Чтение онлайн

Чудя се какво би казал Стария за Фуджико. Тя със сигурност е част от техния начин на живот.“ Тайърър внезапно грейна и посочи с пръчката:

— Какво е това?

— О, съжалявам, Тайра-сан, невъзпитано е да се посочва с тънкия край на пръчката. Моля, използвай другия край. Това е уасабе. — Преди Хирага да успее да го спре, Тайърър защипа бучка от купчинката зелена паста и я изяде. Устата му веднага пламна и той се задъха, потекоха му сълзи, едва гледаше от люто. След малко пожарът премина, но Филип продължи да диша тежко. — Боже Господи — Хирага подражаваше на Тайърър и се опитваше да не прихне. — Уасабе не яде, само слага мъничък — съжалявам, думата е трудна — само слага мъничък в сой за пикантност.

— Моя грешка — задъха се Тайърър, за момент се бе задушил. — Боже Господи, това е смъртоносно, по-лошо е от люта чушка! Следващ път аз внимава.

— Много добър за човек започва, Тайра-сан. И учи японски всичко много бързо, добре.

— Домо, Накама-сан, домо. Също и ти с английския. — Стана му приятно от комплимента. Тайърър положи усилия да бъде още по-сръчен. Следващият залък, който опита, беше тако, парче от пипала на октопод. На вкус беше като хлъзгава гума дори подправено със сой и уасабе. — Много е вкусно. Много ми харесва.

„Умирам от глад — мислеше си той. — Бих искал тройна порция от пилешкото, още една купичка с ориз, още двайсетина скариди темпура, а Хирага яде колкото едно бебе. Няма значение, забавлява ме самурай, няма и седмица, откакто ни помогна да се измъкнем от Легацията в Йедо без международни произшествия, няма и шест седмици, откакто за първи път срещнах Андре, а вече мога да говоря малко японски, вече зная за обичаите им повече от, кажи-речи, всички търговци, които са тук от самото начало. Ако продължавам така, ще ме обявят за официален преводач след няколко месеца и, току-виж, ми дали служебна заплата: четиристотин лири годишно! Ура или Банзай, както казват японците. При сегашния курс на обмяна лесно мога да си позволя друг кон, но преди това…“

Сърцето му заби по-силно.

„Преди това, ще откупя Фуджико с договор. Накама обеща да ми помогне, така че няма да имам трудности. Той ми обеща. Може би ще започнем още тази вечер — слава Богу, Фуджико се е върнала от посещението при баба си. Неделя е и Господ не позволява, но няма значение. Карма.“

Той въздъхна. Бе открил от Андре и Накама тази дума. Тя по забележителен начин се превръща в лек за всичко, добро или лошо, над което човек няма никаква власт.

— Карма.

— Какво, Тайра-сан?

— Нищо. Храната е хубава.

— Храната е хубава. — Хирага го изимитира. — Добре, благодаря ти, приятно мен. — Той извика за още бира и саке. Шоджи се плъзна и се появи прислужница със засмяно лице с поднос. Тя грейнало изгледа Хирага, усмихна се свенливо на Тайърър. Почти без да мисли, Хирага погали задника й.

— Харесваш ли позата „Над планината“?

— Ийе, безсрамнико! „Над планината“ ли? О, не, нито пък „Под планината“, но мога да „Свиря на флейта“ за златен обан!

И двамата се засмяха на духовитата забележка — един златен обан беше нечувано висока цена, само първокласна куртизанка получаваше толкова за такава услуга. Прислужничката наля саке, напълни халбата на Тайърър и излезе.

— Какво каза тя, Накама-сан?

Той се усмихна.

— Съжалявам, толкова трудно обясня, няма думи достатъчно още. Просто шега, шега между мъж и жена, разбираш?

— Уакаримасу. Хареса църква днес? — С одобрението на Сър Уилям и с алчното съгласие на преподобния Микълмас Туийт незабелязано бе промъкнал Хирага до галерията на хора. Преоблечен в новите си западняшки дрехи, ушити по поръчка от китайския шивач с обичайната му невероятна бързина, с цилиндър, Хирага бе минал за евразиец и едва ли някой го бе забелязал. С изключение на Джейми Макфей, който му намигна незабелязано.

