Чтение онлайн

– Какво правиш толкова рано? – питам и протягам ръка, за да я погаля по бузата.

– Не съм сигурна – казва тя. – И аз самата съм малко изненадана.

– Как се чувстваш?

– Добре.

Прегръщам я през кръста и придръпвам тялото до себе си, босите ни крака се преплитат. Тя прекарва пръст по очертанията на гръдните ми мускули. От докосването по кожата ми преминават студени тръпки.

Вглеждам се в очите и устните и оставям пръстите си да следват посоката на погледа ми. Толкова е красива. Ужасно красива. Тя протяга ръка и гали пръстите ми, а после ги целува един по един и притиска тялото си още по-плътно в моето. В нея има нещо различно.

– Сигурна ли си, че си добре? – питам аз.

Леко ми се усмихва с очи и кима. После докосва с устни моите, като притиска гърдите си в гръдния ми кош. Зърната са твърди. Аз съм твърд дълго преди тя да го хване с ръка. Лизва върха на езика ми, преди да впие устни в моите, а аз обгръщам тялото с ръце. Тя се притиска отдолу в мен и усе-: щам мекотата на кожата , влагата през тънките, памучни пликчета. Без да прекъсвам страстната целувка, спускам ръката си надолу, плъзвам пръсти под тях и ги смъквам. Притискам бедрата си в нея и натискам издутия си член в топлината .

Лягам върху нея и се вглеждам в очите . Обаче не казвам нищо. Не казвам колко влажна е отдолу, нито я карам да ме гледа в очите. Не изразявам господството си над нея с думи, жестове или искания. Само я гледам в очите и знам, че това е момент, в който думите не са нужни.

Отново целувам леко устните , ъгълчетата на устата , очертанията на скулите. Разтварям устните с езика си, много нежно я целувам и свалям ръка, за да хвана члена си и го търкам в нея. Усещам как бедрата се изпъват напред към мен и ми подсказват колко силно иска да вляза в нея. Този път не

искам да я дразня, нито да отказвам това, което иска, затова го вкарвам само малко и наблюдавам как тя вече не може да контролира погледа си, миглите потрепват, а устните се разтварят. Натискам го по-навътре и чувствам как краката треперят около мен. Тя изохква леко и прехапва устна. Отново я целувам и най-накрая прониквам колкото е възможно по-дълбоко в нея. Държа го там и се наслаждавам на треперенето на бедрата и на ръцете , докато ме държат, а пръстите се забиват в гърба ми.

Блъскам се по-силно в нея, като извивам бедрата си. Телата ни започват да се покриват със ситни капчици пот. Иска ми се да я оближа от нея, но не спирам. Не мога да спра…

Повдигам леко тялото си, за да не могат гърдите ни да се докосват, сграбчвам под коляното единия крак, който е увила около мен, и го избутвам назад, за да мога да проникна още по-дълбоко. Чукам я още по-здраво, като притискам бедрото върху леглото. Тя вика името ми, двете ръце са се вкопчили в кръста ми, но тя ги отдръпва назад и сграбчва дюшека зад главата . Гледам жадно как гърдите се надигат и се спускат върху гръдния кош и продължавам да я чукам все по-силно, като се навеждам, за да лапам зърната и да ги държа между зъбите си.

Погледът ми се замъглява. Тя охка още по-силно, а после започва да стене. Това направо ме побърква. Пускам бедрото и чувствам как тялото ми отново се прилепва плътно към нея. Гръдният ми кош мачка гърдите , а ръцете са обгърнали плътно гърба ми. Чувствам как пръстите се забиват болезнено в плътта ми. Тя блъска бедрата си в моите, а устата ми се впива в нейната. Когато започвам да се празня, целувката ми става още по-ненаситна. Тялото ми трепери и аз стена в устата , а тласъците ми постепенно отслабват. Камрин държи долната ми устна между зъбите си, а аз нежно я целувам, като продължавам да се клатя напред-назад, докато свършвам.

Отпускам се върху гърдите . Сърцето ми се опитва да намери отново обичайния си ритъм. Чувствам как кръвта напира в пръстите на ръцете и на краката ми, както и пулсирането на вената близо до слепоочието ми. Притискам бузата си в голите гърди, устата ми е отворена, а дъхът ми излиза неравномерно през устата ми. Устните се движат по влажната ми коса.

Лежим така един до друг цялата сутрин, без да кажем и дума.

Не помня кога съм заспал. Когато отварям очи, часовникът до леглото сочи единадесет и десет. Усещам, че се чувствам гол не защото нямам дрехи върху себе си, а защото Камрин не е в леглото с мен. Тя седи на перваза на прозореца, облечена в шорти и фланелка с къси ръкави, но без сутиен. Гледа през прозореца.

– Мисля, че трябва да тръгваме – казва тя, без да сватя очи от яркия пейзаж на Ню Орлиънс.

Сядам в леглото, покрит наполовина с чаршафа.

– Искаш да напуснем Ню Орлиънс? – питам недоумяващ аз. – Но нали каза, че първия път сме си тръгнали твърде рано.

– Е, да – вика тя, но не се обръща. – Първия път си тръгнахме твърде рано, но сега не можем да стоим тук по-дълго, за да компенсираме това.

– Но защо искаш да си тръгнем? Тук сме само от един ден.

Тя се обръща към мен. Има нещо като усещане или решителност в очите , но не мога да разбера кое от двете или и двете.

След дълго колебание казва:

– Андрю, знам, че може да прозвучи глупаво, но мисля, че ако останем тук… аз…

Ставам от леглото и намъквам боксерките си, които намирам на пода.

– Какво става? – питам и пристъпвам към нея.

Тя ме поглежда.

– Просто мисля, че… отначало, когато пристигнахме тук вчера, можех да мисля само какво е означавало това място за нас миналия юли. Дадох си сметка, че непрекъснато си представям случилото се и се опитвам да съживя отново всичките моменти…

– Но те вече просто не са същите – добавям аз и ми идва една идея.

Тя се замисля за момент, но накрая казва, след като кима леко с глава:

– Е, да. Предполагам, че просто това място е свързано с толкова важни спомени… По дяволите, Андрю, дори не знам какво говоря! – казва тя и замисленото изражение се заменя с досада.

Придърпвам един стол при масата пред прозореца, сядам, навеждам се напред, слагам ръце между коленете си и се взирам в нея. Каня се да добавя нещо към нейното обяснение, но тя ме изпреварва:

– Може би не трябва никога да идваме тук.

Не очаквах да каже това.

– Защо?

Тя притиска длани върху перваза на прозореца, за да държи

тялото си изправено, раменете са като сковани, а гърбът леко извит напред. Объркването и колебливостта, изписани на лицето , постепенно изчезват и тя започва да разбира.