Чтение онлайн

— Съоснователят на Купър-Тилман? — запита Струан шокиран.

— Същият. Бащата на Алегзандра бил дребен посредник по чая и памука, инвестирал заедно с брат си Уилф в Купър-Тилман. Заминал за Лондон да работи в „Ротуел“ като съветник по памука по силата на тригодишен договор — Купър-Тилман били основните им доставчици. Останали по-малко от година. За нещастие и двамата родители се разболели тежко — нищо чудно, нали, при лондонския климат и мъгли. И аз едва не умрях, докато бях там — прекарах три години в Лондон: две специализирах при Брокови и една — при Ротуелови. Както и да е, Тилманови решили да си заминат за вкъщи. По средата на плаването през Атлантика Алегзандра установила, че е бременна.

— Аййиая — промърмори Малкълм.

— Да. Потресението довършило и бездруго тежко болния й баща. Той бил на тридесет и седем. Погребали го в океана. В смъртния акт на капитана е вписано само „нервен пристъп“, но и майката, и дъщерята знаели, че истинската причина била лошата вест. Алегзандра била само на шестнайсет, хубава като картинка. Това се случило през 1835, преди двадесет и седем години. Алегзандра родила син — мен. За едно неомъжено момиче да има извънбрачно дете, да стане пропаднала жена… е, господин Струан, няма защо да ви описвам какъв позор, какво клеймо и нещастие е това. А в Алабама нравите са старозаветни, поне в нашия край, както и сред дребните благородници Тилман. Одеве говорихме за честта; казах ви истината — ние се отнасяме много сериозно към честта, както и към безчестието. Може ли? — Горнт махна към шампанското.

— Моля. — Малкълм не знаеше какво да каже. Гласът на госта си оставаше жив, приятен, безпристрастен като на разказвач на предания. „Засега“ — помисли си домакинът мрачно.

Горнт наля на Струан, после на себе си.

— Майка ми и нейната майка били отлъчени от обществото и от семейство Тилман, дори брат й се обърнал срещу нея. Когато бях тригодишен, мама се запозна с един жител на Вирджиния, преселник от Англия — Робърт Горнт, джентълмен от Ричмънд, износител на тютюн и памук, любител на картите. Влюби се в майка ми и тя в него. Напуснаха Монтгомъри и се ожениха в Ричмънд. Измислиха една история, че тя уж била вдовица на кавалерийски офицер янки, загинал в сраженията със сиуксите, за когото се била омъжила на шестнайсет. Тогава беше на деветнайсет.

Няколко години всичко вървеше горе-долу добре. До 1842, след като Дърк Струан практически без чужда помощ основа хонконгската си империя и година преди да се родите вие. В 1842 беше тежка за хонконгската Хепи вали заради тамошната малария, опиумната война с Китай, големия тайфун, който срина града, а и дяволски нещастна за Търговската къща, защото същият тайфун уби великия Дърк Струан. — Горнт отпи глътка шампанско. — Той е виновен за смъртта на Уилф Тилман и за разоряването на семейство Тилман.

— Не знаех нищо за това. Сигурен ли сте?

Горнт се усмихна с характерната си усмивка, в която нямаше неприязън.

— Да. Уилф Тилман бил болен от треската на Хепи вали — от малария. Дърк Струан притежавал хининова кора, която би го излекувала, но отказвал да му даде или продаде от нея, защото се надявал Уилф да умре. Както и Джеф Купър. — Гласът му прозвуча раздразнено. — Бостънският янки му желаел смъртта.

— Защо? И защо тай-панът е искал Тилман да умре?

— Мразел го е — имал различни възгледи от неговите. Покрай другото Уилф притежавал роби, нещо напълно законно в Алабама по онова време, та дори и сега. Пък и Струан искал да помогне на Купър да поеме управлението на фирмата. След смъртта на Уилф Джеф откупи дяловете му на безценица и лиши моето семейство от останалите ни наследствени пари. Дърк е виновен.

