Чтение онлайн

Мъглата не се бе вдигнала. Прекара известно време в телефонен разговор с Ерин, каза й къде е, поговори с децата, които се държаха мило и дори загрижено. Добре ли е той? Липсвал им. Той и мама щели да останат при тях, така че всички щели да бъдат заедно при баба и дядо след два дни, нали? Двамата с Франи наистина, наистина, _наистина_ им липсвали.

Вярваше им.

След като затвори, се върна на дивана и седна. Официалното му писмо от снощи бе готово да го напечатат долу и той го остави на подранилите служители да го наберат на компютър, а после се качи, вземайки стъпалата по две наведнъж, за да се захване с очакващата го работа.

Ксерокопията на страниците от бележника на Грифин.

По време на смъртта си Грифин е работел над няколко убийства. Откъслеци от всяко от тях бяха пръснати по всички страници — имена, дати, адреси. Свързваха ги стрелки. Удивителни. Телефонни номера.

При предходното прелистване на страниците, щом се натъкнеше на име, което не се срещаше в други списъци, свързани с Брий Бомонт, Харди допускаше, че то е от друг случай. Досадно и неакуратно, но му бяха необходими критерии за елиминиране, а тези му изглеждаха достатъчно разумни.

Тази сутрин обаче реши да прегледа всичко отначало. Нещата се бяха променили. Искаше да разбере дали Деймън Кери е имал връзка с Бакстър Торн, за която Грифин да е бил наясно. Последния път, когато преглеждаше страниците, дори още не бе чувал за Торн и ФМК. Пък и за много други неща.

Карл е бил застрелян в понеделник на пети октомври. Брий е умряла предишния вторник, на двайсет и девети септември, затова ще започне оттам. Карл, ако не друго, поне е имал навика да вписва датите с известна последователност.

Изглежда на третия ден от разследването си, „01.10.“, той се е бъхтил с обичайните начални действия да разпитва хората, които живеят в сградата на покойната. Внезапно името Д. Тлин (или нещо подобно, записано с нечетливи драскулки) изскочи пред очите му.

Харди предполагаше, че това е свидетел от азиатски произход от един друг случай на Грифин, и изобщо не бе размишлявал над името, но сега неочаквано си спомни за домакина от сградата на Брий и провери собствените си бележки в своя жълт тефтер. Дейвид Глен. Д. Тлин. Приличат си.

Но написаното отдолу изобщо не се разчиташе. Имаше едно „Б“ или „Р“, а после „805“. Час? „НМТ!!!“

След това на нов ред. „Херит., в. и ч.!!!“. И телефонен номер.

Тези проклети удивителни — те очевидно означаваха нещо важно, само че Харди дори под страх от смъртно наказание не можеше да измисли какво се крие зад НМТ. В. и ч. можеше да означава единствено вторник и четвъртък, но пък за какво ставаше дума?

Погледна часовника си. Все още бе много рано, нямаше осем, но той стана, отиде до бюрото си и позвъни на номера, записан след „Херит., в. и ч.!!!“

Отговори му женски глас със силен азиатски акцент и Харди едва не затвори, разочарован, че изобщо си губи времето. В края на краищата тази бележка сигурно се отнасяше за някой от другите случаи на Грифин. Но изслуша записаното съобщение: „Много ви благодарим, че се обаждате в ателието за химическо чистене «Херитидж». Работното ни време е от понеделник до петък, от осем и трийсет до шест. Моля оставете съобщение и позвънете отново“.

— И случаят се изясни напълно — промърмори Харди, докато затваряше. — Сега вече знаем къде Грифин си е носил прането. — Върна се на дивана при бележника.

Така или иначе, на 01.10. инспекторът очевидно е прекарал част от деня в разпити на екипите от огледа на местопрестъплението и съдебните медици. Харди възприе драскулките като имената на Страут, Тимс, Глицки. А още по-надолу — пак влудяващите три удивителни: „тък. пране“, „р. петна!!!“

Поклати глава, развеселен от прозаичната истина. Пак пране.

В петък Грифин е проверявал алибита. Очевидно е говорил с Пиърс — „ДжП“ и навярно с жена му — „КП“.

„Проверка на часовете?“. Видимо се отнасяше за алибито на Пиърс.

През почивните дни е прекъснал работата си.

След това в понеделник пак е проверявал алибита, този път на Кери. Тук Харди провери в собствения си бележник за потвърждение. „ЮЗА 1140, СД“. „Югозападните авиолинии“ за Сан Диего около обяд. Съвпада. Но какво е правил Кери преди да го вземат и да го закарат на летището? От бележките на Грифин не личеше нищо.

Няколко реда по-надолу на същата страница и очевидно все още под Кери имаше още един номер: „902“. Ако това бе дата, тя се отнасяше за цял месец по-рано, ето защо Харди допусна, че сигурно е час. А ако е _час,_ той почти съответства на часа, в който е умряла Брий.

И така, какво бе открил Грифин за местонахождението на Кери в девет часа? И защо с такава точност?

„Сигурно е било телефонно обаждане — заключи Харди, — но къде са телефонните записи?“ Прелисти няколкото страници, но бе убеден, че отдавна щеше да ги е забелязал, ако имаше такива — и наистина нямаше.

Няколко минути си поблъска главата над евентуалните възможности, после отново стана, отиде до бюрото и вдигна телефона.

— Глицки, „Убийства“.

— Харди, веселяк, учен, шампион по потис…

— Какво? — изръмжа Глицки.

— Предполагам, че Кери е звънял на Брий или обратното в сутринта на смъртта й.

— Умник.

— Какво имаш предвид?

— Кери има и домашен, и клетъчен телефон. Вече проверих. Тази сутрин поисках спешни разпечатки и за двата, за да проверя дали наистина се е успал, както твърди. Чакам факса.

— Ами Грифин? Под задната седалка нямаше ли телефонни разпечатки?

— Още не е ясно. Отбих се в гаража, преди да дойда.

Досега дори не са разчистили колата, да не говорим за описа на нещата.

— Но Грифин сигурно е получил записите, нали? Не постъпвате ли така?

— Надявам се, че е така — отвърна Глицки, — макар че не бих си заложил ранчото.

— И къде са те тогава?

— Ако ги е събрал, ще са при нещата, които са у теб.

— Аха. Виж дали ще се сетиш къде са.

Глицки въздъхна.

— Бюрото му е разчистено, Диз. Всичко е отнесено някъде. Предполагам, че материалите, свързани с неговите случаи, са при новия екип.

— Може би са в една от торбите от багажника, вече с етикети?