Чтение онлайн

— Когато го кажеш! Не е по твоя вина!

Тя го загледа втренчено с омраза, задето я измъчва така, после отново изпищя:

— Не е моя вина, не е моя вина, не е по моя вина, сега доволен ли си? Излез… Излез!

— Стига да ми кажеш, че съзнаваш, че твоят Малкълм е мъртъв, но че ти не носиш никаква вина за това!

— Излез!

— Кажи го! По дяволите, кажи го!

Внезапно гласът й прозвуча като вой на див звяр:

— Твоят Малкълм е мъртъв, твоят Малкълм е мъртъв, той е мъртъв, но ти не си вин… нямаш никаква вина, никаква проклета от Господа вина… не си виновна… не вин… не… — Гласът й постепенно премина в хлипане, — не съм виновна, не съм, наистина не съм, о, мой скъпи, прости ми, прости ми. Не искам да си мъртъв, Пресвета Майко, помогни ми, той е мъртъв и аз се чувствам толкова ужасно, о, Малкълм, защо умря, толкова те обичах, толкова много… О, Малкълм…

Този път той я прегърна тихо, здраво, за да смекчи треперенето й, риданието й и разтърсващите я хлипания. След време гласът й стихна, риданията намаляха и тя потъна в неспокоен сън. Той все още я държеше нежно, но сигурно, а дрехите бяха полепнали по тялото му от пот. Не помръдна, докато тя не заспа дълбоко. После я отпусна. Гърбът го болеше и той се изправи предпазливо, измъчен, с изтръпнали мускули. Успя да поотпусне рамената и врата си и седна, за да възстанови силата си.

„На прага беше“ — помисли си той. Изпитваше удоволствие, че е успял и този път, това донякъде облекчаваше болката му; гледаше я — млада, красива и вън от опасност.

Спомените го отведоха в Канагава при другото момиче, сестрата на японеца, когото бе оперирал, също толкова млада и красива, но японка. „Как се казваше тя? Нещо като Уки. Спасих брат й, а той съвсем съсипа това дете тук. Но се радвам, че японката е успяла да избяга. Дали наистина? Такава красива жена. Като моята скъпа жена. Колко ужасно и безсмислено от моя страна, колко безумно бе да я взема от Индия и да я обрека на ранна смърт в Лондон.

Карма? Съдба? Както при това дете и горкия Малкълм. Горкичките те, горкичкият аз. Не, не и аз — току-що спасих един живот. Ти може да си тантурест и грозен, старче — помисли си той, докато мереше пулса й, — но, всемогъщи Боже, ти си дяволски добър лекар и дяволски добър лъжец — не, не си добър, а просто късмет. Този път.“

Четвъртък, 13 декември

— Добър ден, Джейми — тъжно го поздрави Филип Тайърър. — Приеми поздравите на Сър Уилям. Ето трите копия на смъртния акт — едно за теб, едно за Анжелик и едно за Стронгбоу, който ще пътува с тялото. Оригиналът според него трябва да замине с дипломатическата поща за кабинета на главния следовател в Хонконг, който ще регистрира смъртния акт, а после ще го предаде на госпожа Струан. Ужасно, нали, но какво да се прави.

— Да. — Бюрото на Джейми бе отрупано с купчини новопристигнала поща и документи за уреждане. Очите му бяха зачервени от умора.

— Как е Анжелик?

— Не съм я виждал все още, но Хоуг беше тук най-напред. Той каза да не я безпокоим, докато тя не направи първата крачка, и че е по-добре, отколкото е очаквал. Спа петнайсетина часа. Той смята, че тя ще е достатъчно добре, за да пътува утре, и препоръча да замине колкото се може по-скоро. Той също ще тръгне, разбира се.

— Кога ще отплава „Буйният облак“?

— Утре. С вечерния прилив. Стронгбоу ще дойде всеки момент за заповедта за отплаване. Ще имаш ли поща за него?

