Чтение онлайн

— Разбира се, така ще направя, щом е необходимо. — Тази мисъл бе ненавистна за Джейми. — Но, Анжелик, това е смешно, ти не говориш сериозно, сама ще разбереш, че така е най-добре! Боже мой, Анжелик, разбери…

— Най-добро за теб и другите — може би, но не и за моя съпруг и следователно за мен. Той има право да бъде погребан, както…

— Разреши ни да направим най-доброто, тялото му ще…

— Тялото на моя съпруг няма… няма да се върне на борда на този кораб, нито аз — рече тя тихо. — Кажи ми, стари приятелю, ако тръгна с него, както предлагаш ти, къде ще отседна? В отделната каюта ли?

Джейми зяпна — това не му бе дошло на ум.

— Не, разбира се, че не — рече той бързо, — естествено, че ще си избереш най-добрата каюта. Обещавам ти, че всичко ще…

— А аз ти обещавам, че и най-дребното нещо ще бъде направено, както желаеше съпругът ми.

Джейми изтри челото си, мисълта му работеше като никога преди, обезсърчи се леко и се раздразни, докато Анжелик очевидно се владееше напълно. Осени го внезапна мисъл:

— Навярно си права. „Буйният облак“ не е подходящ. Ще наемем друг кораб… почакай, пощенският кораб тръгва вдругиден, ще запазим място за теб, за Хоуг и… и за него, ще убедя капитана да отплава по-рано. Утре… Това ще реши всичко, нали?

— Не. — Анжелик въздъхна отегчено. — Съжалявам, Джейми, не. Сега в гласа й съвсем явно се долавяше, че е леко нервирана. — Моля да ме разбереш. Не! Той ще бъде погребан тук съгласно волята му. Вдругиден.

— Не може. Госпожа Струан ще… мисля, че на Тес Струан ще й е нужно време. Ще изпратим „Буйният облак“ за нея, тя ще поиска да присъства на погребението, сигурен съм.

— Прави каквото искаш, но моят съпруг ще бъде погребан вдругиден, както той желаеше… Не смятам, че ще има време за предложението ти. Няма да споря с теб. Прощавай, стари приятелю, ти си изнервен, а не аз — разбирам те. Моля те, нека Сър Уилям и господин Скай дойдат заедно тук още сега и аз ще уредя въпроса официално.

— За Бога, дядо му, баща му, братята и сестрите му са погребани в семейната гробница в Хепи Вали.

— Джейми, уморих се да повтарям, помоли Сър Уилям и господин Скай да дойдат тук, щом им е възможно. Заедно.

Джейми не знаеше какво да прави, само сви безпомощно рамене и излезе.

Анжелик поседя няколко минути, като дишаше дълбоко. „Май мина добре“ — помисли си тя, после се протегна, стана и влезе в стаята си. Там подбра чиста скромна рокля — тъмносива — и я разстла на леглото. Вятърът блъсна прозорците, но тя не потрепери. Огледалото й кимна. Тя се взря в него — критично, без усмивка. Видяното я задоволи. И новата личност, в която се бе превърнала, също я удовлетворяваше. Приличаше на привикване към нова рокля — не, към нова кожа.

— Надявам се да не се износи — каза тя на отражението си. — Ще се потрудим да не се износи. Тази ми харесва повече от предишната.

Тогава Анжелик вдигна първото от писмата на Тес Струан. Искаше да остави неговото за накрая.

Лицето на Сър Уилям сякаш се бе вкаменило. На Джейми също. Лекарите Хоуг и Бабкот се мръщеха. „Небесният“ Скай изглеждаше като замаян. Всички седяха на столове в кабинета. Анжелик ги гледаше от високия стол на Малкълм — дребничка, но сигурна. Бе облякла по-тъмна рокля с три четвърти ръкави и квадратно деколте; гърбът й бе изправен, прическата — безукорна. Без грим и някак си величествена.

— Вдругиден ли? — попита Сър Уилям.

