Чтение онлайн

— Сам, нека си тръгваме.

— Чуй! — дръпна я надолу той.

Тишината на гората бе нарушена от бръмченето на дизелов мотор. После видяха, че към тях се приближават фарове.

— Смъкни се надолу — прошепна Холис.

И двамата се свлякоха върху килима от борови иглички с лице към телта. Светлината от фаровете ставаше все по-ярка и те вече виждаха колата, която се движеше бавно по изораната ивица между двете огради. Колата се приближаваше все по-близо, а ревът на мотора ставаше все по-силен. Холис видя, че това е всъдеходна машина с открита каросерия. В кабината седяха двама души, а отзад — шестима войници с каски. Двама бяха заели позиция при куполната картечница, други двама стояха до един прожектор, а последната двойка държеше оръжието си готово за стрелба.

Холис се надяваше това да е обичайна патрулна проверка, но войниците му изглеждаха нащрек и доста напрегнати. Когато колата беше на десетина метра от тях, Холис различи специалните униформи на граничния патрул на КГБ.

— Покрий лицето си с шала и скрий ръцете си — пошушна на Лиза.

Холис дръпна плетената шапка ниско върху челото си и тя се превърна в ски маска. Сложи си черни найлонови ръкавици и зачака. Всъдеходът беше пред тях отвъд оградата на не повече от 4–5 метра. Холис предположи, че микрофоните и сензорните устройства са засекли нещо и патрулът е бил изпратен да провери дали това нещо е четириного или двуного. Той чуваше разговора на мъжете, после откъм кабината се разнесе пращящ глас от радиопредавател: „Е, будни ли сте всички там? Какво правите, Гречко?“ Мъжът до шофьора отговори в микрона: „Друсам круши с члена си.“ Гласът по радиото се засмя: „Ако застреляш една мечка за полковника, той ще ти разреши да шибаш цяла Москва. Ако застреляш шпионин, тогава той ще се възползва от тая възможност.“ Гречко отговори: „Щом е така, значи сме по следите на една мечка.“ Шофьорът се захили, закова спирачките и машината спря точно срещу Холис и Лиза. Прожекторът щракна и лъчът му блесна върху изораната полоса, а после започна да осветява гората зад тях. Лъчът се насочи близо до Холис и Лиза, озарявайки с ярката си синкава светлина папратите и стволовете на дърветата ниско по земята. Лъчът тръгна към тях, мина над телата им, продължи нататък, после бързо се върна назад и се спря върху трупа на сърната, който лежеше на десетина метра от оградата. После се отмести отново и продължи да осветява по-нататък.

Холис усещаше, че Лиза цялата трепери. Намери ръката под тялото й и я стисна. Чакаха. След минута всъдеходът отмина. Останаха неподвижни, притаили дъх.

Едва след пет минути Холис коленичи предпазливо с ръка върху гърба на Лиза. Той напрегнато се огледа в тъмнината, целият превърнат в слух, после й подаде ръка да стане. Тръгнаха в противоположна на оградата посока и само на три метра сред дърветата Холис видя двама патрули от органите на КГБ да идват към тях с насочени за стрелба автомати АК–47.

Светкавично съобрази, че нито Лиза ги е забелязала, нито пък те тях. Лиза се обърна към него, за да му каже нещо. Патрулът улови движението. С един замах Холис бутна Лиза на земята, клекна ниско долу и измъкна своя „Токарев“. Натисна спусъка на пистолета със заглушител и единият от войниците се хвана за гърдите. Другият се вцепени, като видя как приятелят му се строполи на земята, после се обърна и насочи автомата си напред. Холис прати два изстрела в гърдите му, после се приближи към тях. Бяха още живи. Лежаха по гръб, а от устните им струеше кръв. И двамата бяха много млади, може би нямаха двайсет години. Холис взе автоматите им и ги метна на рамо. Докато ги покриваше с борови клонки, до него се приближи Лиза.

— О, Господи!… Сам!

— Тихо!

Той прехвърли единия автомат на рамото й, хвана я за ръката и те забързаха през гората. Холис не мислеше вече за микрофоните, след като навън имаше патрули, които също вдигат шум.

След десет минути пресякоха пътя недалеч от колата. Холис набързо определи местоположението им и намери жигулито сред дърветата. Хвърлиха двата АК–47 отзад и се метнаха вътре. Холис запали мотора и подкара колата, но вместо да излезе на пътя, навлезе още по-навътре в гората и започна да маневрира сред боровите стволове:

— Сам, къде караш?

