Чтение онлайн

Често се чувстваше отговорен за смъртта й. Неговата любов към нея не се оказа достатъчно силна, за да не се жени за нея, да не я отвежда от сигурния й и спокоен живот в Индия към злощастието, за което знаеше, че ще стане техен жребий. И стана така.

„Още веднъж бъдещето ти е поставено на карта, старче Хоуг. На момичето ли ще помогнеш или на Тес Струан? Не забравяй, че по твоя вина проклетият убиец оживя, за да изплаши Анжелик почти до смърт.“

— От медицинска гледна точка би могло, но не бих ви съветвал. — С крайчеца на окото си той хвърли поглед на Бабкот, като го предупреди да не се намесва. — Въпросът, Сър Уилям, е всъщност дали той да бъде изпратен с кораба или не. Ако не, смятам, че следва да го погребем, както… както иска жена му.

Сър Уилям се подвоуми, раздразнен, че решението му не се приема.

— Анжелик, защо се противиш да тръгнеш с тялото за Хонконг? Ако не с „Буйният облак“, тогава с пощенския кораб?

— Противопоставям се, защото там няма да бъде погребан, както желаеше — като дядо си, — майка му никога няма да признае онази история, не би могла. Аз съм неговата вдовица и ще ви кажа от цялото си сърце, че неговите желания са и мои.

Сър Уилям не беше сигурен дали има правни основания да даде съгласието си, или да отхвърли това, сериозно загрижен за Тес Струан, за това, че сега тя де факто бе глава на Търговската къща, за писменото й несъгласие със сватбата и какво би направила, ако тялото не бъде изпратено.

„Като начало ще вдигне врява, че е извършено убийство — помисли си той, едва ли не разтреперан. — Очевидно, ще поиска погребението да е там, следва да е там, все едно дали в морето или не, все едно дали е вярна или не онази история. Залагам петдесет лири срещу пукнато пени, че при всички случаи тя ще се опита да обяви брака за невалиден и има всички шансове да го постигне. Значи ти, бедна ми госпожо, все едно дали ти харесва или не, си в много неблагоприятно положение.“

— Боя се, че усложнявате едно бездруго трагично събитие. Горкият момък може да бъде погребан в морето еднакво лесно и в Хонконг, и тук. Така че най-доброто е…

— Извинете ме, че се намесвам, Сър Уилям — рече Скай, после добави като блестящ държавен прокурор, който разпитва свидетел на противната страна, — но докато официално не оспорите законността на брака на клиентката ми, тя има определени права. Следователно аз ви моля да се съгласите, че волята на покойния и съпруг, както и нейната се ползват с предимство в този случай, и нека той бъде погребан тук. — После пак като каза тихо и любезно: — Малкълм Струан беше толкова наш, на Йокохама, колкото и техен. Трагедията му започна тук и трябва да приключи тук.

Анжелик усети, че въпреки непоколебимостта й сълзите й потекоха. Но не изхлипа.

Скай и Джейми се караха цял час, след като Сър Уилям и останалите си тръгнаха. Анжелик ги слушаше. Каквото и да говореха, нямаше значение. Тя бе загубила. След безстрастния призив на Скай Сър Уилям бе обявил:

— Съжалявам, но не чух нищо този следобед, което да промени мнението ми. Тялото трябва да се върне за погребение в Хонконг или с „Буйният облак“, или с пощенския кораб по ваш избор, госпожо. Срещата свърши.

Скай каза горчиво:

— Ако бяхме в Хонконг, можех да подам иск въз основа на десетки основания, но тук Сър Уилям е съдът, съдебните заседатели и съдията. Няма достатъчно време за път натам и обратно, каквото и да направим.

— Значи не можем да направим нищо повече. — Джейми бе мрачен, потресен от разказа й. — Примири се, Анжелик. Нищо не можем да направим, дявол го взел.

— Не мога да се върна в Хонконг — трябва да присъствам на погребението.

— Съгласен съм — кимна Скай.

— Защо? Какво ще те спре, Анжелик? — попита Джейми.

— Тес Струан — отвърна тя.

