Гордън Чжан ми обясни колко е лесно да оплете младок като теб, така че не се отчайвай. Имаме план, който ще те изтръгне от нейните мрежи и окончателно ще ти докаже, че тя е само — извини ме, синко, по се налага да бъда пряма, — само една развратница.
Когато се жениш, съпругата ти трябва да е англичанка, да има страх от Бога, а не да е еретичка, дама от добро семейство, подготвена и свикнала с обществото и достойна за твоя съпруга, да ти донесе прилична зестра и да е в състояние да ти помага в бъдеще. Когато му дойде времето, ще имаш достатъчно подходящи млади дами, сред които да избираш.
Със същата поща писах и на доктор Хоуг, а също на Макфей, като изразявам смайването си, задето е допуснал този глупав годеж. Очаквам с нетърпение да те прегърна след няколко дни.
Почти в същия миг Джейми се бе втурнал в стаята бял като платно:
— Тя е научила!
— Зная. Няма значение.
— Исусе Христе, Малкълм, как можеш да кажеш, че нямало значение! — Макфей запелтечи съвсем несвързано. Подаде му писмото, което се тресеше в ръката му. — Ето, прочети го сам.
Писмото, без никакво обръщение, беше подписано само с Тес Струан:
„Докато не обясниш задоволително защо си позволил на сина ми (макар да е бъдещият тай-пан, ти знаеш, че е непълнолетен) да се сгоди, без най-напред да получи съгласието ми — което ти знаеш, че никога няма да дам за такъв неподходящ избор, от края на годината преставаш да бъдеш управител на компания Струан в Япония. Нека господин Варгас поеме засега твоите задължения и се върни със сина ми с пощенския кораб, за да решим този въпрос.“
Струан ядосано му бутна писмото.
— Няма да се върна в Хонконг сега — когато реша, тогава.
— Исусе Христе, Малкълм, щом ни вика, по-добре да идем. Има причини, които…
— Не! — избухна той. — Разбираш ли? Не!
— За Бога, отвори си очите за истината — избухна и Макфей. — Ти си непълнолетен, тя ръководи компанията и го е правила години наред. Тя се разпорежда с нас…
— Не и с мен, никой не може да се разпорежда с мен. Махай се!
— Няма! Не виждаш ли, че молбата й е разумна и лесноосъществима. До две-три седмици ще сме си тук, все някога трябва да получиш съгласието й. По-добре да опиташ сега, това ще разведри атмосферата и ще улесни работата ни…
— Не! И… и отменям разпорежданията й, аз заповядвам. Аз съм тай-пан на компания Струан!
— Господи, трябва да разбереш, че не мога да вървя срещу нея!
Струан едва не се препъна, като си припомни ужасния бодеж в слабините, когато неволно бе скочил на крака от стола си и бе изкрещял на Макфей:
— Ти, проклетнико, слушай, напомням ти, че си дал свещена клетва да служиш на тай-пана, на тай-пана, за Бога, който и да е той, на тай-пана, а не на негова проклета майка! Запомни ли?
— Но, не…
— На кого ще се подчиниш, Джейми? На мен или на майка ми? — Помежду им бе зейнала дълбока бездна; последва още гняв и още думи, но той бе надделял. Нямаше място за спор. Условието бе написано във всяка заповед за назначение, която следваше да бъде подписвана и уреждана под клетва пред Бога в съответствие с указанията на основоположника.
— Добре, съгласен съм! — бе процедил през зъби Макфей. — Но под… извини ме, моля за правото да й пиша и да й съобщя за новите ти разпореждания.
— Изпрати го с пощенския кораб и й пиши, че тай-панът ти нарежда да останеш тук, че единствено аз мога да те уволня, както и ще направя, ако ми създаваш неприятности, и че щом искам да се сгодя, пълнолетен или не, това си е моя работа. — После слепешката бе седнал на стола, превит от болка.
— Боже мой, тай-пан — нерешително бе казал Макфей, — тя ще ме уволни независимо дали ти харесва или не. Свършено е с мен.
— Не. Не, без да кажа своята дума: така е според нашите вътрешни правила.
— Може би. Но дали ти харесва или не, тя може да превърне и твоя, и моя живот в ад.
— Не, ти правиш само каквото искам аз. За теб важи законът на Дърк — а тя се ръководи само от него — заяви Малкълм, като си спомни десетките пъти, когато майка му бе заклинала в името на Дърк Струан баща му, него или братята и сестрите му по въпроси на търговията или морала, или самия живот. „И нали татко и майка твърдяха хиляди пъти, че ще стана тай-пан по подобие на Дърк Струан, всички, особено чичо Гордън. Формалностите могат да почакат, тя просто ги използва като допълнителна причина да ме превие — Господи, цял живот съм се подготвял за тази работа, зная как да се справя с нея и зная какво не е наред.“ — Аз съм тай-панът, за Бога, а сега… сега, ако ме извиниш… имам да свърша малко работа.
Щом остана сам, извика А Ток.
„Аййиая, този път наистина се нуждаех от лекарството, то ми подейства толкова добре, избави ме от болката и страданието, даде ми смелост, а по-късно и толкова щастливи моменти с Анжелик. О, моят ангел ще се върне пак в своите покои зад съседната врата, слава Богу, на една крачка, толкова прелестна и топла, и близка; о, за Бога, ще ми се, когато си мисля за нея, да не се появява копнежът, а той да не води до другата болка, още не е минала половината сутрин, а трябва да изтрая скучната проповед и обяда… и цели осем часа до следващото…“
— Извини ме за вчера — прекъсна мислите му Макфей. — Много съжалявам.
— А аз не, разговорът постави въпросите открито и ги реши — отговори Малкълм с удивителна смелост. — Сега компанията наистина има ръководител. Съгласен съм, от баща ми нямаше много полза, той прекара по-голямата част от последните си години в пиянство, майка ми се стараеше, колкото можеше, но Брок все пак ни надминаха — и да си кажем честно, те са по-силни и по-богати, и по-стабилни от нас и ще имаме късмет, ако преодолеем сегашните си затруднения. Вземи Япония — едва си покриваме разходите по Япония.
— Да, краткосрочни договори, дългосрочният договор ще е по-изгоден.
— Не по начина, по който развиваме търговия досега. Японците не купуват изгодни стоки от нас. Ние купуваме копринен плат и копринени буби, някои лакирани дреболии и какво друго? Нищо ценно, тя нямат промишленост и сякаш не се канят да развиват.
— Наистина, но в Китай им трябваше време, за да започнат производство, години. И там имаме опиум, чай, сребро.
— Вярно, но Китай е различен. Китай е по-културна, древна цивилизация. Имаме приятели там и както сам казваш — образец за търгуване. Мисля, че трябва да ускорим нещата тук, за да оцелеем, или да приключим.