Чтение онлайн

— Съжалявам, но дойдох с празни ръце — каза й той — Купих ти най-любимите ти яденета, честна дума, но не ми позволиха да внеса нищо. — С безпомощно изражение повтори, че съжалява.

На стъпалата на синагогата двамата се спряха, примижавайки на ярката слънчева светлина.

— Знаеш, че обичам момчето, Ейбрахам. Не е заради това. А заради теб.

Ейб въздъхна дълбоко.

— Какво заради мен? Знаеш, че нямах намерение да ходя в града в почивния ден на Рита. Там им трябвам.

Нат изви очи, за да отхвърли извинението му.

— Там винаги им трябваш. Синът ти има нужда от теб тук. Ами ако кажа не, трябва да се върна в храма, тогава какво ще правиш?

— Не зная. Навярно ще взема Орел със себе си.

— При престъпниците!? Прекрасно решение, няма що! По-добре да го взема с мен тук.

— Стига да няма тренировки по футбол.

— О, да, така де. Те са къде по-важни от ходене в храма на шабат.

— Ама той те чака, татко, казах му, че ще го вземеш. Ако не можеш, добре, но ми кажи още сега, става ли?

Внезапно ведрото му изражение в синагогата изчезна и го замени рядък изблик на гняв. В гласа на Нат зазвучаха остри нотки:

— За теб вече всичко е сега, Ейбрахам. Може би се питаш защо?

Ейб също повиши глас:

— Не. Няма нужда да се питам, татко. Искаш да знаеш защо, така ли? Защото всичко е нагоре с краката. Всичко е трябвало да се свърши преди пет минути и така се изнизва съботата — заради всичко, което е трябвало да се свърши в петък… — Ейб обузда надигащата се сприхавост. — Не зная — каза той. — Не зная. Не исках да ти викам.

Нат се пресегна и сложи ръка на рамото на сина си. Ейб бе наследил ръста на майка си Ема и разбира се, характера й. Извисяваше се над своя старец евреин, който сви рамене:

— И преди са ми викали, Ейбрахам. Не ме тревожат крясъците. А се безпокоя за момчето ти. Времето минава и то ще си иде, а ти така и няма да забележиш.

Глицки обеща на баща си да се прибере вкъщи, за да вечеря с него и Орел.

Въпреки това разправията им го тормозеше, докато караше към Съдебната палата. Тя все още му бе в главата, когато влезе в продълговатото фоайе на Областната прокуратура — летище за Въздушните линии на хвърчащите тъпанари.

За какво ли им е притрябвал все пак? В събота следобед?

Политиците си въобразяват, че стига само да го помамят с пръст, и той ще дотърчи с изплезен език. А сега доказва, че имат право, защото ето го тук. Трябваше просто да каже: „Не, имам други планове, не мога да дойда да беседваме за Рон Бомонт.“ Но вече бе твърде късно.

Скот Рандъл седеше в кабинета на Шарън Прат заедно с Нейна светлост, следователя на Областната прокуратура Питър Струлър, шефа на полицията Дан Ригби и предшественика на Ейб в „Убийства“ капитан Франк Батист, който сега бе заместник-началник. И — о, Боже! — атмосферата май се нажежава? Четирима от петимата в стаята — с изключение на Батист — вече приятелски обсъждаха нещо, но тутакси млъкнаха, щом сянката на Глицки изникна в рамката на вратата.

— Ах, лейтенант Глицки. — Прат седеше върху бюрото си и направо плесна с ръце, сякаш изненадана, че Ейб се е отбил.

Глицки забеляза, че Батист си е намерил удобно неутрално ъгълче и запаметява десена на плочките по тавана. Беше добро момче и движенията му подсказаха много на Ейб. Не той командваше парада тук, което означаваше, че шефът му е бил повикан, за да обезвреди Ейб, за да е сигурно, че „Убийства“ ще схванат посланието, каквото и да е то.

Ригби и Рандъл седяха в двата края на дивана и преглеждаха някакви книжа, пръснати по масичката пред тях.

— Ах, госпожо Прат. — Неспособен да се сдържи, Глицки безшумно сключи длани. Понякога имитирането не е най-искрената форма на ласкателството. Понякога то означава, че долавяш преструвката и показваш на преструваната, че е гаднярка.

Застана до вратата и зае възможно най-нехайната поза „свободно“. Кимна на мъжете, но без да се усмихва.

— Здравейте, момчета.

За миг настъпи неловкост, размениха се погледи, а Ригби очевидно чакаше знак, че е време да започнат. Прокашля се.

— Става дума за случая „Бомонт“. А сега и тази вестникарска шумотевица за жената в затвора.

Глицки кимна.

— Франи. Казва се Франи Харди.

— Да, разбира се, че беше Франи. — Началникът погледна Прат, прие някакво тайно послание, прокашля се и отново заговори: — На път сме да вземем решение да обявим Рон, съпруга, за повсеместно издирване и искахме първо да го съгласуваме с теб, да се възползваме от вашите данни.

— Искахме да сме сигурни, че няма да подминем вашето звено, Ейб — добави Прат.

Глицки мигновено фиксира Батист и двамата за частица от секундата установиха собствена връзка без думи. После лейтенантът скръсти ръце, облегна мощното си тяло на страничната рамка на вратата.

— Искрено оценявам загрижеността ти, Шарън, благодаря. А това повсеместно издирване? То ще бъде в светлината на новите улики, които е открил следовател Струлър, така ли?

— Трябва ни за разпит — заговори Скот Рандъл, — нищо повече. Искаме да му зададем някои въпроси.

— Нямате нужда от мен, за да разговаряте с него. — Глицки отметна тялото си назад до краен предел. — Нямате нужда от мен за обявяване на повсеместно издирване. Но умирам от любопитство какво възнамерявате да правите, ако го намерите след такава хайка. — Той изгледа Струлър, после Рандъл. В другия край на стаята Батист вдигна ръка към устните си и придърпа ъгълчетата им надолу.

— Какво искате да кажете? — попита Струлър. — Докарваме го и…

— Тоест, арестувате го?

Хванат натясно, Струлър погледна Рандъл, после Прат. Кимна.

— Да.

— Без улики ли? И дори без шанс да мине през предварителна процедура, а после да се образува дело, камо ли пък то да бъде спечелено? Искате да си докарате съдебен процес за незаконен арест или какво?

Ригби се прокашля повторно насред думите му.

— Стига, Ейб, не ми се вярва да няма улики.

Глицки се обърна към него.

— Така ли? И да има, аз не съм видял никакви.

— Човекът е изчезнал — обади се Рандъл.

Глицки вдигна рамене.

— Е, и? Да не ви е за пръв път?

— Убийството е станало в неговото жилище — намеси се Прат. — Няма данни да е някой друг. Може да е имала връзка и да му е казала, че го напуска. По метода ни изключването остава Рон.

Глицки я измери с невярващ поглед и се запита не за пръв път дали прокурор номер едно на града и областта е прокарала поне едно възражение и дали е спечелила поне едно съдебно дело. Струваше му се изключено.