Чтение онлайн

Мъжът изруга, но не беше на китайски, нито на руски. Продължи да бълва обидни думи. Езикът беше особен, звучеше като монголски, но Нокс не беше съвсем сигурен, понеже беше посещавал Улан Батор само веднъж.

Борбата приключи светкавично само след няколко секунди, след като Нокс изненадващо заби коляно в слабините на мъжа, хвана дясната му ръка и я изви силно зад гърба. Опонентът му остана в съзнание, но се свлече на земята от непоносимата болка.

Нокс успя да извади сгъваем нож, портфейл и мобилен телефон от джобовете на коженото му яке. Щеше да изпрати телефона или поне SIM картата му в „Ръдърфорд“ за анализ.

Помисли си дали да не остане и да поработи върху мъжа, за да изкопчи повече информация, но човекът не изглеждаше твърде склонен към приказки, а и Нокс не разполагаше с много време. Докато все още притискаше тялото му с коляно, Нокс хвана дясната му ръка, изви я рязко и дръпна, сякаш беше кълка на печена пуйка.

Костта изпука и опонентът му изкрещя от болка…

Грейс го чакаше в задното помещение на „Блис“, малък бар на улица „Джинксан“, декориран в стил 70-те години на двадесети век. Помещението бе изпълнено с гъст цигарен дим, от стереоуредбата се лееше джаз, а сервитьорките бяха много млади и красиви. Табелката край вратата сочеше 22 места, но Нокс реши, че лица под тези години не се допускаха в заведението. В бара имаше още петима младежи, насядали около две малки маси, които се наслаждаваха на десертите и напитките си. Никой от тях не изглеждаше на повече от двадесет.

— Другия път — започна Грейс, щом Нокс се приближи към масата и седна срещу нея — ме остави аз да избера мястото за среща.

— Тук е тихо — каза той.

— Не мога да дишам.

— Освен това, ако излезеш от задната врата, попадаш точно на една скрита тясна уличка — каза той, обяснявайки избора си.

Сервитьорката донесе нейното питие и Нокс си поръча бира. Изглежда, Грейс беше поискала водка.

— Е? Какво открихме? — попита я той.

— Изглежда, лошо са те цапардосали отдясно — загрижено отбеляза тя.

— Добре съм. Кажи ми за апартамента.

Тя му подаде айфона си, на който допреди малко бе разглеждала снимките от стаята на Лу. Той й даде портфейла на монголеца и извади SIM картата от телефона му.

— Личната му карта е китайска — отбеляза Нокс. — Изглеждаше като монголец, но може би не е…

— Не успях да намеря никакви лекарства — каза тя. — Притеснително е. Нямаше и четка за зъби, нито пък лаптоп или зарядно за него, липсваше флашпамет или друго устройство за съхранение на информация. Нямаше нито счетоводни документи, нито папки… Нищо!

— Значи похитителите са ни изпреварили — отвърна Нокс, вдигайки поглед от екрана на айфона.

— Съквартирантът на Лу твърди обратното.

— Провери ли в дрехите му?

— Нямаше нищо. Майка ми очевидно е сгрешила.

— Майките никога не грешат — отвърна Нокс. Сетне допълни с надеждата тя да се усмихне: — Не и ако питаш тях самите.

— Изглежда, Едуард държи лекарствата в себе си.

— Възможно е. Но за какво му е да взема лаптопа, ако е излязъл на поръчка?

— В Китай притежаването на лаптоп е знак за престиж — отвърна Грейс. — Хората ги разнасят като ръчни чанти — допълни тя и посочи към другия край на бара, където двама млади китайци се бяха надвесили над отворени лаптопи.

— Аха — съгласи се Нокс, — не съм изненадан.

— Интонацията ти говори друго — усмихна се тя.

— Да не би вече да ме познаваш толкова добре?

— Достатъчно — отвърна тя и отпи от водката си. Отвори портфейла на монголеца и започна да изважда картите, които бяха вътре. Имаше карта за градския транспорт и китайска лична карта. „Ако е фалшива, много добре е направена“, помисли си тя.

— Звучеше като монголец — настоя Нокс. — Аз също разгледах документите, но май ще излезе, че е бил китаец.

— Възможно е. Сигурно е влязъл в страната нелегално.

Нокс никога преди не беше чувал за хора, които искат да влязат нелегално в Китай.

— Беше професионално обучен в ръкопашен бой — продължи Нокс. — Владееше самбо. Ти владееш ли го?

— Да, разбира се — отвърна Грейс.

— Беше wai guo ren — изрече Нокс на китайски и се сети за онзи охранител, който му беше споменал, че в апартамента на Данър е влизал чужденец.

След като преполови бирата си, Нокс поръча по още едно питие и за двамата. Грейс не се възпротиви и на него това му хареса.

— Утре ще предам SIM картата на Дулич, но преди това се надявам тази вечер някой да се обади. Или пък ние можем да звъннем на някои от последно набраните номера — предложи той.

— Имай търпение.

— Моят човек в Американското консулство може да провери автентичността на личната карта. А и може той да е същият, който е взел лаптопа на Данър, и вероятно ще е склонен да сподели информация с нас.

— Ами мотоциклетът на Еди? — попита тя.

— Какво за него?

— И двамата — Еди и господин Данър — са били на мотоциклети, когато са ги отвлекли, нали така?

— Правилно — съгласи се Нокс.

— Е, какво се е случило с мотоциклетите им? Къде ли са сега?

— Ти си гениална! — възкликна Нокс, щом се сети за липсващия джипиес от апартамента на Данър.

Тя сведе поглед и посегна към второто питие, което им бе сервирано.

„Китайците явно имат проблем с приемането на комплименти“, помисли си Нокс.

— Тъй като полицията все още официално не е уведомена, че е било извършено отвличане — каза Грейс, — вероятно нито един от мотоциклетите не е бил прибран като доказателство.

— Госпожице Грейс, трябва да пиете по-често — усмихна се Нокс.

— Защо? — не разбра шегата му тя.

— Това беше друг комплимент.

— Приема се.

Нокс явно постигаше напредък. Той вдигна халбата си с бира и чашите им леко се докоснаха.

Една от сервитьорките мина покрай тях и погледът му се плъзна по нея.

— Знаеш ли какво означава изразът „гений със затруднения“? — попита я той.

— Опасявам се, че не.

— Това е човек, който има някакъв физически или психически недостатък, но затруднението му се разглежда по-скоро като нова възможност, а не като ограничение.

— Това е много хубаво — каза тя.

— Брат ми е такъв — добави Нокс. — Той е мой бизнес партньор.

Бирата явно започваше да заплита езика му. Грейс продължаваше да отпива малки глътки от водката си и да го наблюдава с любопитство.

— Просто ми се искаше да го знаеш — каза той, допивайки на един дъх бирата си.

Тя му отправи дълъг изучаващ поглед.

— Всъщност искам да прегледаш счетоводството ни — каза той.

— Тогава ще го направя — отвърна тя с усмивка.

— Ами Едуард Лу? — пробва я той. — Ти имаш ли някакви роднински връзки с него?