Чтение онлайн

— Не, каза, има само един изход. Човешкото жертвоприношение! Доведете затворника при мен!

Хипнотизирани от силата на внушението му, Великаните от Авалон хванаха Белбо, който бе проследил безмълвно сцената, и го изблъскаха към Пиер. А Пиер скочи и с пъргавината на жонгльор постави стола върху масичката, избута масичката към центъра на хора, улови в движение въжето на Махалото и спря люлеенето на кълбото, отстъпвайки крачка назад поради инерцията. Всичко стана за миг: като по предварително начертан план, а може би действително по време на суматохата са се споразумели, великаните се качиха на импровизирания подиум, издигнаха Белбо върху стола и единият от тях му уви около врата, на два пъти, въжето на Махалото, докато другият държеше нависоко кълбото, което после подпря на ръба на масата.

Браманти се бе спуснал към центъра, величествен в своята огненочервена роба, и занарежда:

— Еxorcizo igitur te per Pentagrammaton, et in nomine Tetragrammaton, per Alfa et Omega qui sunt in spiritu Azoth. Saddai, Adonai, Jotchavah, Eieazereie! Michael, Gabriel, Raphael, Anael. Fluat Udor per spiritum Eloim! Maneat Terra per Adam Iot-Cavah! Per Samael Zebaoth et in nomine Eloim Gibor, veni Adramelech! Vade retro Lilith! 434

Белбо стоеше изправен върху стола с въжето на шията. Не беше необходимо Великаните да го държат. При най-малкото случайно движение щеше да загуби равновесие и клупът щеше да се затегне около врата му.

— Глупаци! — крещеше Алие. Как ще го върнем на мястото му? Мислеше за спасението на Махалото.

Браманти се усмихна.

— Не се безпокойте, графе. Тук не размесваме вашите оцветители. Това е Махалото, такова, каквото е било създадено от Тях. То само си знае накъде да се люлее. Във всеки случай, за да убедим една Сила да действува, няма нищо по-добро от човешкото жертвоприношение.

До този момент Белбо дори не бе потрепнал. Забелязах, че си отдъхва, не бих казал, че беше успокоен, но гледаше заинтригуван аудиторията. Мисля, че в този момент, присъствувайки на разпрата между двамата противници и виждайки отпред разчленените тела на медиумите, а до себе си — дервишите, които още стенеха и шепнеха, както и тържествените одежди на обърканите избраници, той си възвърна своята най-автентична дарба: чувството за хумор.

В този момент, сигурен съм, реши, че не трябва да се поддава на заплахите. Навярно обстоятелството, че се издигаше високо над останалите, му вдъхна чувство за превъзходство, докато наблюдаваше от сцената как това сборище на безумци се увлича в жестокия спектакъл, и в дъното, почти на изхода, как уродчетата, вече загубили интерес към зрелището, се ръгат с лакти и кикотят като Анибале Канталамеса и Пио Бо.

Тревожно погледна само към Лоренца, която отново великаните държаха за ръцете, тялото й се разтърсваше от спазми. Лоренца си бе възвърнала нормалния вид. Плачеше.

Не зная дали Белбо реши да не излага на показ страховете си, или пък решението му беше продиктувано от единствения начин да подчертае своето презрение и надмощието си над тази паплач. Но, така или иначе, стоеше изправен, с високо вдигната глава, с разкопчана риза и ръце, вързани на гърба, горд като човек, който никога не е изпитвал страх.

Успокоен от самообладанието на Белбо, примирен със спирането на Махалото и все така нетърпелив да узнае тайната, след като вече бе стигнал до равносметката от усилията на целия си живот, Алие се обърна отново към Якопо:

— Хайде, Белбо, бъдете по-решителен. Не виждате ли, че се намирате в една, меко казано, неприятна ситуация? Престанете да ни разигравате.

Белбо не отговаряше. Гледаше встрани, сякаш от деликатност не желаеше да покаже, че случайно е подслушал чужд разговор.