— Какво ще ти направи? Как ще те спре да идеш на погребението, не може да анулира брака. Редакционната статия на Нетълсмит от днес следобед твърди, че сватбата е съвсем законна, макар и двамата да сте непълнолетни. Тръгни с пощенския кораб. Ще го накарам да тръгне по същото време.

— Не, съжалявам, Джейми. Господин Скай вече каза, че редакционната статия е само едно мнение. Сигурна съм, че Тес Струан няма да го погребе в морето, както искаше той. И ще ме напада по всевъзможни начини. Ето, прочети писмата й до Малкълм.

И двамата се смаяха от жлъчния им тон. Скай гнусливо отбеляза:

— Жалко, че в тях няма нищо подсъдно. Тя ще претендира, че са лични писма от майка до син, която отчаяно го предупреждава, че е против сватбата, което е нейно право, а дори и да я забрани, също е нейно право. А що се отнася до личните заплахи срещу вас, госпожо Струан, в тях няма нищо, за което да се заловим.

— Не е честно — рече Анжелик.

— „Небесни“, какво ще кажеш за „ако тази жена стъпи някога в Хонконг, ще накарам…“? — Тъй като не искаше да нарани Анжелик още повече, Джейми не прочете останалото: „… ще накарам всеки приличен човек в Хонконг да научи нейната история, на баща й, на чичо й и че леля й е била странстваща актриса е пътуваща актьорска трупа от цигани и шарлатани, а също и за собственото й финансово състояние.“

— Не се срамувам, че леля ми е била актриса — рязко възрази Анжелик, — макар повечето англичани да смятат артистките за проститутки. Тя никога не е била такава. И те не бяха шарлатани. Не нося отговорност за греховете на баща си — съвсем не бях без пукнато пени, той открадна и моите пари, не само чуждите.

— Зная. — На Джейми му се искаше да не бе споменавал за писмото. — „Небесни“, можете ли да намерите доказателство за погребението на Дърк и Мей-мей?

— О, да, от компрадора Чжан и от самата Тес. Но те никога не биха си признали доброволно, нали? Само ще ни се присмеят. Никога няма да получим съдебно нареждане да отворим семейната гробница. — Скай се закашля. — Госпожа Анжелик Струан трябва да тръгне с тленните останки на съпруга си; ако не го направи, това изключително много ще засегне положението й както по отношение на закона, така и на обществото. Но да замине за Хонконг е опасно. — Той бе помолил Бабкот и Хоуг да поизгладят формулировката в смъртния акт, но му отказаха, както и бе очаквал. — Според мен госпожа Анжелик е права да не поема такъв риск в момента, Джейми. Убеден съм, че в Хонконг ще бъде много по-беззащитна, отколкото тук.

— Защо не заминете с нея, за да й осигурите защита.

— Да, но неизбежно ще избухне скандал, а аз искам да го предотвратя на всяка цена за доброто на всички. Включително и заради Тес Струан. Тя не е лоша жена и като майка е напълно права. Според мен сигурно ще възникнат неприятности — как да се избягнат или намалят, това е въпросът.

— Може пък да я удържим — рече Джейми. — Тес не е човекоядка, посвоему винаги е била справедлива.

— Към мен няма да се отнесе справедливо — каза Анжелик. — Аз я разбирам. Само жена може да я разбере истински. Уверена е, че съм влязла под кожата на най-големия й син и съм го убила. Малкълм ме предупреди каква е.

— За да я удържим, се нуждаем от време — продължи Скай. — Нуждаем се от време, за да преговаряме, а то няма да ни стигне заради погребението.

Двамата мъже си отидоха, без да са решили нищо.

„Няма значение — помисли си Анжелик. — Ще погреба съпруга си, както той желаеше. Ще наследя всичките му земни блага. Ще победя Тес Струан. Така ще си отмъстя.“

От писмата я бе заболяло, но не толкова, колкото бе очаквала. Сълзите й не се лееха като преди. Не я измъчваха, както по-рано. „И аз не съм вече същата. Не разбирам. Наистина се държа много странно. Дали това ще продължи дълго? Надявам се. Пресвета Майко, колко глупава съм била.“