Чтение онлайн

— И аз си помислих същото. Но като напуснах двореца, осъзнах колко е дълбок капанът.

— Какъв капан?

— Да събереш господарите на Сацума, Тоса, теб и мен на едно място по едно и също време. В тържествено облекло. Зад стените на двореца. Без оръжие и без охрана.

— И какво ще стори Уакура? Пък и който и да било от придворните? Та те нямат самураи, нито войски, нито пари, нито оръжие. Нищо!

— Така е, но помисли: щом се изправим пред Сина на небето заедно, ще настъпи най-подходящият момент Уакура, принц Фуджитака, шогунът Нобусада или принцесата да ни предложат като дар за Божествения ние, четиримата най-славни даймио в страната, да изразим своята преданост към Него, като Му принесем в жертва войските си.

Огама се навъси.

— Никой няма да се съгласи, нито един! Ще извъртаме, ще усукваме, ще лъжем дори и…

— Да лъжем? Сина на небето? Слушай по-нататък. Да речем, че принцът съветник насаме преди церемонията ти каже нещо такова: „Господарю Огама, Синът на небето желае да те осинови, да те направи принц. Огама — военачалник на Императорската гвардия, главатар на Портите, член на Новия императорски съвет на десетте, който ще управлява вместо незаконно обсебилия властта шогунат на Торанагите. В замяна…“

— А? Какъв Съвет на десетте?

— Почакай… „в замяна ти просто ще признаеш, че Той е това, което е: Син на небето. Император на Нипон, владетел на Свещените регалии — кълбото, огледалото и скиптъра; че произхожда от боговете и господства над всички смъртни; в замяна ти ще посветиш имението си и своите самураи на Неговите услуги и повели, които ще се упражняват чрез Съвета на десетте!“

Огама се вторачи в Йоши, капчици пот избиха по горната му устна.

— Никога… никога няма да пожертвам Чошу.

— Може би да, а може би не. Представи си, че императорският говорител ти предложи в допълнение Императорът да те утвърди официално за господар на Чошу, завоевател на гай-джин, пазител на Проливите, подчинен единствено Нему и на Императорския съвет на десетте.

— Кои са другите членове на Съвета? — прегракнало запита Огама.

Йоши избърса потта от своето чело. Цялата интрига проблесна в съзнанието му на път към неговите казарми. Генерал Акеда му бе подхвърлил една случайна забележка колко е неискрен начинът на мислене в Киото, той сякаш витае във въздуха, който дишат — смятаното за почест и награда за секунди се превръща в примка.

Йоши усети едва ли не физическо неразположение, като разбра, че самият той като всеки друг може лесно да се почувства запленен. Дори днес, само преди няколко мига, лъжливо съзнание за безопасност бе приспало бдителността му. Оттук до изолацията и убийството му имаше само една крачка.

— Ето, виждаш ли, Огама-сама, ти вече се изкуши. Кои били другите членове на Съвета. Като че ли има някакво значение какво ти говорят в Двора. Ще си сам срещу назначените от тях хора. Същото се отнася и за Санджиро. Дворцовият управител Уакура и пасмината му ще надвият и ще управляват.

— Няма да приемем. Аз не бих…

— Толкова съжалявам, но ще приемеш. Те са в състояние да пуснат в ход почести, които биха съблазнили и ками. А най-голямото изкушение е, че ще се преструват, че уж заменят шогуната на Торанага със Съвета на десетте! Мен, разбира се, няма да ме поканят в този съвет, както и останалите Торанага, с изключение на Нобусада, който бездруго вече е техен заради принцесата, както предупреждавах още навремето. — Йоши гневно се изплю. — Анджо беше първата крачка.

Колкото повече обсъждаха вероятните им ходове, толкова повече и двамата съзираха острите шипове на всевъзможни клопки.

— Празненствата ще продължат седмици наред. Ще сме длъжни да устройваме пиршества за Двора и един за друг. Нищо чудно да внесат бавно действащи отрови — изхриптя Огама.

Йоши изтръпна. Цял живот се бе страхувал да не го отровят. Един от любимите му чичовци издъхна сред разкъсващи болки. Лекарят бе установил „естествена смърт“, но чичо му бе трън в окото на неприятелските Бакуфу и те извлякоха голяма изгода. Може да са го отровили, а може би не са. Ами кончината на предишния шогун в годината, когато се завърна Пери? Предния ден бе абсолютно здрав, а на следващия умря. И неговата смърт бе толкова удобна за тайро И, който го ненавиждаше и искаше да постави на мястото му марионетката Нобусада.

Само слухове, никакви доказателства, ала отровителството бе древно изкуство в Нипон и Китай. Йоши често размисляше дали смъртта от отрова е кармата му и вземаше на работа само сигурни готвачи, пък и внимаваше къде се храни. Но и това не го избавяше от ужаса, който го обхващаше от време на време.

Внезапно Огама сви юмрук и удари с него дланта на другата си ръка.

— Анджо тайро. Чак не ми се вярва.

— И на мен. — Докато изпращаше вестоносец, за да уговори тази среща, Йоши си мислеше каква ирония на съдбата е, дето той и Огама наистина трябва да работят заедно, за да оцелеят. Вече не можеха да отърват кожата поотделно. Поне засега.

— И как да предотвратим бедата? Като нищо ще се поддам на изкушението. — Огама с отвращение се изплю на татамите.

— Всеки може да се съблазни, Огама-доно.

— Те са като боговете-вълци, вече виждам. Ние сме в капана им. Ако Божественият ни покани, неговите опетнени послушни оръдия ще ни изтребят. Нека арестуваме онези, за които говориш ти, или… Ще повикам Басухиро, мозъкът му сече като на змия!

— Ще попаднем в капана им само ако утре приемем поканата. Предлагам тази нощ тайно и двамата да напуснем Киото. Щом не сме тук… Какво има? — Огама се усмихна ангелски, но тутакси се намуси. Йоши разбра защо и добави: — Подобна стъпка изисква голямо доверие помежду ни.

— Да, да, прав си. Как… как да вземем предпазни мерки срещу евентуални грешки? Ти какво имаш наум?

— Не съм в състояние засега да обхвана всички възможности, но временно ще постъпим така: и двамата се измъкваме тази нощ от Киото, като се договорим да отсъстваме поне двайсет дни. Аз незабавно ще си отида в Йедо и ще се разправя или ще обезвредя Анджо. Ще остана там, докато не приключа с него. Генерал Акеда както обикновено ще наглежда нещата тук. Той ще съобщи, че неочаквано ми се е наложило да се прибера в Драконовия зъб, защото в семейството ми има болен, но че скоро ще се завърна. Ти иди във Фушими и прекарай нощта там. Никой, дори Басухиро, не бива да знае къде си, нали така?

— Прекалено опасно е да не го уведомя, но продължавай.

— Както решиш. Но утре по изгрев връчи бележка на Фуджитака и го покани на среща насаме за следващата сутрин, да речем, край развалините на Монояма — любимите местни забележителности за жителите на Киото. Щом се срещнете, изрази му удивлението си от поканата и съжаленията си, че поради отсъствие не си успял да я приемеш. Междувременно той нека се погрижи да не пристигат нови покани, докато не се завърнеш. „А кога ще стане това?“ Ти самият не знаеш. Над Осака е надвиснала непосредствена опасност — гай-джин се канят да слязат на сушата. Налага ти се да отскочиш дотам и да обмислиш всичко. Между другото му дай да разбере, че е най-добре да не пристигат неочаквани императорски покани, колкото и смирено да оценяваш честта, докато сам не решиш да ги приемеш.