Алие настояваше с помирителния тон на човек, който убеждава дете:

— Разбирам вашето нежелание, дори бих казал, вашата сдържаност. Разбирам, че ви е неприятно да споделите една тъй съкровена и ревниво пазена тайна с тези плебеи, които току-що са ви предложили твърде долнопробно зрелище. Добре, вие можете да поверите тайната си само на мен, да ми я прошепнете. Сега ще наредя да ви свалят и зная, че ще ми кажете една дума, една-единствена дума.

— Моля? — невъзмутимо го погледна Белбо.

Тогава Алие смени тона. За пръв път през живота си го виждах властен, безкомпромисен, деспотичен. Говореше, сякаш бе наметнал египетските одежди на своите приятели. Усетих, че тонът му беше фалшив, сякаш пародираше онези, на които никога не бе отказвал своето снизходително съчувствие. Но в същото време твърде много се вживяваше в тази си нова роля. Не зная с каква цел, тъй като не можеше да бъде случайно, но той включваше Белбо в една мелодраматична сцена. Ако играеше театър, играеше го убедително, защото Белбо не долови измамата и изслуша събеседника си, сякаш не можеше да очаква нищо друго от него.

— Сега ще проговориш, заяви Алие, ще проговориш и няма да останеш встрани от тази велика игра. Мълчиш ли, загубен си. А ако проговориш, ще участвуваш в победата. Защото, истина ти казвам, тази нощ ти, аз, ние всички се намираме в Од, сефирата на блясъка, величието и славата, Од, която управлява ритуалната и тържествена магия, Од, мига, в който вечността се разтваря. От векове съм мечтал за този миг. Ще проговориш и ще се присъединиш към единствените, които след твоето разкритие ще могат да се обявят за Властелини на Света. Преклони се и ще бъдеш възвеличен. Ще проговориш, защото аз ти го нареждам, ще проговориш, защото аз ти казвам, а моите слова efficiunt quod figurant 435 !

Но Белбо отвърна, вече непобедим:

— Ma gavte la nata…

Макар да очакваше отказа, Алие пребледня от оскърблението.

— Какво значи това? — истерично изписка Пиер.

— Няма да проговори, преразказа Алие. Разпери ръце в израз на безпомощност и снизхождение и се обърна към Браманти: — Ваш е.

Тогава Пиер се развика разпалено:

— Да, точно така, човешко жертвоприношение, човешко жертвоприношение!

— Да, нека умре! Ще намерим отговора и сами! — също толкова разпалено викаше и Мадам Олкот, която се появи отново на сцената и се спусна към Белбо.

Почти едновременно с нея към него се спусна и Лоренца. Беше се изтръгнала от хватката на великаните и застана пред Белбо в подножието на ешафода с разперени ръце, сякаш искаше да спре някакво нападение, викайки през сълзи:

— Но вие всички сте луди, какво правите?

Алие, който тъкмо се готвеше да се оттегли, в миг застина смаян, после бързо я хвана и я дръпна назад.

След това всичко се разви за секунди. Кокът на Мадам Олкот се бе разплел, синкава и яростна като медуза, тя протегна пипалата си към Алие, дерейки лицето му, и после го блъсна настрани със силата, добита при скока. Алие отстъпи, нагазвайки с единия крак във въглените на мангала, завъртя се около себе си като дервишите, блъсна главата си в една от машините и се строполи на пода с окървавено лице. В същия миг Пиер се хвърли върху Лоренца, изваждайки кинжала от ножницата, която висеше на гърдите му; вече беше с гръб към мен и аз не разбрах веднага какво става, но видях как Лоренца залитна в краката на Белбо с восъчно лице, а Пиер замахна с кинжала и изрева:

— Най-сетне жертвоприношение! — После, обръщайки се към присъствуващите в кораба, силно извика:

— Ия Ктулху! Ия Сха-тн!

Цялата тълпа, която изпълваше кораба, се раздвижи, някои падаха изблъскани, други насмалко не събориха апарата на Кюньо. Чух, поне мисля, че чух, но не може да съм си въобразил толкова абсурдна подробност, гласа на Гарамонд, който викаше:

— Моля ви, господа, малко повече възпитание…

Браманти, изпаднал в транс, бе коленичил пред тялото на Лоренца и повтаряше: