Чтение онлайн

— Прибързано и неразумно бе, че позволи на Малкълм да…

— Сметнах, че така е най-добре! Сега ме изслушайте…

— Най-добре? По дяволите, току-що научавам, че сте сметнали за най-добро глупаво да се намесите във въпроси на политиката и търговията, като сте се опитали да получите неизпълнимо обещание от претендента за трона на Струан и по този начин да отстраните завинаги истинския ръководител — бе се разгневил той. — Така ли е?

— А вие, сър, вие се намесвате във въпроси, които са от изключителната компетенция на Парламента, като обявявате война. Истинската причина да се държите толкова прибързано и неразумно, ако използваме собствените ви думи, и да сте толкова разстроен е, защото аз няма да започна война, която няма да спечелим, не можем да устоим със сегашните си войски, ако изобщо е възможно. По мое мнение туземците с право ще сметнат всяко нападение на столицата им за военно действие, а не за произшествие. Лека нощ!

— Вие се съгласихте да помаг…

— Съгласих се да подрънкам малко с оръжие, да изстрелям някой и друг тренировъчен снаряд, за да впечатля местните, но не съм се съгласявал да обстрелвам Йедо — за нищо на света, освен ако не ми покажете писмено пълномощие, одобрено от Министерството на флотата. Лека н…

— Флотът и армията се подчиняват на гражданските власти и, за Бога, аз осъществявам властта тук!

— Да, вие, за Бога, стига аз да приема — изрева адмиралът, а шията и лицето му станаха морави, — но вие не командвате корабите ми и докато не получа заповеди, одобрени от военноморското министерство, ще ръководя флота си, както смятам за добре. Лека нощ!

Сър Уилям се върна и седна на бюрото си. Въздъхна, взе перодръжката и започна да пише:

— Какво само не правя за Англия! — измърмори той, после се провикна: — Филип! — Подписа документа и го посипа с пясък, за да попие мастилото.

— Да, сър?

— Направи копие, после го изпрати на Кетърър по куриер.

— Джейми току-що пристигна, сър. Дошла е и една делегация, която моли да обявите „Деня на ангела“ за ден на траур.

— Отказвам! Изпрати Джейми при мен!

Джейми бе зле натъртен, с превързано рамо.

— Джейми, посъвзе ли се? Добре. Джордж Бабкот ми докладва. — Той му предаде накратко разговора как да постъпят с тялото на Малкълм. — Какво мислиш?

— Трябва да го изпратим у дома в Хонконг, сър.

— Добре, и аз така смятам. Ще го придружиш ли?

— Не, сър. Госпожа Струан… Боя се, че тя вече не се отнася добре към мен и ако се върна, ще влоши това наистина отвратително за нея положение. Горката жена. Между нас казано, до края на месеца ще бъда уволнен.

— Боже мой, защо? — стъписа се Сър Уилям.

— Няма значение, друг път ще ви разкажа. Анжелик, нашата госпожа Струан, разбира се, ще се върне заедно с доктор Хоуг. Научихте ли, че тя в крайна сметка е решила да остане в старите си покои у нас, а не във Френската легация?

— Не. Ами… предполагам, че така е най-добре. Как е тя?

— Хоуг твърди, че е добре, доколкото това въобще е възможно. „Буйният облак“ ще отплава веднага, щом вие и той ми наредите. Кога ще е приблизително?

— Джордж казва, че днес ще направи аутопсията и ще подпише смъртния акт, а аз ще го получа утре. Клиперът може да тръгне утре. Остава само проблемът с Анжелик — кога ще е в състояние да пътува. — Сър Уилям го изгледа проницателно. — Какво става с нея?

— Всъщност не зная. Не съм я виждал от… откакто бях на борда. Не ми проговори нито веднъж. Само несвързани думи. Хоуг все още е при нея. — Джейми се опита да сдържи скръбта си. — Остава само да се надяваме.

— Отвратителен късмет. Да, несъмнено. А сега — за Норбърт. Ще проведем следствие естествено.

— Добре. — Джейми перна една досадна муха, която налиташе на засъхналата кръв по лицето му. — Горнт ми спаси живота.

— Да. Той ще получи похвала. Джейми, какво ще правиш, след като напуснеш компания Струан? У дома ли ще се върнеш?

— Тук е моят дом, тук и в Азия — каза просто Джейми. — Ще… все някак ще основа своя собствена фирма.

— Добре, не ми се иска да те загубя. Бог ми е свидетел, но не мога да си представя Търговската къща тук без теб.

— И аз.

Денят напредваше, а облаците над Йокохама се сгъстяваха. Стъписване, недоверие, гняв, страх от война, се смеси с безброй слухове, но внимаваха на кого ги разправят, защото Анжел имаше страстни защитници и всяко непристойно подмятане или присмех загатваха за неуважение. Малкълм не излезе такъв късметлия. Той имаше врагове, мнозина с радост му се подиграваха и бяха щастливи, че още едно нещастие е сполетяло потомството на Дърк Струан. И двамата свещеници — всеки посвоему — се чувстваха удовлетворени от възмездието Господне.

— Андре — започна Сьоратар на обяда в Легацията. И Вервен седеше с тях. — Оставил ли е завещание?

— Не зная.

— Виж дали можеш да разбереш. Попитай нея или Джейми — той вероятно ще знае.

Андре Понсен кимна мрачно, бе се поболял от тревоги. Смъртта на Струан бе разстроила кроежите му бързо да измъкне още пари от Анжелик, за да плати на Райко. — Да, ще опитам.

— Много е важно да продължим да наблягаме на френското й гражданство, за да я предпазим, когато свекърва й се опита да обяви брака за невалиден.

— Защо си толкова сигурен, че това непременно ще се случи, че тя ще бъде толкова враждебно настроена? — запита Вервен.

— Mon Dieu, очевидно е! — раздразнено отговори Андре вместо Сьоратар. — Нейното становище е, че Анжелик е „убила“ сина й. Всички знаем, че тя я мразеше отпреди, а представяте ли си сега? Непременно ще я обвини в Бог знае какви извращения заради криворазбраните й англосаксонски сексуални принципи — насаме, ако не и публично. И не забравяй, че тя е фанатична протестантка. — Той се обърна към Сьоратар. — Анри, най-добре да разбера как е Анжелик. — Вече я бе пресрещнал и й бе прошепнал да се върне у Струанови, а не тук, в Легацията. „За Бога, Анжелик, мястото ти е при роднините на съпруга ти!“ Беше съвсем очевидно, че тя трябва да укрепи положението си сред Струанови на всяка цена. Той едва не й го бе изкрещял, но внезапният му гняв премина в жалост, като видя дълбокото й отчаяние. — По-добре да вървя.

— Да, моля те.

Андре затвори вратата.

— Какво, по дяволите, му става? — намуси се Вервен.

Сьоратар се замисли, преди да му отговори. Реши, че времето е дошло.

— Навярно е от болестта му — английската болест.

Заместникът му сащисано изтърва вилицата си.

— Сифилис?

— Андре ми каза преди няколко седмици. Трябва и ти да знаеш, единствен ти от персонала, защото тези избухвания могат да зачестят. Той е твърде ценен, за да го изпратя у дома. — Андре му бе поверил, че си е създал нова-новеничка разузнавателна връзка на високо равнище: „Човекът твърди, че господарят Йоши ще се върне в Йедо след две седмици. За сравнително скромна сума той и неговите връзки сред Бакуфу ще ни осигурят тайна среща на борда на нашия флагман.“