Чтение онлайн

Настроението ми продължаваше да се влошава и пропуснах часовете по симпатия за напреднали, за да отида от другата страна на реката, в Имре. Мисълта да видя Дена беше единственото, което донякъде би могло да повдигне духа ми. Все още не й бях обяснил защо пропуснах срещата ни за обяд.

По пътя към „Еолиан“ си купих чифт боти, които бяха удобни за ходене и достатъчно топли за предстоящите зимни месеци. Кесията ми отново се оказа почти празна. Когато излязох от обущарския магазин, мрачно преброих парите си — три йота и един драб. Дори когато живеех на улицата в Тарбеан, имах повече пари…

* * *

— Днес се появяваш навреме — каза ми Деох, когато наближих „Еолиан“. — Някой вътре те очаква.

Усетих как на лицето ми се разля глуповата усмивка, потупах го по рамото и влязох вътре.

Вместо Дена видях Фела, която седеше сама на една маса.

Станчион стоеше наблизо и си бъбреше с нея. Когато ме видя да приближавам, той ми махна и се отправи към обичайното си място при бара, като ме потупа приятелски по рамото, когато минаваше край мен.

Щом ме видя, Фела се изправи и се втурна към мен. За миг помислих, че ще ме прегърне, сякаш бяхме влюбени, които най-сетне се събират заедно като в сладникава атуранска трагедия. Но тя внезапно спря и тъмната й коса се разлюля.

Беше очарователна както винаги, само дето една от скулите й беше посинена от дълбоко мораво натъртване.

— О, не — казах аз и докоснах със съчувствие лицето й. — Това да не е, защото те изпуснах? Толкова съжалявам.

Тя ме изгледа невярващо и след това се засмя.

— Извиняваш се, задето ме извади от огнения ад?

— Само за онази част, в която припаднах и те изпуснах. Беше чиста глупост от моя страна. Забравих да задържа дъха си и вдишах малко от лошия въздух. Имаш ли някакви други наранявания?

— Не и на такова място, което бих могла да покажа публично — отвърна тя с лека гримаса, поклащайки бедрата си по начин, който ми се стори почти влудяващ.

— Надявам се да не е твърде сериозно.

— Ами, да. — Тя направи престорено сърдита физиономия. — Надявам се следващия път да си свършиш по-добре работата. Когато спасяват живота на момиче, тя би очаквала по-внимателно отношение като цяло.

— Звучи справедливо — казах аз и се отпуснах. — Ще смятаме този опит за тренировка.

За миг настъпи мълчание и усмивката на Фела леко повехна. Тя повдигна ръка към мен, след това се поколеба и я отпусна встрани.

— Сериозно, Квоте. Това… беше най-ужасният момент в целия ми живот. Навсякъде имаше пламъци… — Тя сведе поглед и клепачите й потрепнаха. — Знаех, че ще умра. Наистина го усещах. Но просто стоях като… като подплашен заек.

Тя вдигна поглед, в очите й искряха сълзи. После усмивката й блесна, ослепителна както винаги.

— И тогава се появи ти, тичащ през огъня. Беше най-удивителното нещо, което някога съм виждала. Беше като… гледал ли си „Даеоника“?

Кимнах и се усмихнах.

— Беше като да видиш Тарсус, който се появява от ада. Премина през огъня и аз знаех, че всичко ще бъде наред.

Тя пристъпи към мен и сложи ръка върху рамото ми. Можех да усетя топлината й през ризата си.

— Щях да умра там… — смутено промълви тя. — Започвам да се повтарям.

— Не е вярно — поклатих глава аз. — Видях те. Ти търсеше изход.

— Не. Просто стоях, без да помръдвам. Като някое от онези глупави момичета от историите, които ми четеше майка ми. Винаги съм ги мразила. Питах я: „Защо тя не избута вещицата от прозореца? Защо не отрови храната на великана човекоядец?“

Фела беше свела поглед към върховете на обувките си, а косата беше скрила лицето й. Гласът й ставаше все по-тих, докато накрая едва се долавяше, почти като въздишка:

— Защо тя просто стои там и чака да бъде спасена? Защо сами не се спаси?

Сложих, както се надявах, успокоително ръка върху нейната. Когато го направих, забелязах нещо. Ръката й не беше деликатна и крехка, както очаквах. Беше силна и загрубяла — ръка на скулптор, която беше познала дълги часове работа с чука и длетото.

— Това не е ръка на девойка — казах аз.

Тя вдигна поглед към мен, очите й блестяха от влагата на сълзите. Тя изненадано се засмя и смехът й прозвуча почти като хлипане.

— Моля…?

Смутено се изчервих, когато осъзнах какво съм казал, но въпреки това продължих:

— Това не е ръка на изпадаща в несвяст принцеса, която седи, плете дантели и очаква принца да я спаси. Това е ръката на жена, която би се изкатерила по въже, изплетено от собствените й коси, за да спечели свободата си, или би убила в съня му отвлеклия я великан човекоядец — погледнах я право в очите. — И това е ръката на жена, която сама би преминала през огъня, ако не се бях оказал там. Леко обгорена може би, но в безопасност.

Повдигнах ръката й към устните си и я целунах. Изглеждаше подходящо да го направя.

— Въпреки това се радвам, че бях там, за да помогна — усмихнах се аз. — И така… харесваш ли Тарсус?

Усмивката й ме ослепи за пореден път.

— Харесвам Тарсус, галантния принц, и Орен Велситер, събрани в едно — отвърна тя през смях и хвана ръката ми. — Ела да видиш. Имам нещо за теб.

Фела ме отведе обратно до масата, където седеше, и ми подаде вързоп плат.

— Попитах Уил и Сим какво да ти взема за подарък и това ми се стори някак подходящо… — Тя замълча, внезапно засрамена.

Беше плащ. Цветът му беше тъмно горско зелен, платът беше скъп и чудесно ушит. Със сигурност не беше купен от количката на някой амбулантен търговец. Това беше дреха, каквато никога не бих могъл и да мечтая да си купя.

— Накарах шивача да направи цял куп малки джобове в него — каза тя неспокойно. — Уил и Сим споменаха, че това е много важно.

— Възхитителен е — казах.

Усмивката й проблесна отново.

— Трябваше да отгатвам мярката. Да видим дали ще ти стане.

Тя взе плаща от ръцете ми, доближи се до мен и го раздипли върху раменете ми, като ръцете й ме докосваха в удивително подобие на прегръдка.

Стоях, без да помръдвам, и ако използвам думите на Фела, като подплашен заек. Тя беше толкова близо, че можех да усетя топлината й. Когато се наведе, за да пооправи плаща върху раменете ми, едната й гърда докосна ръката ми. Стоях неподвижен като статуя. През рамото на Фела видях Деох, ухилен до уши на мястото си до вратата, в другия край на помещението.

Фела отстъпи назад, огледа ме критично, след това отново се приближи и поправи малко закопчаването на наметалото на гърдите ми.