Чтение онлайн

Босът ни през следващите няколко дни Джърмън (името му е такова, а не националността, освен това вратът му е червен като на германец) подава на Андрю една бяла престилка и един бадж, на който пише Анди.

Едва се сдържам да не се засмея, но Андрю забелязва веселото изражение на лицето ми.

Джърмън потърква нос с месестата си като наденичка ръка, избърсва я в дънките и казва:

– Веднага щом някой стани ут масата и съ разкара, утивъш там и я подготвяш за друг клиент – клати заканително пръст към Анди, т.е. Андрю. – И ни пипай бакшишити. Те съ зъ келнирката, разбра ли мъ?

– Да, сър – вика Андрю.

Когато Джърмън поглежда за миг бележника си с поръчките, Андрю беззвучно се обръща към мен с думите: “Защо се хилиш?”, а аз стискам устни, за да не се засмея, когато босът отново вдига очи към нас.

Сега той ме оглежда, искам да кажа, че ме оглежда от главата до петите съвсем различно от начина, по който гледа Андрю в момента. Усмихва се мазно и казва:

– А ти тряба дъ изглеждъш точно тъй, както изглеждъш сига. Тури си тъз сладка усмивка на лицету и събирай бакшишити.

Мога само да си представя какво трябва да изтърпяват от този човек другите келнерки, които работят за постоянно тук.

Усмихвам му се и казвам с подкупващ провинциален акцент:

– Ама, разбиръ съ, гуспудин Джърмън, сигурна съм, че по-късну, кату ми свърши смяната, шъ разберети, чи трябва да утида отзад да съ поупрява малко преди да пея тъз вечер.

Виждам как очите на Андрю стават по-големи и по-заинтригувани, но продължавам да гледам Джърмън, когото вече така съм намотала на пръста си, че ако му кажа да оближе пода, ще попита: Колку дългу?

Онзи южняшки акцент, който изведнъж извади, наистина ме възбуди. Двамата трябва да си поговорим за това по-късно.

Закачам баджа с името ми, завързвам отзад престилката и грабвам нещо подобно на пластмасовата тава, което ми посочва Джърмън. По дяволите, нямам нищо против тази работа, но Джърмън е червеноврат чукундур, който се надявам да не ми се пречка през следващите два часа. А и би могъл да използва някакъв дезодорант. Имам предвид, да използва докрай шибания дезодорант. Наистина не му е мястото в това заведение. Той е като бунтовнически флаг, който виси на прозореца на къща за 400000 долара. Комбинацията от бар и ресторант изглежда доста добре. Поне отвътре.

Тръгвам между масите с тавата в ръка и се насочвам към първата празна маса, която виждам. Събирам всичките боклуци по нея и мръсните чинии с недоядени пържени картофи и хъш пъписи[9] хвърлям всичко в тавата. После избърсвам масата с парцала в джоба на престилката и изправям кетчупа и шишетата със сос за пържоли. Всичко е много просто, не е като келнерството. Предполагам, че тъкмо затова само Камрин трябваше да изкара едночасов подготвителен курс вчера, преди да започне днес. Тя може и да се справи със събирането на бакшишите, като използва сексуалното си очарование, но ще трябва изтърпи гадния си, извратен бос. И това много ме кефи. Така се пада, дето ми се подиграваше за зареждането на масите. Занасяше ме и ме наричаше “паразитът на бара”. Е, надявам се, че няма да очаква да спасявам кльощавия задник от мераците на Джърмън. Сама да се оправя.

Почиствам още две маси и оставям петте долара бакшиш на едната и двадесетачката на другата. Когато се отправям отзад, за да опразня тавата, ме спират четири момичета, седнали в едно сепаре близо до бара.

– Хей, сладур – казва по-възрастната от жените и ми дава знак да се приближа, – можеш ли да вземеш поръчките ни?

– Съжалявам, госпожо, но аз само подреждам масите.

Правя опит да се отдалеча, но едната, която е и по-хубава, ме спира:

– Обзалагам се, че ако поискаме ти да си нашият келнер, ще те повишат. Очите са като стъклени и леко поклаща глава. Забелязвам, защото няма как да не забележа, че огромните гърди могат всеки момент да изхвръкнат от тясното боди. Тя ги изважда още повече на показ.

– Ами, можете да попитате – казвам аз и пускам в действие своя чар, като едва-едва се усмихвам. – Ако босът разреши, ще бъда ваш за цялата вечер.

Четирите се споглеждат и казват нещо помежду си. Явно съм спечелил доверието им.

Камрин се приближава зад мен с табла за питиета, на която са наредени чаши с уиски и голяма водна чаша, вече пълна с банкноти. Питам се дали са бакшишите или парите, които е събрала за алкохола. Това ме изнервя.

Тя ми се усмихва многозначително, поглежда към масата на жените, а после за миг и мен.

– Той притеснява ли ви, дами? – пита ги Камрин.

Знам, че не ревнува. Всичко е заради състезанието между нас тази вечер. Готова е да направи всичко, за да ми попречи да спечеля малкия облог, който направихме в колата по пътя насам:

– Мислиш, че не мога да събирам бакшиши, като почиствам маси, така ли?

– Не – казва тя. – Момчетата, които се грижат за почистването на масите, не събират бакшиши.

– Все пак помисли – казвам аз и я поглеждам. – Това е бар, пълен с жени и алкохол. Обзалагам се, че мога да получа бакшиши.

– О, така ли? – пита тя и свива устни.

– Ами, да – казвам аз и дръзко вдигам още повече залога: – Всъщност обзалагам се, че мога да събера повече бакшиши от теб.

Камрин се смее.

– Сериозно? Искаш да се обзаложиш за това?

Тя скръства ръце и клати глава, като че ли да ми каже, че ставам смешен.

– Да – категоричен съм аз, макар да знам, че трябваше да кажа “Не, само се майтапя”.

Обаче не го казах и сега съм обвързан с този бас. Ако Камрин спечели, ще трябва в продължение на три вечери поред да правя едночасов масаж. Един час е твърде много време за масаж. Вече чувствам как ръцете ми отмаляват само като си го помисля.

По-възрастната жена отговаря на Камрин:

– Не, той изобщо не ни притеснява, сладурче – оглежда ме от горе до долу така, като че ли иска да ме съблече гол и да ме оближе, подпряла на ръце брадичката си. – Може да остане толкова дълго, колкото си иска. Къде е босът ти?

– Тук някъде – казва Камрин. – Просто се огледайте за един едър мъж с риза на компанията. Името му е Джърмън.

– Благодаря ти, кукло – казва жената и отново ме поглежда.

Тази, признавам си, ме плаши. И тъй като, както изглежда, тя е водачът на групата, решавам, че трябва да се разкарам, преди тя наистина да си помисли, че съм неин. Сега аз имам нужда от помощта на Камрин да ме измъкне от кашата, която забърках.

– Приятна вечер, дами – казвам аз с подкупваща усмивка и правя опит да се отдалеча.

Усещам една ръка да се плъзва в джоба на престилката ми. Спирам и поглеждам надолу в момента, в който жената отдръпва ръката си. Зяпа ме с ненаситния си поглед.

– И на теб, захарче – казва тя.

Намигвам и се усмихвам на другите три, докато небрежно се отдалечавам. Когато стигам в кухнята, изпразвам тавата, бъркам в джоба си и изваждам три банкноти от по двадесет долара.

Да, по дяволите, в крайна сметка може пък този облог да не е толкова смешен.