Чтение онлайн

— Тогава предай на господарката си моите благодарности и надежди и кажи на Сумомо-сан незабавно да докладва на Шинсаку. — Хирага използва личното име на баща си, което само тя знаеше, и затова щеше да е сигурна, че заповедта да се върне у дома е дошла от него. Той плати на мъжа. — Внимавай.

— Карма.

„Да, карма“ — помисли си Хирага и се съсредоточи върху чуждестранните думи, радостен, че Ори е жив; наслаждаваше се на шегата, че един гай-джин е спасил Ори, за да може Ори да убива още повече гай-джин, както той, Хирага, щеше да убие тия двамата. „По време на тяхното отстъпление, по време на бъркотията при заминаването им ще го направя. Ако не и двамата, поне единия, който и да е. Ийе, всички богове, ако съществувате, наблюдавайте и пазете Сумомо. Добре е, че тя се противопостави на родителите си, добре е, че отиде в дома на родителите ми в Чошу, добре е, че е дошла в Канагава, повече от добре е, че се осмелява да се присъедини към мен в битката. Ще бъде достойна майка на децата ми, ако такава е моята карма. Затова е по-добре да иде у дома на сигурно място. По-добре да е в Чошу, далеч от опасност…“

Ушите му доловиха думата „Шимоносеки“. Офицерът гай-джин бъбреше и изглеждаше много развълнуван. Макар че дочу само част от приказките, Хирага старателно събра сведения, че оръдие е стреляло по кораби в Проливите, че е убило няколко войника и че всички гай-джин са бесни, защото проливите бяха от първостепенно значение за тяхното корабоплаване.

„Да, така е — помисли си Хирага с мрачно задоволство, — точно затова никога няма да владеете нашите проливи. С оръдията, които имаме, дори сега можем да ги затворим и да ги държим непристъпни за флотата на всеки варварин — а скоро нашата проектирана и построена от холандците фабрика за оръжие ще отлее шейсет оръдия, по три на месец!

Най-сетне щастието ни се усмихна: господарят Огама от Чошу единствен от всички даймио се подчинява на волята на Императора да нападне и изгони гай-джин; с основание той и войските на Чошу твърдо отстояват «Дворцовите порти»; Кацумата събира всички шиши и готви засада, за да убият шогуна, по невероятен начин измъкнат от бърлогата си, докато е на път за Киото; и сега хватката ни ще се затегне над последното убежище на гай-джин Йокохама…“

Внезапно вниманието на всички в предния двор се насочи към залостените и охранявани порти, откъдето се чуха крясъци. Стомахът на Хирага се преобърна. Един самурай офицер начело на патрул под знамената на Бакуфу и личната емблема на Йоши Торанага шумно настояваше да влезе, войниците в алени мундири му отговаряха също толкова високо да си върви. Точно зад самурая офицер, вързан, със следи от побой и подплашен, стоеше Джун, неговият приятел шиши.

Тръбачът засвири тревога. Всички войни зад стените хукнаха към бойните си позиции, някои с полузакопчани униформи и гологлави, но всички със заредени пушки и байонети, градинарите паднаха на колене, главите им опираха земята. За миг Хирага остана прав, после бързо ги последва — чувстваше се напълно разголен. Войниците застрашително се трупаха на площада.

Разтреперан, Тайърър скочи на крака.

— Какво става, по дяволите?

С преднамерена мудност Палидар отвърна:

— Мисля, че ще е по-добре да идем там и да видим. — Той се изправи лениво, видя капитана, който отговаряше за охраната на Легацията; стоеше на вратата и си отваряше кобура. — Добър ден. Аз съм капитан Палидар.

— Капитан Макгрегър. Радвам се, че сте тук, много се радвам.

— Ще се справим ли? — Да.

— Колко войници имате общо?

— Петдесет.

— Добре, повече от достатъчно. Филип, няма за какво да се безпокоиш — успокои го Палидар. Външно запази самообладание, но адреналинът му се бе повишил значително. — Ти си чиновникът с най-висок ранг тук, може би ти трябва да попиташ какво искат. Ние ще те придружим.

