Чтение онлайн

– Да?

– Моторните триони са трудни за пренасяне. Почти невъзможно е да ги скриеш и вдигат много шум. Няма ли вероятност да е използвал бичкия? Аз имам една голяма, професионална, с която режа дърва.

Усмивката става по-широка:

– В такъв случай продължавай да я използваш за дърва, защото няма да ти послужи, ако решиш да режеш трупове. Ръчните триони, професионални или не, не могат да прережат човешка кост – заради разположението на зъбците.

– Grazie – казва мъжът с известна ирония.

Изабела продължава оттам, откъдето я прекъснаха:

– И двата мъжки трупа са разрязани с един и същи трион, най-вероятно мощен бензинов модел, с петдесетсантиметрова верига. – Поглежда мъжа, който зададе въпроса за бичкията. – Този инструмент вероятно има 50-кубиков двигател, колкото на малък мотопед. Извършителят едва ли се е опитвал да се крие, докато го е използвал.

Вито не се сдържа и се намесва:

– За да сме наясно, искаш да кажеш, че двамата мъже са били нарязани с един и същи трион, така ли?

– Да – отвръща тя след кратко колебание.

Монтезано се включва, като се обръща към целия екип:

– Моля да обърнете внимание. Основната дума тук е „нарязани“. Трионът е използван за разчленяването, но не за убийството им.

– Професорът е абсолютно прав – добавя криминалистката. – Изобщо не твърдя, че деянието е извършено от един човек. Не казвам и че е извършено от няколко. Това ще установите вие. Казвам само, че за разчленяването е използван един и същи инструмент.

Това е най-категоричното твърдение, което Изабела би могла да направи при сегашните обстоятелства. Благодари на всички и отново дава думата на Роко Балдони. Той прехвърля следващия лист и продължава:

– Трябва да се имат предвид още няколко фактора. Трите трупа са открити в рамките на десет километра един от друг. Двата от лагуната са силно разложени, затова не е сто процента сигурно, че черният им дроб е изваден, но можем да кажем, че в телата не са намерени органи. Тъй като Моника не е разчленена и затова няма следи от трион, това изваждане на органите е основната връзка между трите убийства. Професор Монтезано ни каза, че по-възрастният мъж е имал множество наранявания в задната част на черепа, свидетелстващи за ожесточено нападение отзад с тъп предмет като камък или чук. Въпреки напредналия стадий на разлагане при по-младия мъж има индикации, че е бил прободен с нож отстрани на врата. Спомнете си, че Моника Видич е била отвлечена и вързана от много самоуверен и спокоен убиец. Прерязал е гърлото , докато я е гледал в очите, тоест не е бил нито плах, нито неопитен и е искал да я гледа. Говорих с нашия психолог и той смята, че имаме работа с убиец, който действа самостоятелно и се развива. Първото нападение, откъм гърба, е прибързано и страхливо – знак, че не е бил уверен в себе си. Второто нападение вероятно е било отстрани с нож – индикация, че убиецът е скъсил дистанцията и е станал по-смел в действията си. Последното нападение е смело отвличане и екзекуция, в която той напълно е владеел положението. Това означава, че убиецът усъвършенства методите си.

Валентина вдига ръка:

– Моника е била прободена над шестстотин пъти, а тялото изобщо не е разчленявано. Това изглежда коренно различно от предишните два трупа.

– Права си, така изглежда – намесва се Вито. – Но следите от нож по костите на мъжете и изваждането на черния дроб са основните свързващи фактори.

– Добре, но как ще обясните разликите? – настоява тя.

Вито си дава сметка, че младата му колежка иска да разбере повече за психиката на мъжа, когото търсят.

– Мисля, че убиецът се е упражнявал върху първите две жертви – обяснява той. – Опитвал се е да измисли ритуален начин за убийство. При по-възрастната жертва е оплескал всичко; с втората се е опитал да бъде по-прецизен; а при Моника е постигнал желания резултат.

– Ако вече е постигнал желания резултат, какво ще прави сега? – обажда се Том.

Вито, Валентина и Монтезано отговарят в един глас:

– Ще убие отново.

Capitolo XXVIII

666 Г. ПР. ХР.

АТМАНТА

Арнза и Мазу изпълняват заповедта на Ларт с огромно удоволствие. Отскоро работят за него и той почти не им обръща внимание, камо ли да им повери някаква важна задача. Сегашната е още по-приятна, защото лично имат зъб на гадателя. Изчакват, докато якият баща на Тевкър се отдалечи и се присъедини към другите хора, излизащи от храма. Тогава действат бързо.

Арнза, по-дребният от двамата, казва:

– По заповед на магистрата Песна, трябва да дойдеш с нас.

Преди гадателят да възрази, двамата го хващат за лактите и го повличат покрай източната стена на храма.

– Каква е целта? – протестира Тевкър. – Защо толкова бързо, та да не мога да изпратя хората както трябва?

– Имаме заповед да те претърсим. – Двамата стражи се споглеждат и се подсмихват. – Каквато и сила да се наложи да употребим.

– Защо? Защо трябва да ме претърсвате?

Мазу изчаква, докато се отдалечат от храма и стигнат в един храсталак отзад. Навежда се и Тевкър усеща воня на старо месо в дъха му.

– Ти май не се сещаш кои сме, а, нецвисе?

Тевкър едва запазва равновесие, когато го пускат. Най-сетне паметта му се прояснява. Сега разпознава гласовете, дори миризмата им.

Изнасилвачите! Мъжете, които насилиха жена му!

– Събличай се, гадателю! – Арнза изважда меча си. – Сваляй тези дрехи, докато си припомним как ме рани и как уби приятеля ни.

– Не разбирам за какво говорите. Аз съм един слепец. Божи човек.

– Знаем кой си и какъв си. – С върха на меча Арнза го подтиква да вдигне по-бързо мантията си. – Хайде, сваляй!

От храстите се чува шум. Стражът поставя острието на гърлото на гадателя и предупреждава:

– Една дума и ще ти прережа гърлото.

Кимва на Мазу да провери какво става.

Мъжагата изважда меча си внимателно, да не изшуми при излизането от ножницата. Тръгва предпазливо между сплетените висящи къпини. Под краката му изпращява съчка.

– Приятелят ти се движи с грацията на слон – отбелязва Тевкър, без да се опитва да шепне.

Арнза притиска меча до гърлото му.

– Тихо!

– Боговете не ми казват да мълча. Заповядват ми да говоря.

Стражът притиска по-силно острието и порязва врата на гадателя. Тънка струйка кръв потича по кожата му.

– Сега не си толкова смел, колкото когато уби Раск и наряза лицето ми.

От храстите отново се чува шум. Арнза се завърта. Тази частица от секундата е достатъчна на Тетия. Тя изскача зад него и забива един от церемониалните ножове на Тевкър във врата му. Задържа оръжието. Натиска силно, докато той се опитва да се освободи. Арнза посяга с двете си ръце, опитва се да я изрита. Тя продължава да натиска, докато той пада на земята, като гъргори и се дави в собствената си кръв.

Тетия изтичва при мъжа си.

– Тевкър, добре ли си?

Той пълзи на четири крака и опипва земята, като се опитва да намери стража.

– Тетия! Слава на боговете, че си тук. Дай ми меча му. Другият е наблизо.

33

В НАШИ ДНИ

УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ

След края на съвещанието, когато командирите на отряди, криминалистите и хората на патоанатома си тръгват, Валентина Мораси изпраща Том навън. Отначало той не осъзнава, че полицайката иска да го попита нещо. Нещо лично.