— Църква добра, твое обяснение също — отвърна Хирага, вътрешно все още се опитваше да отсее информацията на Тайърър за в бъдеще наред с учудващата гледка на тези възрастни мъже и две възмутителни на вид жени, пеещи в унисон, ставащи, сядащи, молещи се тържествено и монотонно, с наведени глави пред техния странен Бог, за който след службата Тайърър му бе обяснил, че всъщност представлява трима: Отец, Синът му, който бил разпънат на кръст като обикновен престъпник, и ками.

— Со ка? — озадачи се Хирага. — Значи, Тайра-сан, жена на име Пресветата майка, която не Бог, има син Бог — но тя не Бог — и тя спи с ками, който не Бог, но като хакамото на Бога с крило, който не съпруг, съпругът също не Бог, но бащата е… значи бащата на неин син дядо, а?

— Не, няма прелюбодейство. Разбираш ли… Японецът пак го бе изслушал, в крайна сметка се престори, че разбира, така че да разпита Тайра за враждата между двете църкви — бе забелязал, че жената на Ори не присъства, и попита защо. „Двете църкви, еднакво мощни, постоянно са във война! А Ори искаше да се откажа. Бака!“

А когато го заболя главата от пренапрягане, той откри причината за разкола — и последвалата го омраза, масовите убийства и всеобщите войни, — разбра със сигурност, че в някои земи гай-джин са напълно побъркани, но са, о, толкова уязвими: разцеплението станало само защото един стар бонза, наречен Лютер, преди около триста години се бе спрял на различна интерпретация на някаква незначителна част от догмата, измислена от друг бонза преди четиринайсет-петнайсет века. Този мъж, явно също луд, постановил наред с други неща, че трябва да се търси бедността, а прелюбодействието с жените след смъртта изпраща човека завинаги някъде си, наречено Небеса, където няма никакво саке, храна и жени, а човек става птица.

Варварите са невероятни. Кой ще иска да отиде в такова място? Всеки веднага може да види, че старият свещеник е като всички: амбициозен, кисел глупак, който цял живот се е преструвал на целомъдрен, а единственото му желание е да има жена или наложница открито, както всеки обикновен разумен бонза или човек.

— Тайра-сан — предложи Хирага неуверено. — Искам баня, масаж, саке, ти също, после храна. Моля, следвай.

Отначало се разтревожи от собствената си покана.

Сега старейшината на селото — шоя — щеше да открие, че говори английски.

— Ийе, колко е хубаво да говориш по гай-джински. Ще ми се и аз да можех, Отами-сан! — бе се изкискал шоя с видимо възхищение. — Да ти напомня: аз подкрепям соно-джой и съм определил най-умния от синовете си за бонза гай-джин, поръчал съм му да се преструва, че приема техните смешни вярвания — така ще научи езика им и техните нрави.

— Сигурни ли са прислужниците ти?

— Ще те пазим, сякаш си член на семейството ми. За допълнителна безопасност предлагам да наемеш целия ресторант и да заповядаш на този Тайра да говори само японски в банята. Казваш, че бързо учел езика?

— Много.

— Твоите тайни ще са защитени при мен. Соно-джой!

Хирага се усмихна мрачно при спомена колко разпалено му бе пригласял шоя; въобще му нямаше вяра. „Чудя се какво би сторил, ако знаеше за плана ни да подпалим цялата Йокохама. Щеше да се продриска. Но преди дори да се избърше, щеше да изтърчи при Бакуфу и да тресне глава в земята от бързане да ги уведоми и да ме предаде. Бака!“

Тайърър все още ядеше лакомо. Макар да беше още гладен, Хирага едва се докосваше до храната според японския обичай и възпитание в самодисциплина: да се задоволяваш с малко; тъй като гладните времена преобладават над изобилието; да понасяш студ и болка с твърдост, тъй като лошите дни са повече от добрите, студените — повече от топлите, така че най-добре да си подготвен. По-добре по-малко, отколкото повече. Само саке прави изключение. И сношаването. Той се усмихна.