— Да, да, много добре. — Като се мъчеше да изглежда спокоен, Тайърър си сложи цилиндъра, оправи редингота си и заслиза по стълбите, всички очи бяха вперени в него. Драгуните наблюдаваха само Палидар, очаквайки заповедите му. На пет ярда от портата Филип спря, двамата офицери стояха точно зад гърба му. В един миг установи, че може да мисли само за едно-единствено нещо — щеше да се напикае. В тишината започна колебливо:

— Охайо, уаташи у а Тайра-сан. Нан десу ка? Добро утро, аз съм г-н Тайърър, какво искате, моля?

Самураят офицер Урага, едрият като мечка мъж, участник в засадата на шиши срещу Анджо извън замъка, го погледна, после се поклони и задържа поклона. Тайърър се поклони, но не толкова, ниско — както го бе посъветвал Андре Понсен — и рече отново:

— Добро утро, какво искате, моля?

Самураят забеляза не особено почтителния поклон и заля Тайърър с думи, от което страхът на англичанина се засили. Хирага също се уплаши — самураят молеше за незабавно разрешение да претърсят Легацията и градините и да говорят с всички японци там — възможно било сред тях да са убийците шиши и бунтовниците.

— Като този — мъжът завърши ядосано, като сочеше Джун.

Тайърър затърси думите.

— Уакаримасен. Додзо, хаиаши уо суру нороки. Не разбирам, моля да говорите бавно.

— Уакаримасен ка? Не разбирате? — попита самураят раздразнен, после повиши гласа си; като повечето хора вярваше, че щом говори по-високо на чужденец, думите ще са по-ясни и по-разбираеми, повтори онова, което бе казал. Гърленият език звучеше още по-заплашително; накрая самураят рече:

— Няма да отнеме много време и моля да разберете, че го правим заради вашата сигурност.

— Толкова съжалявам, но не разбирам. Моля, говорите ли английски или холандски?

— Не, разбира се, че не. Трябва да ви е ясно. Искам само да вляза за малко. Моля, отворете вратата. Става дума за вашата сигурност. Вижте, портите! Ето, аз ще ви покажа! — Самураят пристъпи напред, сграбчи едно от резетата и шумно блъсна портите; всички отвътре пристъпиха нервно, мнозина свалиха предпазителите на пушките, а Палидар заповяда:

— Сложете предпазителите! Никаква стрелба без моя заповед!

— Не зная за какво, по дяволите, говори той. — Студена пот се стичаше по гърба на Тайърър. — Освен че е очевидно — иска да отворим портите.

— Да, да, дявол го взел, няма да го направим за тая въоръжена паплач! Кажи му да се маха, защото Легацията е британска собственост.

— Това… — Тайърър се замисли за момент, после посочи пилона и английското знаме — това е английско място… никакво влизане. Моля да си идете!

— Да си идем ли? Вие луд ли сте? Аз току-що обясних, че става дума за собствената ви сигурност. Току-що хванахме това куче и сме сигурни, че другият е тук или се крие наблизо. Отворете портите!

— Толкова съжалявам, не разбирам. — Тайърър безпомощно се огледа, японските думи просто го заливаха. Тогава погледът му падна върху Хирага, който беше наблизо. — Укия, ела тук — извика на японски. — Укия!

Сърцето на Хирага почти спря. Тайърър му викна отново. С престорен ужас, препъвайки се, Хирага угоднически затича, зарови главата си в мръсотията пред краката на Тайърър, задникът му щръкна срещу портите, островърхата му шапка скриваше по-голяма част от тялото му.

— Какво казва мъжът? — попита Тайърър.

С престорено треперене, с изострени до краен предел сетива, Хирага тихо отговори:

— Той е лош човек… иска да влезе, за да… открадне вашите пушки.

— А, да, да влезе. Защо?

— Той… той иска да претърси.

— Не разбирам.

— Да претърси. Той иска да огледа вашата къща, навсякъде.

— Да, разбирам „да влезе“. Но защо?

— Аз казах, да претърси…

— Ей ти, градинаря — изкрещя офицерът самурай и Хирага трепна — яростта в гласа му го заля. За пръв път в живота си от страх усети неочакван пристъп на гадене — беше станал център на вниманието, както бе коленичил пред един гай-джин, със съзнанието, че под островърхата си шапка крие груб тюрбан и ако му го смъкнат, ще лъсне избръснатото му теме на самурай.