Чтение онлайн

— Добре. Пилад, ако обичаш по-малко лед. Иначе действува много бързо. И така. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртящата се врата срещу движението.

— А как успява?

— Той успява. Затова е кретен. Не ни интересува, веднага се разпознава и никога не ходи по издателствата. Толкова за него.

— Ясно.

— Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебил е този, който винаги говори извън чашата.

— В какъв смисъл?

— Така. — И бодна показалеца си към цинка, встрани от чашата си. — Иска да говори за това, което е вътре в чашата, но каквото и да прави, говори извън нея. Ако искате с по-прости думи, дебил е този, който прави гафове, пита ви как е милата ви съпруга, когато тя току-що ви е напуснала. Става ли ясно?

— Става. Познавам доста такива.

— Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Но той не ни интересува, никога не е творческа личност, работата му е вторична и следователно той не предлага ръкописи на издателствата. Дебилът не казва, че котката лае, а говори за котки, когато другите говорят за кучета. Греши правилата на разговора и когато греши сполучливо, е неотразим. Мисля, че е от видовете, които са на път да изчезнат, главен носител на буржоазните добродетели. Необходим му е един салон Вердюрен или направо домът на Германт 73 . Четете ли ги още тия неща, вие, студентите?

— Аз да.

— Дебил е например Жоашен Мюра, който строил своите офицери за преглед и вижда един с много отличия, от Мартиника. „Вие негър ли сте?“, пита го. „Тъй вярно, господин генерал!“, отговаря му оня. А Мюра: „Браво, браво, дерзайте!“ И така нататък. Разбирате ли? Извинете, но тази вечер празнувам едно историческо решение в моя живот. Престанах да пия. Още едно? Не ми отговаряйте, карате ме да се чувствувам виновен. Пилад!

— А глупакът?

— О, глупакът не греши никога в поведението си. Греши в разсъжденията. Той казва, че всички кучета са домашни животни и всички кучета лаят. Но че и котките са домашни животни и следователно лаят. Или пък че всички атиняни са смъртни, всички жители на Пирея са смъртни, следователно всички жители на Пирея са атиняни.

— Което е истина.

— Да, но случайно. Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения.

— Могат да се казват и грешни неща, стига разсъжденията да са правилни.

— И слава Богу! Иначе защо ще се мъчим да сме разумни животни?

— Всички големи антропоморфни маймуни произлизат от по-низши форми на живот, но хората също произлизат от по-низши форми на живот, следователно всички хора са големи антропоморфни маймуни.

— Не е лошо. Вече сме на прага, на който подозирате, че нещо не е в ред, но ви е необходим още труд, за да докажете какво и защо. Глупакът е изключително опасен. Дебилът веднага си личи (а да не говорим за кретена), докато глупакът разсъждава почти като нас, само с незабележимо отклонение. Той е майстор на паралогизмите. Няма спасение за редактора, ще му трябва цяла вечност, за да го открие. Публикуват се много книги на глупаци, защото при първия контакт изглеждат убедителни. Пък и редакторът не е длъжен да разпознае глупака. Академията на науките не успява, че той ли?

— Не успява и философията. Онтологичното доказателство на свети Анселм 74 е глупаво. Бърка съществуването в мисълта със съществуването в действителността.

— Да, но е глупава и противната теза на Гонилон 75 : „Аз мога да мисля за един остров в морето, дори ако този остров не съществува.“ Бърка мисълта за възможното с мисълта за необходимото.

— Битка между глупаци.

— Разбира се. И Бог се забавлява като луд. Пожелал се е немислим само за да докаже, че Анселм и Гонилон са глупаци. Каква върховна цел за Сътворението, нещо повече, за самия акт, по силата на който Бог желае собственото си съществуване. Всичко с цел да се изобличи космическата глупост.

— Обкръжени сме от глупаци.

— Няма отърваване. Всички са глупаци, с изключение на вас и мен. Дори, за да не ви обидя, само на вас.

— Това има нещо общо с доказателството на Гьодел 76 .

— Не знам, аз съм кретен. Пилад!

— Но сега е мой ред.

— После ще делим. Епименид Критски 77 казва, че всички критяни са лъжци. Щом той, който е критянин, го казва, а познава критяните добре, значи е истина.

— Това е глупаво.

— Свети Павел. Посланието до Тит. 78 И после: всички, които мислят, че Епименид е лъжец, не могат да не вярват на критяните, но критяните не вярват на критяните, затова никой критянин не смята, че Епименид е лъжец.

— Това глупаво ли е, или не?

— Сам решавайте. Казах ви, че е трудно да се открие глупакът. Един глупак може да получи и Нобелова награда.

— Чакайте да помисля… Някои от онези, които не вярват, че Бог е сътворил света за седем дни, не са фундаменталисти, но някои фундаменталисти вярват, че Бог е сътворил света за седем дни, и затова никой от тези, които не вярват, че Бог е сътворил света за седем дни, не може да бъде фундаменталист. Глупаво ли е, или не?

— Боже мой! Тук е мястото да се спомене името Му. Не зная. А вие как мислите?

— Във всички случаи е глупаво, дори и да е вярно. Нарушава един от законите на силогизма. Не могат да се правят обобщения от два частни случая.

— А ако вие сте глупакът?

— Щях да бъда в добра компания на съмишленици.

— Е, да, глупостта ни заобикаля. А може би поради някаква логична система, различна от нашата, нашата глупост е тяхната мъдрост? Цялата история на логиката се състои в това да дефинира едно приемливо понятие за глупост. Прекалено сложна задача. Всички велики мислители са глупаци един за друг.

— Мисълта като систематизирана форма на глупостта.

— Не. Глупостта на една мисъл е несистематизираната форма на друга мисъл.

— Мъдро. Вече е два, след малко Пилад затваря, а ние още не сме стигнали до лудите.

— Стигаме. Лудият веднага се разпознава. Той е глупак, който не знае триковете. Глупакът се мъчи да докаже своята теза, има изкривена логика, но все пак има логика. Докато лудият изобщо не се интересува от логиката, действува с къси съединения. За него всичко доказва всичко. Той притежава своя идея-фикс и всичко, което му попадне, е добре дошло, за да я потвърди. Лудият се разпознава по свободата, с която се отнася към задължителните доказателства, по лекотата, с която получава просветления. И може би ще ви се стори странно, но лудият рано или късно заговаря за Тамплиерите.

— Винаги ли?

— Има и луди без Тамплиери, но тези с Тамплиерите са най-опасните. В началото не ги разпознаваш, струва ти се, че говорят нормално, но след това изведнъж… — Понечи да поръча още едно уиски, но се разколеба и поиска сметката. — Та да се върнем на Тамплиерите. Онзи ден един ми остави ръкопис на тази тема. Напълно съм убеден, че е луд, но в човешки вид. Ръкописът започва с доста спокоен тон. Искате ли да му хвърлите едно око?

— С удоволствие. Бих могъл да намеря нещо, което да ми послужи.

— Не съм убеден. Но ако намерите половин час, отскочете при нас. Улица Синчеро Ренато номер едно. Аз ще имам по-голяма полза от вас. Веднага ще ми кажете дали ви се струва перспективна работа.

— Значи ми имате доверие?

— Кой е казал, че ви имам доверие? Но ако дойдете, ще ви повярвам. Доверявам се на любопитството.

В това време влезе един студент с разтревожен вид.

— Другари, край Канала има фашисти! С вериги!

— Ще ги вържем, извика оня с татарските мустаци, който преди време ме беше заплашил по повод на Ленин. — Да вървим, другари!