Чтение онлайн

— Наистина ли го е написал? Че ще се ожени за нея? — Сър Уилям и останалите бяха еднакво стъписани, тъй като и до днес бракът с китайка бе немислим — дори Дърк Струан щеше да бъде отлъчен от обществото завинаги. — Наистина ли го е написал?

— Да. — Анжелик забеляза, че само Хоуг не споделя смайването на Сър Уилям.

„Англичаните, британците в много отношения са толкова ужасни — мислеше си тя. — Такива лицемери, фанатици, нецивилизовани и различни от нас; зная колко са враждебни при брак на протестант с католичка, да не говорим за отвращението им към смесен брак между народностите в тяхната империя.

Защо смятате брака с чужденка за страшен грях — искаше й се да изкрещи, — след като имате любовници от местното население и деца от тях най-открито, лицемери такива! При нас никога не е било така, в нашите френски колонии и в империята. Ако французин се ожени за жена от местното население, тя става не само неговата съпруга, но и французойка под защитата на френското правосъдие. Ние дори насърчаваме смесените бракове, и съвсем правилно. Мъжът си е мъж, жената си е жена, какъвто и да е цветът на кожата й, но не и за вас. Господ да ме пази да не стана англичанка — слава Богу, че никога няма да се откажа от френското си гражданство, за когото и да се омъжа…“

„Какво говоря — помисли си тя с изненада и се върна към тези врагове на съпруга й. — Ще имам достатъчно време за подобен лукс по-късно!“

— Трудно разбирам отношението на някои британци към смесените бракове, Сър Уилям, но аз съм французойка. Да оставим това — около погребението на дядото на моя съпруг се е създало безизходно положение: вашата църква се почувствала оскърбена и отказала общото погребение. Новият тай-пан, синът му Кълъм, настоявал за това — всякакво друго, освен съответно християнско погребение било немислимо за Дърк Струан. Тес била обезпокоена повече от Кълъм от волята на Дърк и пренебрежението му към установените обичаи, които представлявали същината на всичките й вярвания. Баща й Тайлър Брок, останал най-могъщият търговец на острова, яростно се възпротивил, както и майката на Тес, а публично и повечето търговци независимо какво всъщност си мислели. Губернаторът подкрепил църквата.

— Съвсем правилно — измърмори Сър Уилям.

— Да — продължи Анжелик. — Ако Хонконг беше католически, и моята църква щеше да бъде също толкова враждебно настроена. Скандал заплашвал Колонията, и то в момент, когато Хонконг бил в развалини след тайфуна — и без никакъв лед — добави тя с половин уста.

Те се размърдаха, с изключение на Скай, който се отпусна на стола си със същата лека усмивка. Бабкот рече любезно:

— Това е обичайната медицинска практика за знатни хора при тези обстоятелства, Анжелик. Твоят съпруг беше и е важен за нас. Трябва да повярваш в това.

— Вярвам. — Тя откъсна очи от него, погледна Сър Уилям и продължи все така сухо: — За да се излезе от безизходното положение, бил постигнат компромис. Уредили го Аристотъл Куонс и Гордън Чжан устно, а не писмено. Незабелязано — по-точната дума е „тайно“, тъй като наистина станало така — телата били отнесени на борда на „Китайският облак“. Богослужението на англиканската църква било извършено от военноморския капелан и капитан Орлов. Било истинско християнско погребение. Дърк Струан и любовницата му Мей-мей Шен били погребани заедно, както той пожелал.

— Ако наистина е станало толкова тайно, ти откъде знаеш?

— Записано е в корабния дневник. Сър Уилям, който веднага бил поставен в личната гробница на тай-пана и всички свидетели, Кълъм и Тес Струан, Аристотъл Куонс и Гордън Чжан и, разбира се, малобройният екипаж на борда, се заклели със света клетва да пазят тайна. Военноморският капелан, не зная кой е бил, незабавно бил изпратен в Англия. Другото погребение било извършено с цялата дължима на тай-пана на Търговската къща пищност.

В стаята настана тишина, нарушавана само от вятъра, който духаше в стъклата. Времето навън бе ясно.

— Виждала ли си корабния дневник? — запита Сър Уилям.

— Не, нито съм говорила с… с майка му за това.

Обади се Джейми:

— Тес Струан или Гордън Чжан биха могли да го потвърдят, ако се съгласят да нарушат клетвата си… и ако искат да го направят.

Скай се изпъна на стола.

— Тази сутрин госпожа Струан ме попита дали историята, която покойният й съпруг й е разказал, е истина. За щастие успях да намеря потвърждение на някои подробности.

— И затова си сигурен, че е истина?

— Така се случи, че някога срещнах един от членовете на екипажа, който бе по-малко склонен да пази тайна, за разлика от останалите. Един моряк. Хенри Феърчайлд — нямам представа дали е още жив, но когато за първи път дойдох в Хонконг, Сър Уилям, си направих труда да проуча всичко възможно за Търговската къща, Брокови, Куонс, за основаването на Хонконг и… за най-разнообразните измами, които са се вършили във висшите кръгове.

Сър Уилям кимна кисело, намираше, че лошият дъх на адвоката, развалените му зъби и лошият характер са по-силни от обикновено, знаеше за някои мръсни скандали, които се пазеха в тайна от обществеността и бяха станали преди неговото идване.

— Това са свидетелски показания, позоваващи се на слухове.

— Нямат тежест в съда, Сър Уилям, но е истина.

„Какво да правя? — попита се посланикът. — Най-правилното нещо, за Бога. Да приема възгледите на Париж? Не, всичко това е буря в чаша с вода.“

— Много добре, госпожо, при всички случаи ще уважим желанията му. Джейми, веднага изпрати тялото в Хонконг за погребение в морето, незабавно — рече той решително и си помисли: „Щом веднъж стигне там, Тес Струан може да вилнее срещу Анжелик Струан, но проклет да съм, ако застана между тях. Какво, по дяволите, и става на Анжелик, никога не съм виждал такава рязка промяна!“ — Добре разбирам, че ненавиждаш мисълта да пътуваш с „Буйният облак“. Ще ви качим на пощенския кораб.

— Не, благодаря ви, Сър Уилям — възрази Анжелик спокойно. — Покойният ми съпруг няма да бъде изпратен като заклано животно в лед за Хонконг. Няма.

— За Бога, госпожо, ще стане, както аз заповядам.

— Наистина, ако вие наредите. Но, Сър Уилям… — Тя погледна към Скай. — Какво е правното становище?

— По закон волята на съпруга, подкрепяна от вдовицата му, се ползва с предимство.

— Преди да отговоря на това, кажете — има ли някакво доказателство? Няма. Що се отнася до предимството — пред кого? — сопна се Сър Уилям. — Пред госпожа Струан — Тес Струан, това ли искаш да кажеш? Че въобще няма да вземем под внимание нейните съображения ли?

Скай понечи да отговори, но Анжелик му направи знак да замълчи и рече:

— Съвсем не е така. Стига „Буйният облак“ да тръгне веднага. Най-бързо до Хонконг се стига за десет дни и обратно още толкова при хубаво време. Трябват му още няколко дни, докато се разтовари и натовари. Доктор Хоуг, за това време вашият… вашият лед — попита тя с отвращение — ще съхрани ли тленните останки на моя съпруг, както трябва, докато майка му пристигне тук… ако пожелае да дойде?

Хоуг мислеше за Дърк Струан и неговата легендарна Мей-мей — ненагледната красавица, за смесените бракове и как му се искаше да не бе убил жена си, голямата любов на живота му.