Чтение онлайн

аз не съм не готов.

Той се приближи още повече, докато гърдите ни почти се докоснаха.

— Ти си гръмогласният мъж — обясни той. — Главата ти е твърда. Моят нос е мек. —

Той се пресегна и хвана главата ми с двете си ръце. — Ти искаш това.

Бавно наведе главата ми надолу, докато челото ми не се притисна в носа му.

— Ударът с глава е бърз. — Темпи пусна главата ми. — За мен — малко време. Мога ли

да се движа?

Той премести главата ми надолу и едновременно с това се дръпна назад. Този път челото

ми допря устата му, все едно се готвеше да ме целуне.

— Това не е добре. Устата е мека.

Отново наклони главата ми назад.

— Ако съм много бърз…

Темпи отстъпи цяла крачка назад и свали главата ми още по-ниско, докато челото ми не

докосна гърдите му.

— Това пак не е добре. Гърдите ми не са меки. Но главата на този мъж е по-твърда от

повечето. — Очите му леко проблеснаха и аз се изкикотих, осъзнавайки, че той се е

пошегувал.

— Значи — каза адемецът и се върна на мястото, където бяхме започнали, — какво може

да направи Темпи? — Той ми махна. — Удари с главата. Бавно. Аз покаже.

Леко неспокоен, бавно сведох глава надолу, сякаш се опитвах да му разбия носа.

Като се движеше със същата бавна скорост, Темпи се наведе напред и прибра леко

брадичката си към гърдите. Промяната не беше голяма, но когато този път наведох глава

надолу, носът ми срещна горната част на главата му.

— Видя ли? — Темпи отстъпи назад. — Хитрост. А не побъркано мислене за думи огън.

— Беше много бързо — казах аз, като се почувствах малко неудобно. — Не можах да го

видя.

— Да. Битката е бърза. Упражнявай се да бъдеш бърз. Упражнения, а не думи огън.

Той направи жест за „настойчивост“ и ме погледна в очите нещо, което рядко правеше.

— Казвам това, защото ти си водачът. Трябва знаеш. Ако мислиш, че имам някакви тайни

начини и желязна кожа… — Той отмести поглед и поклати глава. Опасно.

Двамата седнахме обратно при раниците си.

— Чувал съм го в една история — подхванах аз в опит да обясня, — като онези, които си

разказваме вечер край огъня.

— Но ти — посочи ме той — имаш огън в ръцете си. Имаш… — Той щракна с пръсти и

направи жест като огън, чиито пламъци внезапно са избуяли. — Можеш да правиш това и си

мислиш, че адемците имат думи огън в себе си?

Свих рамене.

— Точно затова те разпитвам за летхани. Изглежда налудничаво, но съм виждал

налудничави неща, които са истина, затова съм любопитен. — Поколебах се, преди да задам

другия си въпрос. — Ти каза, че който познава летхани, не може да загуби битка.

— Да. Но не с думи огън. Летхани е вид познание. — Темпи направи пауза, като

очевидно подбираше внимателно следващите си думи. — Летхани е най-важното нещо.

Всички адемци го научават. Наемниците го учат два пъти. Шехините го учат три пъти. Най-

важното. Но сложно. Летхани е… много неща. Но нищо, което да бъде докоснато или

посочено. Адемците прекарват целия си живот в мислене за летхани. Много трудно.

Проблем — продължи той. — Не е моя работа да уча мой водач. Но ти си мой ученик за

езика. Жените обучават на летхани. Аз не съм такъв. Това е част от цивилизацията, а ти си

варварин. Лека тъга. Но ти искаш да си цивилизация. И имаш нужда от летхани.

— Обясни ми — помолих го аз. — Ще се опитам да те разбера.

Той кимна.

— Летхани е да се правят правилните неща.

Изчаках го нетърпеливо да продължи. След минута той направи жест „безсилие“.

— Сега ти задавай въпроси. — Той си пое дълбоко дъх и повтори: — Летхани е да се

правят правилните неща.

Опитах се да се сетя за някой типичен пример за нещо добро.

— Значи летхани е да дадеш на гладно дете да яде храна.

Той направи неуверено движение, което означаваше „да и не“:

— Летхани не е да направиш нещо. Летхани е нещото, което ни показва.

— Летхани означава правила? Закони?

Темпи поклати глава.

— Не. — Той махна към гората около нас. — Законът е отвън, той ни контролира. Той

е… като желязото в устата на коня и връвта за главата. Въпросителна.

— Мундщук и юзда? — предположих аз и направих движение, все едно завъртам главата

на кон с поводите.

— Да. Мундщук и юзда. Той ни контролира отвън. Летхани… — той посочи между очите

си и след това към гърдите си — … живее вътре. Летхани помага да решиш. Законът е

създаден, защото мнозина не разбират летхани.

— Значи с летхани на човек не му е нужно да спазва закона?

Последва пауза.

— Може би. Безсилие. — Той извади меча си и го вдигна успоредно на земята, с

режещата част нагоре. — Ако беше малък, вървенето по този меч щеше да е като летхани.

— Защото е болезнено за краката? — попитах аз, опитвайки се малко да разведря

настроението. Веселост.

— Не. — Гняв. Неодобрение. — Трудно за вървене. Лесно за падане настрани. Трудно за

оставане.

— Летхани е нещо твърде праволинейно?

— Не — отсече Темпи и направи пауза. — Как се казва, когато има много планина и

само един път за вървене?

— Проход?

— Проход — кимна Темпи. — Летхани е като проход в планините. Проходът е лесният

път през тях. Единственият път през тях. Но е трудно да го видиш. Пътят, който е лесен,

много често не преминава през планините. Понякога не води до никъде. Умираш от глад или

падаш в дупка.

— Значи летхани е правилният път през планините.

— Частично съгласие. Вълнение. Това е правилният път през планините. Но летхани е и

това да знаеш правилния път. И двете. А планините не са просто планини. Планините са