Чтение онлайн

Облакът прах се вие около тях в зловеща тишина.

Песна бавно се изправя от преобърнатата колесница, невредим, но бесен. Поглежда гневно Ларт и кочияша, които се надигат от земята, разкървавени и натъртени.

– Идиоти! Малоумници! – Изритва кочияша в бъбреците, после се обръща към Ларт. – Гледай! Гледай! Спиците са счупени. Не става за нищо! – Побутва със сандала си счупеното колело. – Как ще стигна до мината, като колесницата ми е на парчета?

Кави се навежда, за да помогне на Ларт да се изправи.

– Дай да видя окото ти, Ларт. Стой мирно, половината прах от пътя е вътре.

Ларт махва с ръка:

– Нищо ми няма. Чакай да видя колесницата.

Прескача няколко камъка и излиза на неравния път. Един поглед му е достатъчен, за да прецени, че колелото не може да се поправи – трябва да се смени.

– Вземи конете, господарю – казва той и се обръща към вцепенения от страх кочияш. – Разпрегни ги. Дай двата задни, които са по-добри. Действай, че инак няма да се отървеш само с ритници! – Поглежда Кави и Песна. – Ще пратя този стар глупак за ново колело. Когато оправя колесницата, ще я докарам в имението.

Кави се обръща към магистрата:

– Ларт е прав. Оттук ще стигнем до мината за броени минути на кон. Трябва да отидем.

Песна все още е бесен. Счупената колесница е засилила гнева му заради изчезналия сребърен релеф. Зашлевява плесница през окървавеното лице на Ларт.

– Безмозъчно говедо такова! От теб се искаше само да държиш четири коня под контрол. Има проститутки, които биха се справили по-добре.

Отново замахва към лицето му, но мъжагата улавя ръката му във въздуха като муха.

Ларт се втренчва в него. Немигащите му очи святкат заплашително. Може да го убие в този миг – иска да го направи.

Опасявайки се от най-лошото, Кави застава между двамата.

– Ларт, приятелю, спомни си положението си. Овладей се.

По лицето на Ларт се стича кръв. Той пуска смачканата от хватката ръка на Песна.

– Добър съвет, Кави. Благодаря ти. – Взема юздите и ги подава на магистрата. – Поднасям ти извиненията си, магистрате, и те моля да ми простиш. Дано пътуването ти завърши благополучно.

Песна не казва нищо. Дръпва юздите от ръката му, възсяда коня и отпрашва в галоп към хоризонта. Ларт остава загледан в издигащия се към небето прашен облак и се поздравява за самообладанието. Ще дойде моментът на разплатата с Песна. Но не сега.

Все още не.

Но скоро.

32

В НАШИ ДНИ

УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ

За Вито, Валентина и останалите от отдел „Убийства“ това е най-дългото денонощие в кариерата им.

Само работа. Животът им се е превърнал в безкрайна серия съвещания, срещи и нови местопрестъпления. Отново се събират на заседание в стаята до тази, която вече се е превърнала във втори дом за Карвальо и хората му. По средата на дългата маса са наредени метални кани с кафе, стари бели чашки и чинийки, мътни стъклени водни чаши и бутилки минерална вода, които приличат на небостъргачи в макет на град от урок по трудово обучение.

Майор Вито Карвальо проверява дали всички са тук. Силвио Монтезано и двама от сътрудниците му седят в другия край на масата. Отляво са Роко Балдони и Валентина Мораси. На Вито му се иска тя да не бе идвала. Караше я да си вземе почивка, да поскърби, но тя е убедена, че най-добрата терапия е да се вглъби в работата. Ако имаше време да поговорят насаме, би обяснил колко пагубна може да е подобна философия.

Специалистите от лабораторията – Изабела Ломбардели и асистентът Гавино Греко, седят отдясно на патоанатома и в момента водят задълбочен разговор с него за нещо от папката, разтворена пред тях.

Другите столове са заети от командири на екипи, началници на различни смени и онези, които ръководят разпитите на свидетели или отговарят за контактите с прокуратурата.

Последният участник е Том Шаман. Вито дълго мисли дали и доколко да ангажира американеца. Да го използва като съветник експерт беше едно, съвсем друго е да го допуснат до участие в оперативно заседание. В крайна сметка майорът послуша интуицията си и стария принцип, че при разследване за убийство, особено ако става дума за сериен убиец, всеки допълнителен чифт ръце и всеки допълнителен мозък са от полза.

– Благодаря, че дойдохте. Да започваме. – Вито прави пауза, за да изчака разговорите около масата да спрат. – Лейтенант Балдони ще ни запознае накратко със ситуацията. Роко...

Дребният детектив дръпва назад стола си и отива до дъската, на която е закачен голям бял лист с надпис ЖЕРТВИ.

– Засега има трима убити. – Протяга се и маха горния лист. – Жертва номер едно – тийнейджърката Моника Видич. Жертва номер две – разчленен мъж около шейсетте, с все още неустановена самоличност. Жертва номер три – разчленен мъж около двайсетте, с все още неустановена самоличност. Двамата неидентифицирани мъже са открити в чували в лагуната... – Балдони избягва погледа на Валентина. – ... близо до мястото, където бе намерено тялото на колегата ни Антонио Павароти. – Махва към патоанатома. – Професор Монтезано ще разпространи нов доклад в края на заседанието. За момента, професоре, имате ли да кажете нещо за времето на смъртта?

Силвио Монтезано се покашля и обяснява:

– Използвайки стронций, желязо и полоний, проведохме серия от изследвания, за да определим концентрацията на полутежки радиоизотопи с кратък период на полуразпад в човешките кости. С този метод установихме, че по-възрастният мъж е престоял във водата приблизително осемнайсет месеца, а по-младият е бил изхвърлен в лагуната преди около година. Това означава, че периодът между двете убийства е около шест месеца.

Балдони отгръща следващия лист и продължава:

– В обобщение, имаме три тела. Най-възрастната жертва, мъж около шейсетте, е изхвърлен преди около година и половина. Средната жертва, мъж около двайсетте, е изхвърлен преди около година. А третата жертва, петнайсетгодишно момиче, беше намерена този месец. – Обръща се към експертката от лабораторията: – Изабела, можеш ли да ни помогнеш да затвърдим тази зависимост?

Ломбардели е облечена семпло – син пуловер с поло яка и дънки, но привлича вниманието на всички мъже в стаята още преди да заговори.

– Професор Монтезано и екипът му са изолирали костни срези от двете тела, открити в лагуната. – Отваря една папка и изважда няколко снимки, разпечатани върху прозрачно фолио. – Изследвахме костите със сканиращ електронен микроскоп, което ни позволи да различим множество драскотини и други следи, оставени от триона. Високото увеличение ни даде възможност да определим със сигурност, че за разчленяването и на двата мъжки трупа е използван моторен трион.

Един от командирите на екипи – мъж, наближаващ четиридесетте, с тъмна набола брада – вдига ръка. Изабела се усмихва любезно: