Чтение онлайн

Няма да е справедливо да кажа, че беше съвсем делова, тъй като винаги бе готова да се

засмее, но не беше и склонна към флиртуване или пък престорено свенлива.

Тя свали червените си наемнически дрехи без помен от театралност и закачливост,

разкривайки няколко белега и твърдо и жилаво тяло с изпънати мускули. Което не означава,

че не беше също така закръглена и нежна. Подкачи ме, че я зяпам така, сякаш никога преди

не съм виждал гола жена. Всъщност истината бе, че никога не бях виждал жена да стои

напълно гола пред мен под слънчевата светлина.

Когато не се съблякох толкова бързо, колкото тя искаше, Вашет се засмя и започна да ме

подиграва за моята свенливост. Тя се приближи и ме съблече гол, сякаш скубеше кокошка,

след което ме целуна по устата. Топлата и кожа се притисна към предната част на тялото

ми.

— Никога преди не съм целувал жена, която е висока колкото мен — замислено

отбелязах аз, когато спряхме, за да си поемем дъх. — Усещането е различно.

— Виждаш ли как продължавам да бъда твоя учителка във всичко? — попита тя. — Твоят

следващ урок е следният — всички жени са еднакво високи, когато са легнали. Разбира се, за

вас не може да се каже същото. Много зависи от настроението на мъжа и от природния му

талант.

Тя ме хвана за ръка и двамата легнахме върху мекия мъх.

— Ето — каза, — както и подозирах, сега си по-висок от мен. Това кара ли те да се

чувстваш по-спокоен?

Наистина беше така.

* * *

Очаквах, че ще се чувстваме неловко, след като се върнахме от храстите, но с изненада

установих, че изобщо не е така. Тя не започна да флиртува с мен — нещо, с което нямаше да

знам как да се справя. Нито пък се почувства задължена да се отнася към мен с някаква

новооткрита нежност. Това стана ясно някъде на петия път, когато успя да ме подмами да се

отпусна, хвана ме с „гръмотевица нагоре“ и ме хвърли грубо на земята.

Като цяло тя се държеше така, сякаш не се е случило нищо особено. Което означаваше, че

или наистина не се е случило нищо особено, или се е случило нещо толкова особено, че тя

нарочно не му обръщаше внимание.

А това на свой ред означаваше, че всичко е прекрасно или че всичко ужасно се е

объркало.

По-късно, докато вечерях сам, премислях онова, което знаех за адемците. Те нямаха табу

за голотата. Не смятаха физическия контакт за особено интимен. Вашет се беше държала

много непринудено преди, по време на и след любовната ни среща.

Сетих се за голата двойка, на която бях попаднал преди няколко дни. Бяха изненадани,

но не и смутени.

Очевидно тук гледаха по различен начин на правенето на любов. Но аз не знаех какви

точно са тези разлики. Следователно нямах никаква представа как да се държа. А това

означаваше, че онова, което правя, е също толкова опасно, колкото и да ходя наоколо със

завързани очи. Всъщност по-скоро да тичам със завързани очи.

Обикновено когато имах въпрос за адемските обичаи, го задавах на Вашет. Тя беше моят

източник на информация. Но се сещах за много причини, поради които този разговор

можеше да се отклони в погрешна посока, а нейната благосклонност бе единственото, което

ме делеше от загубата на пръстите ми.

Докато приключа с яденето, вече бях решил, че е най-добре просто да следвам примера

на Вашет. В края на краищата тя беше моята учителка.

117.

Хитростта на варварина

Дните отминаваха бързо, както обикновено става, когато си зает с много неща. Вашет ме

обучаваше, а аз се съсредоточих над това да бъда умен и внимателен ученик.

Любовните ни срещи продължиха и от време на време прекъсваха обучението ми. Никога

не ги започвах направо, но Вашет разбираше кога съм разсеян и бързо ме дърпаше в

храстите.

„За да прочистиш глупавата си варварска глава“, както казваше тя.

Преди срещите ни и след тях продължавах да се чувствам неспокоен. Но по време на тях

това далеч не беше така. На Вашет те също явно и доставяха удоволствие.

Като казвам това, трябва да отбележа, че тя сякаш изобщо не се интересуваше от голяма

част от нещата, които бях научил от Фелуриан. Не искаше да се преструва на бръшлян и

макар да харесваше „хиляда ръце“, нямаше много търпение за тях и обикновено стигахме до

„седемдесет и пет ръце“. Общо взето, веднага щом си поемехме дъх, тя пристягаше

червените си наемнически дрехи и ми напомняше, че ако продължавам да забравям да се

завъртам на пети навън, никога няма да успея да ударя по-силно от шестгодишно момче.

* * *

Не прекарвах цялото си време в обучение при Вашет. Когато беше заета, тя ме караше да

практикувам кетан, да мисля върху летхани или да наблюдавам двубоите на другите

ученици.

Някои следобеди или вечери просто ме пращаше да си вървя. Тогава обикалях околността

на града и открих, че Хаерт с много по-голям, отколкото бях предполагал в началото.

Разликата бе, че всичките му къщи и магазини не бяха струпани близо едни до други. Те бяха

разхвърляни на няколко квадратни километра от скалистия склон.

Още в началото открих къде са баните. С което искам да кажа, че многозначително бях

насочен към тях от Вашет с указания да отмия миризмата на варварин.

Те бяха истинско чудо. Сградата беше построена на голяма площ върху нещо, за което

предположих, че е или естествен горещ извор, или някакъв изумително изграден водопровод.

Имаше големи стаи, пълни с вода, и малки стаи с пара. Помещения с дълбоки басейни за

накисване и такива с големи месингови вани за търкане. Имаше дори една стая с басейн,

достатъчно голям за плуване.

Във всички помещения на сградата адемците общуваха помежду си без значение на каква