Чтение онлайн

— Чух, че не залагате на комар, господин Горнт.

— На карти за пари — никога, сър. Видях колко е безсмислено от пастрока си. На живота? Всичко. — Горнт усети нечий поглед върху себе си и тихо добави: — Някой ни наблюдава — и се озърна. Беше Анжелик. Тя излизаше от къщата на Струан и пресичаше улицата. Махна им с ръка. Малкълм й отвърна и стана. Младежите я наблюдаваха как се приближава.

— Здравей, Анжел — топло я посрещна Малкълм, а думите на адмирала не му излизаха от ума. — Разреши ми да ти представя господин Едуард Горнт от „Ротуел“ в Шанхай. Годеницата ми госпожица Ришо.

— Госпожице! — Горнт пое ръката й и галантно я целуна. — Щастие е за мен, че ви срещнах.

— Господин Горнт — прошепна тя, загледана в очите му. Между тримата неочаквано настъпи странна тишина, а после без видима причина те прихнаха да се смеят.

— Какво става? — запита французойката с разтуптяно сърце.

— Joie de vivre 63 — отвърна Горнт.

Анжелик го погледна и го хареса. Понрави й се сърдечната му усмивка. После девойката хвана Малкълм под ръка, като вече мислено разказваше за неочакваната среща в писмото, което бе прекъснала: „Признавам, скъпа ми Колет, че ги проследих на стъргалото. Така че си сложих новата шапка и ги заварих неподготвени. Хванах своя Малкълм под ръка (като предпазна мярка), защото новодошлият е висок и красив, с непристоен блясък в очите, който аз забелязах тутакси, а Малкълм навярно не го е усетил, иначе щеше да изревнува повече от всякога, горкичкият! Исках да срещна високия непознат уж случайно. Има съвсем лек южняшки акцент, широки рамене, тънък е в кръста, навярно е фехтовач и великолепен танцьор. Много се надявам да ми стане приятел, такава нужда от приятели имам тук…“

— La, cheri — възкликна тя, като си вееше с ветрилото срещу незабавно и приятно избилата я отвътре жар — подсъзнателна и лукава реакция на мъжествеността на Горнт — извини ме, нямах намерение да прекъсвам важния ви разговор…

— Не ни прекъсна, Анжел — успокои я Малкълм.

— Тъкмо си тръгвах — побърза да добави Горнт. Нямаше защо да скрива огромното си възхищение. — Радвам се, че се запознахме, госпожице. — Той се поклони. — Довиждане, сър, ще поддържам връзка с вас.

Анжелик и Струан го наблюдаваха как се отдалечава.

— Какъв е този господин Горнт?

Малкълм й отговори, без въобще да й съобщи истината за него. В съзнанието му се въртеше единствено мисълта за вторник.

— Още свинско с черен боб, По-млада ми сестрице? — запита А Ток, продължавайки да дъвче парче риба.

— Благодаря ти — А Со се пресегна с пръчиците си да напълни отново паничката си и грабна отдавна избраната добре изпържена скарида, към която хвърляше влюбени погледи. — Моля те, продължавай. По-стара ми сестрице.

Двете жени се намираха в стаята на А Ток. Пред тях обедът бе сервиран в многобройни съдове, а чайник с току-що запарен жасминов чай бе поставен на две крачки.

— Аййиая, толкова е трудно. Славният Чжан не дава никакви точни указания.

— Колко несвойствено за него. — А Со си взе още от сочното говеждо в сос от стриди. — Хич не му прилича, ама никак.

— Тъй, тъй, обаче новата му наложница, тая пачавра от Суджоу, изцяло е завладяла мислите му.

— Аййиая, вярно ли, че била на четиринайсет и не била окосмена?

А Ток си взе още едно парче от рибешката глава и одобрително я осмука.

— Само Избраният народ на чесъна не е окосмен. — Тя изплю костите на пода и си подбра ново късче. — Интересно. Те дали ядат само чесън? Може ли да препрочета писмото му, По-стара ми сестрице?

То гласеше:

— Аййиая, какво иска да каже с това да се държим като прилепи? — запита А Со раздразнено. — Прилепите летят безшумно, но пък писукат. Летят нощем, но са слепи денем. Невидими са през нощта, ала са безпомощни през деня. Техният тор е ценен, макар че вони до Небесата. Какво иска да каже, а?

— Дръж си очите, ушите и ноздрите отворени като прилеп и внимавай къде си изхвърляш тора — изкикоти се А Ток. — Дано Чжан от Търговската къща живее още десет хиляди лета. Без него нямаше да знаем, че нейната Нефритена порта не се отделя от вратата на сина ми!

— Откъде да знаем дали е бил той? — оригна се силно А Со. — Откъде да знаем дали е бил господарят или някой друг? — Тя снижи глас и се озърна, сякаш се боеше от чужди уши, а клечките на А Ток замръзнаха във въздуха. — Дали не е някой като Дългия нос, също такъв чуждоземски дявол като нея, а? Тия двамата са неразделни подобно бълхите в чатала на просяка. Та нали той хвърли шишенцето в морето, основната улика, спомняш ли си?

Старата А Ток престана да се смее.

— Фан-пи! — изруга първокласно тя. — Значи за това ни е предупреждавал Славния Чжан! Прилепите тъкат, докато летят, и не кацат на първото попаднало клонче, а и като кацнат, то е с главата надолу. Той ни нарежда да издирим кой мъжкар е обладал тази женска! Аййиая, да, съгласна съм, че може би Дългия нос е сложил рога на сина ми!

— Господарят — рогоносец! — А Со вдигна очи към небето. — Вярно, че Дългия нос прекарваше доста време в стаята й, та да… — Тя ахна: — Аййиая! Я си спомни, преди седмици тя ме отпрати, а после изпищя, защото помислила, че някой се катери отвън към прозореца й, пък то само вятърът лашнал кепенците! Сега се сещам, че долетях при нея по-бързо от прилеп, но Дългия нос ме бе изпреварил и те двамата… като си помисля сега, и двамата бяха по-бели от петдневен труп! Тогава ли неговата мъжественост…

— Кога стана това. По-млада ми сестрице? Помниш ли кой ден беше? Кога?

— Стана в нощта… в нощта, след като господарят спа с оная местна пачавра от бардака отвъд Канала.

И двете запресмятаха, мозъците им щракаха като сметала. Днес беше петият ден от дванадесетия месец.

— Ще да е било на… на осемнайсетия или деветнайсетия ден от десетия месец. По-стара ми сестрице.

— Малко е; малко е раничко, освен ако не е погълнала Тайната на луната преждевременно. — А Ток разсеяно осмука още едно парче от рибешката глава, после изплю костите и убедено заяви:

— Сигурно са спали и преди това. Тая никаквица имаше големи възможности, нали? Беше отседнала във варварската къща още преди вие двете да се настаните тук.

— Както обикновено, си права, По-стара ми сестрице! Трябва веднага да съобщим на Славния Чжан.

— Но защо ще пуска такъв грозен чуждоземски дявол през Нефритената си порта, щом синът ми въздиша по нея?

А Со енергично сви рамене.

— Варвари! Знае ли ги човек какво мислят. Съобщи на господаря!

Разтреперана от възбуда, А Ток погледна към барчето си. Мадейра, уиски, бренди.