Чтение онлайн

Холис си спомни думите на Фишър от записа. „Дадох му географски карти и пари.“ И това, че французойката му бе казала, че Фишър й е поискал две копейки за телефон. Холис стигна до извода, че Буров е прибавил руската валута към списъка, за да не предизвиква въпроси.

— Не виждам в списъка да са упоменати някакви географски карти — каза Холис. Буров не отговори.

— Фишър на всяка цена трябва да е имал географски карти. — Холис гледаше изпитателно лицето на Буров. — Навярно някой ги е взел.

Буров махна с ръка.

— Тяхната стойност няма да е кой знае каква.

— Все едно, обзалагам се, че и на вас ви се иска да разберете къде са сега тия карти, полковник Буров.

Буров облещи очи срещу Холис.

Сега Холис бе напълно убеден, че Додсън все още не е в ръцете на КГБ — жив или мъртъв. Холис продължаваше да чопли:

— Ако по някакъв начин картите се появят в американското посолство, непременно ще ви уведомя, за да не се притеснявате за тях.

Буров стисна устни, сякаш обмисляше тази възможност, която сигурно му се стори доста обезпокоителна.

— Обзалагам се, че ние ще открием тези карти преди вас.

— Приемам. За какво ще залагаме?

— Цената е много висока, полковник Холис.

Холис кимна. Ако Додсън успееше да се добере до американското посолство или до някой западен репортер в Москва, неговата история щеше да прекрати съветско — американските отношения за почти цяло десетилетие.

Буров като че ли се досети за какво мисли Холис и каза направо, без почти никаква тайнственост:

— Залогът е мир.

— Точно така.

— У нас е и една изщракана фотолента — продължи Буров. — Ще проявим филма и ще изпратим снимките в посолството. Знаете, че КГБ не би позволило през ръцете му да премине една изснимана лента, без да се види какво има на нея. — Той се засмя.

— Не виждам нищо смешно в това. Умрял е един млад човек — отговори Холис.

Буров продължи да се усмихва и на Холис му се прииска да го цапне с юмрук по черешовочервените устни. Лиза понечи да се обади, но Холис сложи ръка на рамото й.

— И, разбира се, вие сте върнали ключа и пропуска обратно в хотел „Русия“.

— Нямаше никакъв ключ, нито пропуск, полковник Холис. Грегъри Фишър изобщо не е стигнал до Москва.

— Много добре знаете, че е стигнал. Ние също знаем.

Неприятната работа по оформянето на документите продължи още половин час. Най-накрая Буров се облегна назад и съвсем неочаквано отбеляза:

— Били сте на разходка в гората.

— Събирахме гъби — вдигна поглед от някакъв документ Холис.

— Наистина ли? Значи вече сте истински руснаци. Познавате ли отровните гъби?

— Мисля, че да. Все още съм жив.

Буров се засмя от все сърце, после се надвеси напред над бюрото си и все още смеейки се, попита:

— Мога ли да видя гъбите? Аз самият ги обожавам.

— Съжалявам, но нямахме късмет.

— Така си и мислех, не и сред борова гора.

Холис предположи, че Буров е забелязал борови иглички по дрехите им или е усетил дъха на бор, който се разнасяше от тях. А може би вече имаше някаква по-определена информация? Трудно беше да разбере човек какво тези хора знаеха наистина и за какво само се досещаха. Знаеха твърде много за всеки служител в посолството, докато Холис знаеше много малко за съветските служители, с които имаше някакъв контакт, и абсолютно нищо за полковник Буров, което веднага го поставяше в неизгодна позиция.

— Ще ни осигурите ли сега камион и шофьор? Искаме да тръгнем за летището.

Буров остана да седи на стола си.

— Невъзможно е по това време на деня. Ще трябва да пренощувате тук.

— Искате да кажете — започна Холис с известен сарказъм в гласа, — че един полковник от КГБ не може да намери камион и шофьор само защото минава шест часът вечерта?

— Искам да ви кажа, полковник Холис, че не е позволено на чужденците да се движат нощем из страната без ескорт. В това число и на дипломатите.

— Тогава ни осигурете ескорт.

— Второ — продължи Буров, — когато пристигнахте, забелязах, че нито задните ви светлини, нито стоповете ви са в ред. Ще трябва да се погрижите за това утре сутринта. За съжаление в Можайск няма нито един автосервиз, нито хотел. Затова пък има совхоз на два километра оттук. Там ще ви осигурят стаи за пренощуване, там ще намерите и монтьор. Ще ви дам бележка и те ще ви посрещнат много гостоприемно.

Холис погледна Лиза, после се обърна към Буров:

— Май че нямаме друг избор. Но настоявам утре сутринта в осем часа тук да ни чака камион с шофьор.

— Това не е Америка и аз не съм американски бос — засмя се Буров. — Аз съм само един обикновен полковник от Държавната служба за сигурност. Очаквайте шофьора между девет и десет. — Той прибра документите в дипломатическото си куфарче и отбеляза нещо в пътните им листове. — Пропуските ви са валидни до 12 часа утре на обяд и ви осигуряват достъп до държавното стопанство. Погрижете се да влезете в Москва преди изтичането на посочения тук час — и Буров им посочи изхода.

— Искам да се обадя в посолството ни — каза Холис.

— Доколкото знам, тук няма телефон. Последвайте ме, ако обичате. — Буров изгаси лампата в стаичката и ги поведе през тъмната морга.

Излязоха на стълбите пред сградата и Буров им обясни как да стигнат до стопанството. Приключи с думите:

— Пред входа ще видите голяма дървена табела с надпис: „Четиридесет години Октомври! Стопанство за зърнени и животински продукти“. Естествено можете да четете на руски, нали?

Холис предположи, че името имаше нещо общо с Великата октомврийска революция, но от думите „червен“, „октомври“, „революция“ и „велик“ можеха да се направят толкова много комбинации, че човек никога не можеше да бъде сигурен.

— Октомврийски животински… какво? — попита Холис.

Лиза едва се сдържа да не прихне.

Буров каза троснато:

— Октомврийски… не, „Четиридесет години Октомври…“

— Какво, по дяволите, означава това?

— Откъде да знам? — отсече Буров. — Вероятно стопанството е било основано в чест на четиридесетгодишнината от Октомврийската революция. — Той изгледа ядосано Холис. — По дяволите, вие сте толкова надменен! Толкова нагъл и самодоволен! Е, един ден ще видим кой… — Буров се опомни и отново възвърна спокойствието си: — Сигурен съм, че лесно ще го намерите. В административната сграда спи едно възрастно семейство. Чукайте по-силно.