Чтение онлайн

— Съгласен съм. И все пак, кажете ми какво говорите изобщо? — помолих.

— Диоталеви и аз искаме да предложим реформа в науката. Един факултет по Сравнително тъпознание, в който ще се изучават ненужни или невъзможни предмети. Факултетът ще има за цел да подготвя учени, които да са в състояние да увеличават безкрайния брой безсмислени клонове на знанието.

— А колко отдела ще имате?

— Засега само четири, но те могат да обхванат цялото човешко знание. Отделът Тетраокулоскопистика има подготвителни функции, целта му е да развива у бъдещия учен способността да се справя с университетските си противници. Важен отдел е Абсурдистиката. Тук се включват споменатите Циганска урбанистика и Ацтекско коневъдство… Основата на тази дисциплина е разбирането на дълбоките причини за тяхното безсмислие, а в отдела Контрапунктистика, и на тяхната несъстоятелност. Ето ви няколко примера: Морфематика на морзовата азбука, История на антарктическото земеделие, История на живописта на Великденските острови, Съвременна шумерска литература, Асировавилонска филателия, Технология на колелото в предколумбова Америка, Образност и колорит на Брайловата азбука, Фонетика на немия филм…

— Какво ще кажете за Психология на масите в Южна Сахара?

— Става, одобри Белбо.

— Става, съгласи се и Диоталеви. — Трябва да ни сътрудничите. Бива си го момчето, как мислиш, Белбо?

— Да, веднага го усетих. Снощи измисли няколко много остроумни тъпизми. Но да продължим, щом проектът ви интересува. Какво включихме в отдела Контрапунктистика, че не си намирам бележките?

Диоталеви измъкна от джоба си листче и ме погледна с поучителна симпатия.

— В Контрапунктистиката, както личи от самото име, най-важното е вътрешната противоречивост на предмета. Ето защо на Циганската урбанистика според мен мястото й е тук…

— Само ако, прекъсна го Белбо, я наречем Чергарска урбанистика. Докато предметите, включени в Абсурдистиката, съдържат практическа невъзможност, при Контрапунктистиката противоречието е априорно…

— Ще видим. Но какво сложихме в Контрапунктистиката? Да, ето, Стабилност на революцията, Парменидова динамика, Хераклитова статика, Спартанска гастрономия, Основи на народната олигархия, История на обновителните традиции, Тавтологична диалектика…

В този момент почувствувах, че трябва да покажа на какво съм способен.

— Мога ли да ви предложа Римознание на белия стих?

— Чудесно! Чудесно! — възкликнаха и двамата и веднага си го записаха.

— Но има един проблем, продължих.

— Какъв?

— Ако публикувате вашия проект, ще изскочат един милион автори на подобни предложения.

— Нали ти казах, че му сече умът, Якопо! — каза Диоталеви.

— Тъкмо това ни тревожи. Без да искаме, очертахме идеалния образ на реалното знание. Доказахме необходимостта от възможното. Затова ще трябва да си мълчим. Но аз тръгвам.

— Къде отиваш?

— Забравяш, че е петък следобед.

— О, господи, рече Белбо и се обърна към мен: — В къщите отсреща живеят правоверни евреи, от онези с черните шапки, брадите и пейсите. Не са много в Милано. Днес е петък, а след залез слънце започва шабатът 81 . Затова в апартамента отсреща чистят, лъскат седмосвещника, готвят, нареждат всичко така, че утре да не палят никакъв огън. Дори телевизорът остава да работи цяла нощ, само дето трябва отсега да изберат канала. Нашият Диоталеви си има един малък далекоглед и най-безсрамно ги следи от прозореца, като си представя, че е от другата страна на улицата.

— А защо?

— Защото нашият Диоталеви упорито твърди, че е евреин.

— Как така „твърди“? — запита обиден Диоталеви. — Аз съм евреин. Имате ли нещо против, Казобон?

— Абсолютно нищо.

— Виж какво, Диоталеви, каза твърдо Белбо. — Ти не си евреин.

— Така ли? А името ми? 82 Име от еврейската традиция, от гетото, като Шалом Алейхем 83 .

— Диоталеви е име-пожелание, често давано от градските власти на подхвърлените деца. А дядо ти е бил подхвърлено дете.

— Подхвърлено, но еврейско.

— Диоталеви, кожата ти е светла, гласът ти — гърлен, и всъщност си почти албинос.

— Има зайци албиноси, защо да няма и евреи?

— Диоталеви, човек не може да реши да стане евреин, както решава да стане марколюбител или член на секта. Човек се ражда евреин. Примири се, и ти си гой като другите.

— Но съм обрязан.

— Хайде, хайде, всеки може да отиде да се обреже по хигиенни причини. Достатъчно е да намери лекар с електроскалпел. На каква възраст се обряза?

— Трябва ли да уточняваме?

— Трябва, един евреин трябва да уточнява.

— Никой не може да докаже, че дядо ми не е бил евреин.

— Разбира се, бил е подхвърлено дете. Но е могъл да бъде наследник на Византийския трон или незаконен син на Хабсбургите.

— Никой не може да докаже, че дядо ми не е бил евреин, при това е намерен близо до Арката на Октавия 84 …

— Но баба ти не е била еврейка, а при евреите наследствеността върви по майчина линия…

— … Но освен писмените доказателства, защото и общинските регистри могат да се четат между редовете, има и кръвни доказателства, а кръвта ми говори, че моите мисли са напълно талмудистки, и ако ти продължаваш да твърдиш, че един гой може да мисли по такъв строго талмудистки начин, по какъвто мисля аз, то ти си расист.

Диоталеви излезе, а Белбо се обърна към мен:

— Да не ви прави впечатление. Този спор се води почти всекидневно, с единствената разлика, че всеки ден се опитвам да изнамеря нови доказателства. Всичко иде от това, че Диоталеви е горещ последовател на Кабалата. Но са съществували и християни кабалисти. Освен това, виждате ли, Казобон, щом Диоталеви иска да бъде евреин, нима имам право да му преча?

— Мисля, че не. Нали сме демократи?

— Демократи сме.

Запали цигара. Аз си спомних защо съм дошъл и казах:

— Говорехте за някакъв ръкопис върху Тамплиерите.

— Да, наистина… Чакайте. Беше в пластмасова папка… — Порови в купчината ръкописи и се опита да измъкне един, някъде от средата, без да събори другите. Рискована операция. И действително част от купчината рухна на пода. Но Белбо вече държеше в ръка пластмасовата папка.

Погледнах съдържанието и увода и казах:

— Отнася се до заповедта за задържане на Тамплиерите във Франция. През 1307 година Филип Хубави решава да арестува всички Тамплиери. Съществува една легенда за това, че два дни преди Филип да разпрати заповедите, една волска каруца със сено напуснала двора на Храма в Париж и се отправила в неизвестна посока. Казват, че били група рицари, водени от някой си Омон, и че намерили убежище в Шотландия, където се присъединили към някаква ложа на свободни зидари в Килуайнинг. Пак според легендата рицарите се слели с обществата на зидарите, които си предавали един на друг тайните на Соломоновия храм. Да, както предполагах. И този автор твърди, че началото на масонството трябва да се търси в това бягство на Тамплиерите в Шотландия… Два века предъвкват тази история, която се гради на въображаеми твърдения. Няма никакви доказателства, мога да ви извадя най-малко петдесет книжки, които разказват все същата история, преписвайки я едни от други. Погледнете тук, отворих наслуки: „Доказателството за преселението в Шотландия се състои във факта, че и до днес, шестстотин и петдесет години по-късно, по света още съществуват тайни ордени, които се позовават на Рицарите на Храма. Как иначе да се обясни тази традиция?“ Разбирате ли? Как е възможно да не съществува Маркиз дьо Карабас, щом като и Котаракът в чизми казва, че е на негова служба?