— Да, моля — рече Анжелик. — Моят съпруг не бива да бъде излаган за последна почит дълго време, ако поискат да му я отдадат. Три дни, не повече, нали, докторе?

— Не повече, Анжелик — отвърна Хоуг. — Но ние вече сме приготвили всичко за запазване на тялото по време на пътуването до вкъщи. Всичко ще бъде наред, няма защо да се тревожиш. И добави любезно: — Трябва да бъде погребан там, наистина. Всички сме съгласни.

— Балсамирали ли сте го? Вече?

Мъжете се размърдаха неспокойно. Хоуг продължи:

— Не, нямаме такъв обичай. Използваме… ъъ… използваме лед, за да осигурим запазване…

— Ще ти хареса ли да те затрупат с лед и да те изпратят в Хонконг като заклана овца от Австралия?

Напрежението в стаята се усили, мъжете се смутиха още повече. Гласът й си оставаше тих, твърд и приятелски, което целеше да ги разгневи още повече. Само Скай правеше изключение. За него тя бе придобила съвсем ново измерение.

— Не е там работата, госпожо. Ние чувстваме, че заради него и заради семейството му е разумно да бъде погребан у дома си — рече Сър Уилям.

— Той обожаваше дядо си тай-пана, нали?

— Наистина! — съгласи се Сър Уилям. Изведнъж се отпусна, успокои се — вече бе намерил отговор на главоблъсканицата, каквото и да кажеше тя. — Всички знаят това. Защо?

— Много пъти по различен начин Малкълм даваше да се разбере, че иска да живее като него, да бъде запомнен като него и да бъде погребан като него. И така ще стане.

— Много правилно и умно — решително заяви Сър Уилям. — Дядо му е погребан в семейната гробница в гробището в Хепи Вали. — И добави любезно: — Анжелик, съгласен съм, че и с Малкълм трябва да постъпим така. Сега разби…

— Но Дърк Струан не е погребан в Хонконг — стресна ги Анжелик. — О, зная, че името му е изсечено върху надгробната плоча, но той е погребан в морето. И моят съпруг ще бъде погребан в морето по същия начин.

— Съжалявам, Анжелик, но грешиш — обади се Джейми. — Аз бях там, току-що бях постъпил при Струанови като новак в търговията в Китай, току-що пристигнал от Англия, и отидох на погребението. Страхотно беше — цял Хонконг се бе събрал. Имаше дори отделна огромна процесия в Китайския град, организирана от Гордън Чжан.

— Прощавай, Джейми, но ти грешиш. В гробницата е заровен празен ковчег, а той е бил погребан в морето с любовницата си Мей-мей, в международни води, далеч от Хонконг. — Тя усети, че ще заплаче. „Никакви сълзи — нареди си, — все още не.“ — Бил е погребан в морето. Било е християнско погребение, извършено точно както е пожелал, а свидетели са били Кълъм и Тес Струан, Гордън Чжан и Аристотъл Куонс.

— Не е възможно — възпротиви се Джейми.

— О, да, така е било. Първосвещеникът на твоята църква е отказал да бъдат погребани заедно, отказал им е християнско погребение на осветената земя в Хепи Вали.

— Но, Анжелик, аз бях на погребението. Той бе заровен там, не зная къде е била погребана Мей-мей, но съм съгласен, че тя не беше с него.

— Ти си видял измама, Джейми, ковчегът е бил празен.

— Това са глупости — намеси се Сър Уилям.

— Първосвещеникът е бил категорично против съвместно погребение — заяви тя така, сякаш не го бе чула. — Било нечувано нещо. Те са били скандализирани от Дърк Струан по много причини, вие също знаете това много добре, Сър Уилям, но последното му желание преляло чашата. Във волята си, част от Завещанието, което се предава от тай-пан на тай-пан, две седмици преди да умре, той записал, че ако с Мей-мей умрат заедно, следва да бъдат погребани заедно, че е имал намерение да се ожени за нея и…