Чтение онлайн

да предложи на луната като подарък. Но в денка имало само парче изкривено дърво,

каменна флейта и малка желязна кутия.

От тези три неща единствено флейтата привлякла вниманието на момъка. Тя била

направена от бледозелен камък.

— Когато бях малък, имах флейта — споделил той. — Но тя се счупи и аз така и не успях

да я поправя.

— Всички неща тук са доста впечатляващи — отбелязал отшелникът.

— Флейтата е доста хубава — свил рамене Джакс. — Но каква е ползата от парче дърво и

кутия, която е твърде малка, за да ти служи?

Мъжът поклатил глава.

— Не ги ли чуваш? Повечето неща шепнат. А тези тук крещят. — Той посочил към

парчето изкривено дърво. — Ако не греша, това е сгъваема къща. Доста хубава при това.

— Каква е тази сгъваема къща?

— Нали знаеш как когато сгъваш парче хартия, при всяко следващо прегъване то става

по-малко? — Старецът посочил парчето изкривено дърво. — Сгъваемата къща е нещо

подобно. Само дето е къща, разбира се.

Джакс взел парчето изкривено дърво и се опитал да го изправи. Внезапно в ръцете му се

оказали две парчета дърво, които приличали на част от рамка на врата.

— Не я разгъвай тук! — извикал отшелникът. — Не искам в пещерата ми да има къща,

която да спира слънчевата светлина!

Младежът се опитал да събере отново двете парчета дърво.

— Защо не мога да я сгъна?

— Предполагам, че защото не знаеш как — отвърнал му старецът. — Предлагам първо да

решиш къде искаш да я сложиш, преди да разгънеш останалата част.

Джакс внимателно оставил парчетата дърво и взел флейтата.

— Тя също ли е специална?

Той доближил устните си до нея и изсвирил простите трели на песента на козодоя.

Хеспе се усмихна закачливо, допря позната дървена свирка до устните си и изсвири:

„Та-та дий. Та-та дий.“

Разбира се, всички знаят, че козодоят е нощна птица и се появява едва след като

слънцето се скрие. Въпреки това една дузина козодои долетели и накацали около Джакс,

като го наблюдавали с любопитство и примигвали на ярката слънчева светлина.

— Изглежда, че е нещо повече от обикновена флейта — отбелязал отшелникът.

— А кутията?

Момъкът се пресегнал и я взел. Била тъмна, студена и достатъчно малка, за да я затвори в

шепата си.

— Тя е празна.

Старецът потреперил и извърнал поглед от кутията.

— Откъде знаеш, след като не си погледнал вътре?

— Със слушане — отвърнал възрастният мъж. — Учуден съм, че и ти самият не я чуваш.

Това е най-празното нещо, което някога съм чувал. То кънти. Предназначението на кутията е

в нея да се държат разни неща.

— Предназначението на всички кутии е да се държат в тях разни неща.

— А всички флейти са предназначени да свирят музика, която да очарова — изтъкнал

старецът, — но тази флейта е нещо повече от това. Същото се отнася и за кутията.

Младежът разглеждал известно време кутията, след което и оставил внимателно и

започнал да стяга денка с трите съкровища.

— Мисля да продължавам нататък — казал той.

— Сигурен ли си, че няма да размислиш и да поостанеш месец-два? — попитал

отшелникът. — Можеш да се научиш да слушаш малко по-внимателно. Слушането е полезно

нещо.

— Ти ме накара да се замисля за някои неща — отвърнал Джакс. — И ми се струва, че си

прав — не трябва да гоня луната. Трябва да я накарам сама да дойде при мен.

— Аз не казах точно това — промъмрил старецът, но го казал с примирен тон.

Тъй като бил умел слушател, той знаел, че думите му не са чути.

На следващата сутрин момъкът потеглил отново да преследва луната по-високо в

планините. Накрая открил един голям равен участък земя, сгушен между най-високите

върхове.

Извадил изкривеното парче дърво и започнал да разгъва къщата парче по парче. Тъй като

цялата нощ била на негово разположение, той се надявал да я завърши дълго преди луната да

изгрее.

Но къщата била много по-голяма, отколкото предполагал — по-скоро приличала на

истинска къща, а не на проста къщурка. Освен това разгъването и се оказало по-трудно,

отколкото очаквал. И когато луната стигнала до средата на небето, той все още далеч не бил

приключил.

Може би това била причината Джакс да бърза прекалено много. Може би бил

безразсъден или просто, както винаги, нямал късмет.

Така или иначе в крайна сметка къщата се оказала великолепна — широка и просторна.

Но частите и не пасвали добре една с друга. Имало стълби, които водели настрани вместо

нагоре. Някои стаи имали твърде малко стени или пък прекалено много. Много стаи нямали

таван и високо над тях се виждало странно небе, пълно с непознати звезди.

Всичко в нея било малко изкривено. През прозореца на една стая се виждали пролетни

цветя, а прозорците от другата страна на коридора били покрити със зимен скреж. В балната

зала можело да е време за закуска, а близката спалня била потънала в мрак.

Тъй като нищо в къщата не било истинско, нито прозорците, нито вратите пасвали както

трябва. Те можели да бъдат затворени, дори залостени, но не се заключвали. И понеже

къщата била голяма, тя имала много врати и прозорци и затова можело да се влезе или да се

излезе от нея по много начини.

Джакс не обърнал внимание на нито едно от тези неща. Вместо това той се затичал към

върха на най-високата кула и допрял флейтата до устата си.

В чистото нощно небе се разнесла сладостна мелодия. Тя не била проста като птичите

трели — това била музика, която се изливала от разбитото му сърце. Била силна и тъжна.

Пърхала като птица със счупено крило.