Чтение онлайн

Но всичко пропадна.

Беше най-тъмният час на нощта и тя ридаеше безутешно, излегната на своите футони, съпругът й спеше до нея, неспокоен в съня си, кашляше от време на време, крайниците му конвулсивно потрепваха, спящото му лице беше неприятно. — „Горкичкото глупаво момче — помисли си Язу с отвращение, — такава ли е твоята карма — да умреш без наследник като мнозина от рода ти? О-ко, о-ко, о-ко. Защо позволих да ме въвлекат в това нещастие, далеч от обятията на моя обичан принц?“

Преди четири години, когато беше на дванайсет и с възторженото одобрение на майка си, последната и най-любима спътница на баща й, императора Нинко, починал в годината на раждането й, и със също толкова възторженото и необходимо мълчаливо одобрение на император Комей, нейния много по-възрастен доведен брат, качил се на трона след баща й, тя беше щастливо сгодена за приятеля си от детинство, принца Сугауара.

Това стана в годината, когато Бакуфу официално подписаха споразуменията, които отвориха Йокохама и Нагасаки против „волите“ на император Комей, на мнозинството в Двора и откритото мнение на повечето даймио. В годината, когато соно-джой стана боен вик. И в същата година, в която тогавашният тайро И предложи на принца съветник принцеса Язу да се омъжи за шогуна Нобусада.

— Съжалявам — рече съветникът. — Невъзможно е.

— Много е възможно и е от голяма необходимост да обвържеш шогуната с императорската династия и да донесеш мир и спокойствие на страната — бе казал И. — Има ред исторически прецеденти, когато владетели от рода Торанага са се съгласявали да се женят за принцеси.

— Съжалявам — отвърна съветникът, натруфено облечен и фризиран, с почернени зъби, — както добре знаеш, Нейно императорско височество е вече сгодена и ще се омъжи, щом достигне полова зрелост. Както също добре знаеш, и шогунът Нобусада е сгоден за дъщерята на благородник от Киото.

— Съжалявам годежите на такива знатни личности са предмет на държавна политика и се контролират в шогуната; винаги е било така — настоя И. — Той беше дребен, пълен и трудно подвижен. — Шогунът Нобусада развали годежа по свое собствено желание.

— Ах, съжалявам, колко тъжно. Чух, че партията била много подходяща.

— Шогунът Нобусада и принцеса Язу са на еднаква възраст, на дванайсет. Моля, съобщете на Императора, че тайро желае да го осведоми, че шогунът ще има честта да я приеме за съпруга. Те могат да се оженят, щом тя навърши четиринайсет или петнайсет.

— Ще се посъветвам с Императора, но съжалявам, боя се, че вашата молба е невъзможна.

— Със сигурност се надявам, че небето ще води Сина на небето при такова важно решение. Гай-джин са пред портите ни. Трябва да укрепим шогуната и династията.

— Съжалявам, императорската династия не се нуждае от никакво засилване. Колкото до Бакуфу, подчиняването на императорските „воли“ сигурно ще укрепи мира.

И остро реагира:

— Споразумението трябваше да се подпише. Варварската флота и оръжията им могат да ни унищожат, каквото и да си говорим. Ние сме беззащитни! Бяхме принудени да подпишем!

— Съжалявам, това е проблем и грешка на Бакуфу и шогуната — император Комей не одобряваше споразуменията и не желаеше да бъдат подписани.

— Външната политика и светската политика, както и сватбата, която така смирено предлагам, са от абсолютната компетентност на шогуната. Императорът… — И подбра думите си внимателно — властва във всички останали сфери.

— „Останали сфери“? — Преди няколко века императорът управляваше, както беше обичаят от хилядолетия.

— Съжалявам, но не живеем преди векове.

Когато предложението на И бе сметнато от всички противници на Бакуфу за оскърбление на династията, всеобщите протести излязоха наяве. След няколко седмици шиши убиха И заради арогантността му и проблемът отпадна от дневен ред.

Ала след две години тя навърши четиринайсет.

Макар още да не бе жена, императорската принцеса Язу беше съвършена поетеса, можеше да чете и пише на класически китайски, познаваше всички дворцови ритуали, необходими за бъдещето й, и беше все още влюбена в своя принц, а той в нея.

Анджо, който искаше да повиши престижа на шогуната, притискан от все по-нарастващата заплаха, се свърза отново с принца съветник; но онзи повтори вече казаното. Анджо пък повтори казаното от И, ала за учудване на своя противник добави:

— Благодаря за мнението, но съжалявам, императорският управител на Двора Уакура не е съгласен с теб.

Уакура беше надхвърлил четиридесетте мъж с висш дворцов чин, макар и не благородник, който от самото начало бе оглавил ксенофобското движение на благородниците от средна ръка, противници на споразуменията. Като управител на Двора той бе един от малцината, дето имаха достъп до Императора.

След няколко дни Уакура помоли за среща, с принцесата.

— Приятно ми е да ви кажа, че Синът на небето моли да се съгласите да развалите своя годеж с принц Сугауара и да се ожените за шогуна Нобусада.

Принцеса Язу едва не припадна. В Двора императорската „молба“ означаваше заповед.

— Трябва да има някаква грешка! Синът на небето се противопостави на това арогантно предложение преди две години по очевидни причини. Ти си против, както и всички останали — не мога да повярвам, че Божественият ще моли за такова отвратително нещо.

— Съжалявам, но не е отвратително и е молба.

— Дори и така да е. Аз отказвам!

— Не можете, съжалявам! Желаете ли да обясня…

— Не! Аз отказвам, отказвам, отказвам!

На следващия ден бе поискана нова среща и му бе отказана, после пак и пак. Тя си оставаше все така непреклонна.

— Не.

— Съжалявам, Височество — рече първата придворна дама, страшно притеснена: — Императорският дворцов управител отново моли за кратко обяснение.

— Няма да се срещна с него. Кажи му, че искам да видя брат си!

— О, съжалявам, Височество. — Първата дама изглеждаше вече ужасена. — Моля те, извини ме, но мое задължение е да ти напомня, че Синът на небето няма нито близки, нито роднини, щом веднъж се е качил на престола.

— Аз… разбира се, моля, извини ме, зная. Толкова съм развълнувана, моля, извини ме.

Дори в Двореца само на съпругата, партньорките, майката, децата, братята и сестрите и на двама-трима съветници на Императора беше позволено да го гледат в лицето без разрешение. За външните лица извън този кръг от най-близки бе забранено. Той беше божество.