— Ние наистина имаме съвместно предприятие с Купър-Тилман за хинин, господин Горнт, и сме стари приятели. Колкото до останалото, не зная нищо, а и не ми се вярва. Ще проверя веднага, щом се върна в Хонконг — рече Малкълм.

Горнт вдигна рамене.

— След години Купър призна, че никога не е одобрявал Уилф Тилман. Предавам ви думите му точно: „Виж какво, момко, Уилф си получи заслуженото, той беше робовладелец и не го биваше за нищо, през целия си живот не е работил и един ден. Този твой южняшки господинчо беше долен човек. Дърк правилно е дал малкото си хинин на други, за които е преценил, че го заслужават. Аз, аз работих през всичките тези години, аз създадох компанията, която издържаше майка ти, пастрока ти и теб.“

Гласът на Горнт трепна, после момъкът отново се успокои. Външно.

— Каза ми и някои други неща, сър, които… които сега не са от значение. Най-важното бе, че ни лиши от полагаемите ни се по наследство законни нари. Тогава започнаха кавгите между мама и пастрока ми и ние се плъзнахме по наклонена плоскост. И чак след много години открих, че джентълменът от Ричмънд се е оженил за нея заради парите й, неговата търговия с памук и тютюн си бяха чиста измама. Той чисто и просто бе картоиграч, при това без късмет, и мама постоянно бе плащала дълговете му.

Тя ми разказа всичко това, когато умираше. Но пастрокът ми не се държеше лошо с мен, изобщо никак — просто ме пропъди. Цял живот отвсякъде ме прогонват. Сега настъпи време за отмъщение.

— Не виждам защо обвинявате мен.

— Не ви обвинявам.

Малкълм се втренчи в събеседника си.

— Мислех, че „саби или шпаги“ е началото.

— Хрумването не беше мое, вече ви казах. Дадох на господин Грейфорт да разбере, че тая няма да я бъде. Ще стане за смях, ако се опита да настоява.

Малкълм помълча и рече:

— Май не го харесвате много.

— Безразличен ми е. Дойдох тук, за да се уча от него един месец и да поема управлението, когато той се оттегли догодина. Такъв е планът, стига да реша да постъпя при Брокови.

— Нищо чудно да ви се наложи доста по-рано да поемете управлението — забеляза Малкълм по-твърдо.

— Следващият четвъртък, ако даде Бог.

— Сериозно ли сте решен да участвате в този дуел?

— Да.

— Може ли да ви попитам за истинската причина?

— Той се постара всячески да ме предизвика. Сигурно Брок му е дал такива указания. За Струанови е най-добре да го премахна.

— А ще отстраните ли и мен, когато се изправя срещу Струанови?

— Ще ви се противопоставя, ще се съревновавам с вас, ще ви спра, ако мога, но не бих искал да се бия с вас. — Малкълм се усмихна добродушно. — Този разговор е същинска лудост, господин Горнт. Лудост е да бъдем толкова доверчиви и откровени, но ето че сме такива, и толкоз. Вие говорите за мъст. Решен сте да ни нападнете заради онова, което според общото мнение дядо ми е причинил на Уилф Тилман, така ли?

— Да — усмихна се Горнт. — Когато му дойде времето.

— Ами Джеф Купър?

Усмивката на госта се стопи.

— И него също. Когато му дойде времето. — За момент гласът на Горнт пресипна от злоба. — Но това не е най-съществената част от моето отмъщение. Искам да съсипя Морган Брок, а за тази цел сте ми нужен вие… — Той избухна в смях. — Боже, господни Струан, само ако можехте да се видите отстрани.

— Морган ли? — запъна се Малкълм.

— Да. — Горнт засия в усмивка. — Не мога да се справя сам, ще ми трябва вашата помощ. Ирония на съдбата, нали?