— Във всеки случай не към пътя. Светни фенерчето и търси широко място за минаване. Тя се протегна навън с фенерчето.

Холис лъкатушеше сред боровата гора. Зад тях се чуваше мотор и те видяха фарове по пътя, по който бяха дошли.

— Дърветата се сгъстяват. Внимавай! — каза Лиза.

Холис удари бронята между два дънера и жигулито се заклещи. Опита се да го подкара назад, но съединителят отказа да превключи.

— Проклета трошка!

Най-сетне потегли назад, измъкна колата оттам и намери друга пролука сред дърветата. Ниските клони удряха предното стъкло и оставяха лепкави иглички по него. Холис знаеше, че е възможно да се мине с кола през вечнозелена гора. Цели колони и камиони с въоръжение бяха преминали през тия руски борови гори по време на войната, без да съборят нито едно дърво. Работата беше в това да се намери необходимото свободно пространство.

— Лиза, продължавай да светиш напред.

— Окей. Погледни натам.

Тя насочи фенерчето и Холис видя широка полянка. В действителност това бе отъпкано от дивеч пространство, подобно на тунел сред дърветата, с размери колкото да мине доста едър мъжки елен. Съвсем достатъчно за жигулито. Холис подкара колата натам.

Лиза се обърна назад.

— Струва ми се, че виждам светлини сред гората. — Тя го погледна. — Ще успеем ли?

— Няма проблеми.

Холис бе чул, че руснаците не са сигурни дали си имат работа с шпиони или с мечки. Но ако открият двете тела, цялата околност ще загъмжи от полиция, от войски и от КГБ.

Трасето се смъкваше стръмно надолу и жигулито започна да се хлъзга, въпреки че Холис удряше спирачки. Изведнъж колата изскочи от дърветата и се устреми право към някакъв дол. „Почакай!“ Жигулито се свлече на дъното и се пльосна в малка рекичка, като едва не се преобърна. Холис зави рязко надясно и подкара колата по речното дъно. Натисна педала още по-здраво. След малко брегът стана по-плосък, а реката — по-широка и дълбока. Моторът започна да се дави. „Намокри се.“ Холис зави с волана към място, където брегът бе по-нисък, и натисна педала до дупка. Колата подскочи на брега, върна се назад, после моторът изрева и жигулито излезе от речното корито. През облаците се подаваше синият полумесец и те видяха, че пред тях се простира полето на Бородино.

— Добра кола за черни пътища — каза Холис.

Лиза запали цигара и пое дълбоко дима, а ръцете й трепереха. Издиша голям облак пушек.

— Искаш ли една?

— Не, пуши си.

— Не мислех, че имаш това предвид, когато ми предложи разходка в провинцията.

— Е — отговори Холис, — това е провинцията и ние пътуваме през нея. — Той спря автомобила в малка брезова горичка. Взе двата автомата и ги изхвърли през прозореца сред високата трева, после метна пистолета си, кобура и резервните пълнители. — Изгори картата.

Лиза провеси картата през прозореца и я докосна със запалката. Хартията блесна и моментално изчезна, оставяйки само малко кълбенце дим след себе си.

— Всъщност още не сме излезли от гората — каза Лиза.

— Ей сега ще излезем. — Холис включи колата на скорост и я подкара през вълнистите тревисти поля. От билото на едно хълмче забелязаха пътя, по който бяха влезли в гората. Холис пое курс успоредно на пътя, цепейки директно през полето. Над главите си чуха хеликоптер и Холис сви в сянката на един гранитен обелиск. Хеликоптерът премина, хвърляйки собствената си сянка. Холис изчака, докато машината се снижи над гората около Школата за магии, после отново подкара колата.

— Съвсем не съм хладнокръвна — обади се Лиза, сякаш току-що завършваше някакъв негласен разговор със самата себе си.

Холис я погледна.

— Повдига ми се.

— Да, отвратително е. Да убиваш хора. Някога унищожавах хора с бомби. Тогава не ги виждах. Дишай дълбоко.

Тя подаде глава през прозореца, пое дълбоко дъх и се отпусна назад на седалката.

Холис натискаше здраво педала по затревеното поле. Той знаеше, че сега от изключително значение бяха времето и мястото. Ако можеха да стигнат там, където трябваше да бъдат — в моргата в Можайск, щяха да се измъкнат. Но ако ги хванеха тук, на открито, доказателствата щяха да бъдат против тях.