— Определено. И дипломатическата поща. Ще кажа на Сър Уилям. Все още не мога да повярвам, че Малкълм е мъртъв. Ужасно. О, между другото следствието за Норбърт е определено за пет часа. Ще желаеш ли лека вечеря след това?

— Благодаря, но не тази вечер. Нека бъде утре, когато всичко ще е наред. Ще решим след закуска. — Джейми се чудеше дали да каже на Тайърър за машинациите на неговия приятел самурай Накама и за срещата с местния лихвар — че Накама иска да го запази в тайна от Тайърър и Сър Уилям. Предложението на Накама бе интригуващо и той бе приветствал възможността за пряк разговор с местен търговец, макар и низш.

Вчерашната среща, разбира се, бе отложена. Бе намислил да я отложи за следващата седмица, но реши да се срещне с него тази вечер — това щеше да го отвлече за малко от трагедията.

„Не е работа на Филип — и не забравяй, че Филип и Дребосъка Уили крият всякакви сведения, след като уговорката бе да споделят с нас всичко.“

— Ще се видим по-късно, Филип. И благодаря за копията.

— До скоро, Джейми.

Смъртните актове бяха подписани от Бабкот и Хоуг. Аутопсията бе потвърдила предполагаемите причини за смъртта: вътрешен кръвоизлив от увредена артерия, което напълно е прекратило функционирането; изтъняването й е пряк резултат от получените рани по време на непредизвиканото произшествие на Токайдо.

Джейми кимна. Лекарите бяха заобиколили истинската причина за разкъсването. И защо ли да бъдат по-конкретни, освен ако някой не поиска конкретен отговор. „Като Тес Струан.“ — От тази мисъл го присви стомахът. Тя сигурно ще запита и тогава какво ли ще й каже Хоуг? Същото, което отговори и на мен днес сутринта:

— В състоянието на Малкълм, Джейми, всяко внезапно движение може да причини такова разкъсване, ако, да речем, спи в неудобно положение и рязко се обърне заради лош сън, та дори и при запек.

— И особено по време на полов акт?

— Да, това е една от многото възможности, защо?

— Познаваш Тес Струан, за Бога.

— Няма да обрека Анжелик, ако за това ме питаш. За леглото са нужни двама. Ние знаем, че Малкълм положи всички усилия, за да се ожени за нея, и беше луд от любов.

— Не питам нищо, докторе. Тес ще я осъди, каквото и да пише в смъртния акт.

— Съгласен съм, Джейми, но аз няма да й помогна. Нито Джордж. Че буйният акт е причинил разкъсването, а поради последвалия еуфоричен сън двамата не са забелязали катастрофата, е логично, но е недоказуемо, а дори и да беше, тя не бива в никакъв случай да обвинява Анжелик, не бива, по дяволите…

„Горкичката Анжелик, ще бъде обвинена, както и аз. В моя случай няма значение.“

— Да? Влез! О, здравей, Едуард.

— Ще ми отделиш ли една секунда? — попита Горнт.

— Влез, разбира се. — От вчера отношението му към Горнт се бе променило. Бе настоял да си говорят на малки имена. „Боже мой — помисли си той, — колко съм се лъгал за него.“ — Седни. Слушай, сторих го вече десетки пъти, но пак ти благодаря — ти наистина ми спаси живота.

— Няма за какво, просто изпълних дълга си.

— И слава Богу. Какво мога да направя за теб?

— Носи се слух, че ще изпратиш тленните останки на Малкълм в Хонконг за погребение, и се питах, дали ще мога да пътувам с вашия кораб?

— Естествено. — Джейми се поколеба. — За да докладваш на Тайърър Брок и на Морган ли?

Горнт се усмихна.

— Няма как да избегнем истината, Джейми. Ще им отнеса резултатите от следствието, но е мое задължение да им го кажа направо, като мъж на мъж.

— Да, прав си. — Скръбта отново връхлетя Джейми. — Съжалявам, че Малкълм не е жив, та да разбере какво направи ти за мен, съжалявам, че го няма. Щеше да се сприятели с теб — той много ти се възхищаваше. Много е жалко, че работиш за тях.