Чтение онлайн

— Ще се противопоставям лудешки — сепна се Малкълм. — Очаква те повишение, издигане и компанията едва ли ще иска да те загуби — тя го знае. Подобно намерение ще ги стресне.

— Да. Но ако все пак се наложи… потърпи малко, тай-пан, ако е необходимо, ти ще се противопоставиш ли?

— Да започнеш самостоятелна търговия ли? Не. Но не ми се нрави, а и Струанови ще загубят, кълна се в Бога. Това няма да се случи и ако… ти поискаш да напуснеш, ще намеря начин да те заставя да останеш… да те убедя да останеш. Наистина.

— Благодаря, много ти благодаря. — Джейми отпи голяма глътка и се почувства по-добре. Не от сгряващото бренди, а от думите и тона на Малкълм.

Последните няколко седмици бяха тежки. Вчера във връзка с писмото на госпожа Струан до него той се бе изправил пред една безсмъртна истина: колкото и да си верен на дадена компания, дори да й служиш с всички сили, „компанията“ може и ще те изрита според прищевките си без угризения на съвестта. А какво представлява „компанията“? Просто група от мъже и жени. Като госпожа Струан например.

Хората съставляват „компанията“ и завеждащите могат и винаги ще се крият зад тази удобна фасада: „компанията трябва да оцелее“ или „за доброто на компанията“, или нещо подобно; ще те опропастят или повишат по лични причини, поради вражди или омраза.

„И никога не забравяй, че повечето компании днес са семейна“ собственост. В крайна сметка винаги побеждава „семейството“. Кръвта вода не става, а ти може да си вещ и способен — какво от това. Те враждуват помежду си и все пак накрая обикновено се съюзяват пред лицето на врага, а враг е всеки, който не е от семейството. И така, Алфред Макструан ще поеме поста управител в Япония. Нищо не мога да направя и няма да направя срещу това. Навярно семейните търговски предприятия са по-човечни, по-добри от безличните административни, анонимни институции, но дори и в тях, и даже още повече, ти си подчинен на системата, която са си изработили „клечките“.

Миналата нощ, нещо съвсем необичайно за него, Джейми се бе напил до козирката в малката си къщичка в Йошивара и бе намерил утеха в Неми. Всеки път, щом си спомнеше за истината относно „компанията“ и за престъплението, наказващо се с обесване, което без малко да извърши, за нелоялността на Тес Струан, за ината на Малкълм, за собствената си глупост — та нали, ако Малкълм не го бе спрял, той щеше да скъса връвта, да накъса писмата на парченца и да ги хвърли в морето; всеки път, щом се сетеше за всичко това, му се завиваше свят и само халбата с ром можеше да спре световъртежа, докато накрая главата му започна да се мае от самия ром.

Неми не помогна:

— Джеми, какво става? Джеми, Джеми!

— Макиавели го е казал най-добре — езикът му се заплете и думите излитаха несвързано: — Не вярвайте на проклетите чистокръвни принцове, те винаги изтъкват целесъобразността като основание. Проклетите принцове, тай-пановете, майките на проклетите тай-панове, синовете на Дърк Струан и техните синове… — и се бе разплакал.

„Ай — помисли си гнусливо, — случва ми се за пръв път от толкова време. За последен път плаках веднага след пристигането си в Хонконг преди двайсет години, когато научих, че мама е починала, докато съм бил в открито море. Навярно е знаела, че си отива, когато тръгвах. «Върви, скъпо мое момче, натрупай богатство за нас и пиши всяка седмица…» Без нея щяхме да измрем до един. Само нейната сила ни крепеше живи, докато да пристигне Струан и нашата джос да се промени.

Изплаках си очите. Както и миналата нощ, но сълзите ми бяха различни. Снощи плаках за изгубената си невинност. Чак не ми се вярва, че съм бил дотам наивен, та да се доверя на «компанията». Дали Дърк щеше да ме остави на сухо? Никога. Тай-панът не би го сторил, нямаше да го стори, ала той е просто една легенда. Трябва да намеря сили и да започна своя търговия. На трийсет и девет съм, стар съм за Азия, макар да не усещам възрастта си. Просто се чувствам като кораб без кормчия. Същото е и с Малкълм… Наистина ли?“

Вдигна поглед към него. Промяната в момъка все още си личеше.

„Малкълм се е променил, прилича повече на предишния младеж. Изглежда възмъжал, възможно ли е? Не зная, но при всички случаи съдбата му е предопределена, както и моята джос.“

— Радвам се, че не пипнахме пощата… Не можеш да си представиш колко ми е мъчно, задето тя ти върза ръцете.

— И аз също. — Струан му разказа как Сър Уилям го е предупредил, че е очаквал писмото, сподели и за опиума и плантациите им в Бенгалия. Новината бе докарала Колонията до лудост. Събранието по пладне бе по-бурно от всякога. Бе внесено предложение, прието единодушно, Сър Уилям да бъде обесен или поне обвинен в държавна измяна, ако се опита по законен път да наложи глупостите на Парламента. Малкълм виждаше колко дълбоко нещастен се чувства Джейми и отново се изкуши да избълва чудодейното разкри ще, наречено Горнт. Но си спомни за дадената клетва.

— Изпълнен съм с вяра, Джейми. Не се тревожи. В Йошивара ли отиваш?

— Не веднага, макар че се налага да се срещна с Неми — отвърна Макфей печално. — Клюмах самичък миналата нощ, та ще и занеса подарък. Не че е необходимо, все пак тя е славно момиче и ме развеселява. Първо ще се срещна с Накама. Филип ме помоли да му отделя половин час. Изглежда, е разпитвал Тайърър за търговията и банковото дело, за капиталите и тям подобни. Филии ме помоли да му обясня елементарните принципи.

— Любопитно.

— Да, тоя непрокопсаник май е доста любознателен. Жалко, че не е кой знае колко приветлив и общителен с нас.

— Обмени познанията си срещу нещо, което ние искаме да научим. Мисля утре да си побъбря с Филип. Помоли го да ме посети, ако обичаш! — И добави по-сурово: — Нали уж имахме уговорка да получаваме от него всички сведения?

— Да, да, така беше. — Джейми допи брендито. — Благодаря. И за разговора ни също. — После се изправи и искрено рече: — От все сърце се надявам всичко при теб да се нареди, Малкълм.

— Зная, Джейми. И твоите неща ще се наредят. Лека нощ.

В тишината на стаята Струан със задоволство протегна крака към огъня, разтревожен за утрешния ден и още повече за Горнт. „Каква ли цена ще поиска?“ — размишляваше младежът, докато гледаше жаравата. Долавяше гласове вътре в къщата и отвън. Случаен смях и пиянски песни. Джон Марлоу се бе отбил днес следобед с бележка от адмирала: можел ли да му се обади на флагмана утре, а ако там не му било удобно — при Сър Уилям.

— Предпочитам при Сър Уилям. В колко часа?

— По обяд?

— Става. За какво е?

— Не зная — отвърна Марлоу. — На бас се хващам, че не е, за да си прекарате приятно времето. — Откак се бе върнал след сблъсъка в залива Мирс и от Хонконг, адмирал Кетърър се пенеше заради враждебните и критични репортажи във вестниците и все още беснееше, че изработени във Великобритания оръдия са обстрелвали корабите му. — Май не му е станало много приятно от грубичките подмятания на днешното събрание.

— Костелив орех — засмя се Малкълм, все още замаян от сведенията на Горнт.