Чтение онлайн

— Рано или късно щяхте да го проумеете и сам. По-добре рано, нали?

— Ние трябва да се виждаме по-често.

— Ще се радвам, сър. След като прекарам известно време тук, разбира се.

— Скоро излизаме от страната — вдругиден. Официално посещение на Нова Зеландия и Соломоновите острови. Може и да сте си отишли, докато се върнем.

— Жена ви може ли да пътува, ваше височество?

— Така мисля. Лекарят каза, че най-доброто за нея е промяна на обстановката. Преживя голяма неприятност — завърши с усмивка той, — но смятам, че на мен ми беше по-тежко.

„Вярвам, че е така — помисли си Райън. — Тя е млада и ще се възстанови бързо, но поне ще запомни и нещо добро. Да застанеш срещу куршумите, за да защитиш семейството си — това заздравява взаимоотношенията.“

— Дявол да го вземе, сър, съвсем сигурно тя знае, че я обичате.

— Аз наистина я обичам — сериозно отговори принцът.

— Това често е причината хората да се женят, сър — отговори Джек. — Дори и обикновените хора като нас.

— Ти си нахален човек, Джек.

— Простете ми — ухили се Райън. Принцът също.

— Не, не си такъв. — Негово височество протегна ръка. — Благодаря за всичко, сър Джон.

Райън го изгледа как излиза с пъргави стъпки и изправен гръб.

— Тони, знаеш ли каква е разликата между него и мен? Аз мога да кажа, че съм бил морски пехотинец, и толкова. А бедният принц трябва да доказва това всеки ден на всеки срещнат. Предполагам, че човек трябва да прави точно това, когато през цялото време е център на общественото внимание. — Джек поклати глава. — Никакви пари не са в състояние да ме накарат да върша неговата работа.

— Той е роден за нея — каза Уилсън.

Райън се размисли.

— Ето една голяма разлика между моята и твоята страна. Вие мислите, че хората са родени за нещо. Ние знаем, че те трябва да узреят за това нещо. Има разлика, Тони.

— Е, Джек, сега ти си част от всичко тук.

— Мисля, че трябва да тръгвам. — Дейвид Ашли погледна телекса в ръката си. Беше притеснен от това, че се обръщаха към него по име. ИРА знаеше кой е той, знаеше, че е изпълнителният офицер от службата за сигурност, натоварен със случая. „По дяволите, как разбраха това?“

— Съгласен съм — отговори Джеймс Оуенс. — Ако изгарят от нетърпение да разговарят с нас, може би искат да ни кажат нещо полезно. Разбира се, съществува и риск. Би могъл да вземеш някого със себе си.

Ашли се замисли за това. Можеше да го отвлекат, но… Особеното нещо в ИРА-Извънредни бе, че спазваше правилата. Убиваше жертвите си без угризения, но не търгуваше е наркотици. Бомбите й убиваха деца, но тя никога не беше отвличала деца. Ашли поклати глава.

— Не, хора от службата са се срещали с тях и преди, и никога не са възниквали проблеми. Ще ида сам. — Обърна се и тръгна към вратата.

— Тате! — Сали се втурна тичешком в стаята, но се закова на място, като видя леглото. Опитваше се да измисли начин да се покатери достатъчно високо, за да целуне баща си. Хвана се за страничната релса, постави крак на рамката, сякаш това беше катерушката в детската градина, и скочи. Телцето й се надвеси над края на дюшека, докато се опитваше да намери нова опора за краката си, и Райън я изтегли при себе си.

— Здравей, тате. — Сали го целуна по бузата.

— Как си днес?

— Добре. Какво е това, тате? — посочи тя.

— Нарича се отливка — отговори Кати Райън. — Аз мислех, че искаше да идеш до тоалетната.

— Добре. — Сали скочи от леглото.

— Мисля, че тоалетната е там — каза Джек, — но не съм сигурен.

— Така си и мислех — призна Кати, като огледа катетъра в леглото на Джек. — Добре, хайде, Сали.

Райън видя някакъв човек, който влезе след семейството му. Към тридесетте, много добре сложен и, разбира се, елегантно облечен. Джек си помисли, че изглежда доста добре.

— Добър ден, доктор Райън — каза той. — Аз съм Уилиям Гревил.

— От кой полк? — попита напосоки Джек.

— Двадесет и втори, сър.

— От специалните части на военновъздушните сили?

Гревил кимна с горда, но сдържана усмивка.

— Така е, когато се грижат да изпратят само най-добрите — промърмори Джек. — Само вие ли сте?

— И един шофьор, сержант Майкълсън, полицай от групата за охрана на дипломатите.

— А защо изпратиха вас, а не още един полицай?

— Разбирам, че съпругата ви желае да разгледа страната. Баща ми е нещо като отговорник за някои крепости и нейно величество реши, че мисис Райън може да иска да бъде съпроводена от някого, който добре познава местностите. Баща ми ме е мъкнал в почти всяка стара къща в Англия.

„Съпровод е точната дума“ — помисли си Райън, като си спомни какво всъщност представляват специалните поделения на военновъздушните сили. Единственото общо нещо, което имаха със самолетите, беше, че скачаха от тях или ги взривяваха.

— Освен това получих нареждане от моя полковник да поднеса покана за посещение на нашата гарнизонна столова — продължи Гревил.

— Благодаря, но това ще трябва да стане по-късно — отговори Райън, като посочи окачената си на веригата ръка.

— Разбираме. Няма значение, сър. Когато ВИ се удаде възможност, ние с удоволствие ще ви приемем на вечеря при нас. Искахме да отправим поканата си преди онези от морската пехота. — Гревил се усмихна. — В края на краищата това, което направихте, е по-скоро по нашата част. Е, аз трябваше само да ви поканя. Вие искате да се видите със семейството си, а не с мен.

— Грижете се добре за тях …лейтенант?

— Капитан — поправи го Гревил. — Ще направим това, сър.

Младият офицер тъкмо излизаше от стаята, когато Кати и Сали се появиха от банята.

— Какво мислиш за него? — попита Кати.

— Неговият татко е граф, тате — извести Сали. — Много е добър.

— Какво?

— Баща му е виконт някой си — обясни жена му, като се приближи. — Ти изглеждаш много по-добре.

— Ти също, скъпа. — Джек изви врат, за да отговори на целувката на жена си.

— Джек, ти си пушил. — Още преди да се оженят, Кати го беше насилила да спре цигарите.

„Ах, това нейно обоняние!“ — помисли си Джек.

— Бъди мила с мен. Имах тежък ден.

— Тъпак! — отбеляза с отвращение тя.

Райън погледна към тавана. „За целия свят съм герой, но изпушвам една цигара и за Кати ставам тъпак.“ Реши, че светът не прелива от справедливост.

— Не ме измъчвай, мила.

— Откъде ги намери?

— Имам полицай детегледач — преди няколко минути трябваше да иде някъде.