Чтение онлайн

— Ти си един безочлив мръсник. — Малкълм мина на английски — главната му защита срещу Чен и А Ток. Май никога нямаше да вземе връх над тях двамата на кантонски, но английският ги разяряваше. — Разбрах, че правиш присмехулни намеци за господарката, ала ще е най-добре да млъкнеш, за Бога.

Кръглото лице на прислужника се разкриви.

— Тай-пан — заяви Чен на възможно най-добрия си кантонски, докато му помагаше да си легне, — този човек тук поставя интересите на своя господар над всичко.

— Аййиая! — подигра го Малкълм. — Думите от двоен змийски език са скъпоценни колкото плесенясалите рибешки кости за гладуващия. — Струан забеляза някакъв плик, подпрян на бюрото. — Това пък какво е?

Чен побърза да го донесе, доволен от смяната на темата.

— Един чуждоземски дявол пристигна тая вечер да се срещне с теб. Прие го нашият сараф Варгас. Чуждоземският дявол рече, че писмото било спешно, та сарафът помоли този човек тук да го сложи на бюрото, в случай че нашият славен господар го поиска.

Почеркът бе непознат.

— Кой е този чуждоземски дявол?

— Не зная, тай-пан. Има ли още нещо?

Малкълм поклати отрицателно глава, прозя се, постави плика на нощната масичка и го отпрати.

— Няма да го чета — твърдо се зарече той, понечи да намали пламъчето на петролната лампа, но промени намерението си и разпечата писмото с внезапна надежда: можеше да е от „Небесния“ или дори от отец Лео.

Подписът бе също толкова изряден, както и калиграфският почерк.

Вторник, 4 декември

— Добро утро, господин Горнт. Имам удоволствието да ви запозная с господин Макфей, управител на компания Струан в Япония. Моля, настанете се удобно — и ти, Джейми. Кафе, чай, шери, шампанско?

— Не, благодаря ви, господин Струан.

— Господин Макфей е един от секундантите ми. Надявам се, че секундантите ще уточнят подробностите помежду си, нали?

— Да, сър. Срещнах се с господин Сибородин, но не обсъдих нищо с него. Такава беше волята на господин Грейфорт.

Двамата младежи се изучаваха един друг. Още от първия миг и двамата изпитаха едно и също чувство: силно взаимно влечение. Но и двамата знаеха, че колкото и да е пламенно първоначалното им усещане за сродство, това е без значение. Много скоро — днес, утре и дори през следващите няколко минути — бързо щяха да се върнат към обичайното си състояние, към удобната историческа враждебност, която тясно свързва техните фирми и ще продължава вовеки веков; тя щеше да прокуди първоначалното привличане като чудато умопомрачение.

— Какво мога… аз… ние… да направим… за вас? — запита Малкълм.

Горнт се усмихна искрено. Зъбите му бяха бели като на Малкълм. Беше почти колкото него на ръст, но с по-крехко телосложение; дрехите му не бяха толкова елегантни, косата му бе тъмна, за разлика от червеникавокафявата на Струан, имаше кафяви, а не сини очи като тези на Малкълм.

— Господин Грейфорт искаше да потвърди датите, оръжията и тъй нататък.

Джейми се намеси:

— Знаете ли, че цялата идиотска работа е противозаконна, господин Горнт, и че дуелът бе официално забранен от сър Уилям?

— Зная, господин Макфей.

Джейми се раздвижи неловко. Отвращаваше се все повече от обстоятелството, че се бе замесил в случая и съвсем се обърка от странното настроение в стаята. Не бе способен да го разгадае. Вместо ледена враждебност се усещаше по-скоро изчаквателност, чудновато приятна и предопределена.

— След като ви предупредих, да ви попитам какво възнамерява Норбърт?

— Днес е вторник. След една седмица добре ли е?

— Предпочитам в сряда, на дванайсети — незабавно откликна Малкълм. В малките часове на нощта си бе изготвил план. Сънят му се бе изплъзнал. Бе се сражавал с дявола от шишенцето и бе победил. Но битката все пак взе своята жертва и тази заран количеството опиат му донесе покъртително облекчение.

„Буйният облак“ щеше да пристигне в неделя и отплаването му бе назначено за сряда вечерта. Щеше скришом да се договори с капитана му да отблъснат веднага, щом момъкът се качи на борда след дуела. Или щеше вече да е скрил Анжелик на кораба, или щеше да уреди Джейми да я съпроводи до вкъщи със следващия. Щяха да решат това в последната минута, най-късно във вторник. А може би ще е най-добре да заведе Джейми и Анжелик със себе си и по този начин да обезсили донякъде гнева на майка си срещу Макфей — така щеше да се покори на едно от желанията й и имаше надежда, че ще я накара да оттегли заповедта за уволнението му. Чувстваше се длъжен да отърве Джейми с всякакви способи. С Анжелик на борда може би щеше да намери начин как да убеди капитан Стронгбоу да забрави разпорежданията на Тес.

„Много е рисковано — помисли си младежът, — крайно е съмнително, ала риск печели, риск губи. Това е най-доброто, което мога да сторя. Джос.“

— Предпочитам в сряда.

— Предполагам, че ще стане, сър. Колкото до мястото — нека бъде призори в Ничията земя помежду селото и Пияния град, а не на хиподрума — там е прекалено открито, пък и сутрин рано има ездачи и тъй нататък.

Малкълм се засмя, без сам да знае защо.

— Изборът си го бива — отвърна той, като изпревари Джейми. „За мен е най-добре — по-уединено е, по-близо до морето, оттам по-лесно ще се измъкна до клипера на кея на Пияния град, отколкото до нашия кей.“ — Очевидно знаете доста неща за Йокохама, а сте тук само от ден.

— Предложението беше на господин Грейфорт, аз само прегледах и двете места рано тази сутрин. Ничията земя е по-подходяща, по-безопасна.

— Дадено. Ще ми е трудно да извървя полагаемите се десет крачки. Предлагам да заемем позициите си и по нечия команда, по вашата, ако желаете, да се прицелим и да стреляме.

— Ще се посъветвам с господин Грейфорт.

— Нещо друго?

Горнт се поколеба, после хвърли поглед към Джейми.

— Ще уговорим подробностите по-късно — как да пристигнат нашите довереници, по какви пътища, на кой лекар можем да се доверим, кой още да присъства и тъй нататък. Накрая мис…

— Изглеждате много добре осведомен относно дуелите — рече Джейми с изтънял глас. — Участвали ли сте в някой?

— Няколко пъти, господин Макфей. Веднъж като страна и два пъти като секундант, докато следвах в Ричмъндския университет. — И пак се усмихна със своята топла, любезна и искрена усмивка. — На Юг се отнасяме много сериозно към въпросите на честта, сър.

Поради цялата приятна призрачност на подробното обсъждане и увереността, че Малкълм е бил предизвикан от Грейфорт, и поради ината на тай-пана, Джейми не се сдържа: