Чтение онлайн

– Толкова се радвам да те видя отново! – казва Карла, надвиквайки музиката. – Я да те огледам! – отстъпва назад и ме оглежда от главата до петите. – Все така красив, както винаги.

Сега се обръща към Камрин. Поглежда ме за миг, после отново гледа Камрин.

– Ами да, знаех си, че тя няма да те пусне – прегръща сърдечно Камрин и силно я притиска към себе си.

– След като си тръгнахте, казах на Еди, че тя не е за изпускане – продължава Карла и гледа ту мен, ту Камрин. – Разбира се, Еди се съгласи. Каза, че следващия път, когато дойдете тук, Камрин ще е с теб. Опита се да ме накара да заложа пари за това. – Сочи към мен и ми намигва: – Знаеш го какъв беше Еди.

За две секунди усещам как сърцето ми потъва чак до подметките на обувките.

– Беше? – питам предпазливо и се плаша от отговора.

Усмивката на Карла не изчезва напълно, само малко, и

през повечето време тя все още е усмихната.

– Съжалявам, Андрю, но Еди почина през март. Казват, че получил удар.

Дъхът ми спира и аз сядам на един от високите столове край бара. Усещам, че Камрин застава до мен. Виждам само пода.

– О, не прави това, чуваш ли ме? – казва Карла. – Познаваше Еди повече от всеки друг. Той не плака дори когато умря собственият му син. Не помниш ли? Свири на китарата през цялата нощ в памет на Робърт.

Ръката на Камрин стиска моята. Не вдигам глава, докато Карла не отива зад бара и взема две чаши и бутилка уиски от стъклената полица зад нея. Поставя чашите пред мен и започва да налива.

– Той винаги казваше – продължава тя, – че ако умре преди някого от нас, той би се радвал Оттам, ако хората танцуват върху гроба му, вместо да плачат. А сега пийте. Това беше любимото му уиски. Не би приел друг начин да почетете паметта му.

Карла е права. Но въпреки това знам, че Еди не би искал никой да скърби за него, и в този миг все още чувствам бездънната дупка в сърцето си. Поглеждам застаналата до мен Камрин и виждам, че се опитва да не заплаче, макар очите да са пълни със сълзи. Обаче се усмихва и усещам как леко стиска ръката ми. Протяга ръка към уискито, налято от Карла, и изчаква аз да взема другата чаша. Плъзгам ръка по барплота и я стискам с пръстите си.

– За Еди – казвам.

– За Еди – повтаря Камрин.

Докосваме чашите си, усмихваме се един на друг и ги изпиваме до дъно.

Сериозният момент бързо отминава, когато Камрин сваля ръката си и стоварва чашата с дъното нагоре върху бара. Прави такава отвратена физиономия, сякаш е получила ритник в зъбите, каквато никога не съм виждал момиче да прави, и издава такъв звук, като че ли дъхът се е подпалил.

Карла се смее, взема чашата и избърсва мястото под нея с парцал.

– Не казах, че е хубаво, а само, че беше любимото на Еди.

Дори аз трябва да призная, че това нещо е отвратително.

Долнопробна, отвратителна гадост. Не знам как Еди го е пил през всичките тези години.

– Още ли пеете заедно двамата? – пита Карла.

Камрин се покатерва на една от високите табуретки до мен и отговаря първа:

– Ами, да, пеем много заедно.

Карла поглежда и двама ни с подозрение, взема моята чаша и я слага някъде под бара.

– Пеете много от колко време? И защо не дойдохте по-рано тук?

Аз въздъхвам тежко, скръствам ръце на бара и се облягам по-удобно върху него.

– Ами, след като си тръгнахме оттук, отидохме в Галвестън и аз се озовах в болницата с тумор.

– Бил си в болница? – казва Карла и аз се чудя дали тя няма нещо общо с онова досетливо ченге във Флорида.

Сочи строго към мен, но се обръща към Камрин:

– Казах му да отиде на доктор, но той не искаше да слуша.

– И ти ли си знаела? – пита Камрин.

Карла кима.

– Да, знаех. Ама твоето момче е упорито като муле.

– Тук съм съгласна с теб – казва Камрин и се засмива.

Клатя глава и се отдръпвам леко назад в стола.

– Преди да продължите да ме одумвате, все пак трябва да ви напомня, че съм жив. По-късно на нас двамата с Камрин ни се случиха някои наистина много лоши неща, но и двамата ги преодоляхме, нали така? – казвам аз и топло се усмихвам.

– Очевидно сте направили един пълен кръг – казва Карла и насочва вниманието ни в друга посока. – Надявам се, че ще пеете тази вечер. На Еди много би му харесало да е там горе с вас още един път.

Камрин и аз се споглеждаме за миг.

– Аз съм за – казва тя.

– Аз също.

Карла пляска с ръце.

– Ами, добре тогава! Можете да пеете толкова дълго, колкото си искате. Единствената банда, която щеше да пее тази вечер, се отказа.

Оставаме край бара заедно с Карла около час, преди най-накрая да се отправим към сцената. И макар барът да е само наполовина пълен тази вечер, пеем пред екзалтирана публика. Започваме с коронния ни дует “Бартън Холоу”. Струва ни се най-подходящо той да е пръв, защото тъкмо в “Олд Пойнт” го изпяхме за първи път. Изпяхме още няколко песни, преди накрая да стигнем до “Laugh, I Nearly Died”. Предварително обявявам, че песента е в памет на Еди Джонсън. Изпълнявам я без Камрин и със заместител на Еди, един симпатичен креол на име Алфред.,

Малко след полунощ двамата с Камрин се сбогуваме с Карла и бар “Олд Пойнт”. Обаче, верни на обичая в Ню Орлиънс, не си лягаме рано и оставаме навън да обиколим по-известните барове. Първо се отбиваме в клуба за музика на живо, а после се отправяме към бара, където Камрин ми даде урок по билярд онази вечер. Измина почти година, откакто бяхме тук за последен път и бяхме изритани навън след боя в бара. Надявам се, че не са ме запомнили. Към два часа сутрин-

та, след няколко игри билярд и няколко питиета, точно както миналия път помагам на Камрин да влезе в асансьора на хотела, защото едва се държи на крака.

– Добре ли си, момиче? – питам я засмян и я държа здраво през кръста.

Главата се люшка насам-натам.

– Не. Не съм добре. А ти се смееш.

– Ау, съжалявам – казвам аз, но това е само отчасти вярно. – Не се смея на теб, а само се питам дали този път ще спиш до тоалетната.

Тя охка, макар да мисля, че това е нейният начин да спори с мен, вместо да каже колко зле се чувства. Подхващам я по-здраво през кръста, когато вратата на асансьора се отваря, и вървя заедно с нея по коридора до стаята ни. Слагам я на леглото, свалям от нея всичко с изключение на пликчетата и помагам да намъкне фланелката си. Тя отпуска глава върху възглавницата и аз се опитвам да я покрия с чаршафа. Обаче се сещам, че след като е толкова пияна, ако има нещо повече от фланелката и пликчетата върху себе си, ще започне обилно да се поти и така ще изхвърли всичкия алкохол, който е изпила тази нощ.

За всеки случай примъквам малката пластмасова кофа за боклук и я поставям на пода до леглото. После отивам в банята, намокрям една кърпа със студена вода и я изстисквам над умивалника. Но докато се върна обратно при леглото, за да избърша лицето и челото на Камрин, тя вече е заспала.

Когато се събуждам на другата сутрин, с изненада виждам, че тя се е събудила преди мен.

– Добро утро, момиче – казвам почти шепнешком.

Отварям очи и я виждам да лежи на една страна, с лице, притиснало възглавницата. Сините очи гледат топло и са оживени, а не уморени като при махмурлук, както очаквах.