Чтение онлайн

— А как отгатнахме, че сте близо до Бородино?

— По топовната стрелба — отговори Пул. — На всеки седми септември и на петнайсети и шестнайсети ноември се чува салют от двадесет и един топовни изстрела на няколко километра на юг. Това са годишнините от двете битки при Бородино. Нали така?

Холис отново кимна. Всъщност предишната година той бе присъствал лично на церемонията.

— Е — каза Пул, — предполагам, че въпросът всъщност е: Стигнал ли е Додсън до посолството?

— Да, това е въпросът — отговори Холис.

Продължиха да вървят. Когато минаваха пред масивната сграда на щаба, Пул попита:

— Прекарахте известно време в задните стаи, нали?

— Според руските стандарти не твърде много — отговори Холис.

— Почти всички тук са минали през камерите. Но Буров има по-изтънчени методи за наказание. Хвърлянето на инструкторите в килиите понижава продуктивността им, затова затваря там руските ни жени и приятелки, когато някой наруши правилата. Сега повечето от нас имат жени и деца — заложници на съдбата, — така че в известен смисъл ни стана по-трудно да действаме.

Пътят зави и се спусна надолу зад завоя и Холис осъзна, че внезапно е станало по-тъмно. Вдигна поглед към небето, но видя само тъмнина.

— Маскировъчната мрежа — обясни Пул.

Холис се сети, че това е районът с маскировъчно покритие, който бе забелязал от вертолета.

— Сам, погледни! — извика Лиза.

Пред тях Холис видя слаби лампи, окачени на електрическите стълбове. Когато приближиха, той съзря павиран паркинг с бели маркировъчни линии. Зад паркинга се виждаше редица от десетина тъмни витрини на магазини, които много наподобяваха на търговски център в крайните квартали на голям град. Най-големият магазин в редицата беше обширен „7-илевън“ 3 с отличителните бели, зелени и червени цветове на рекламата.

— Виж, това е магазинът, който търсехме по пътя за Можайск.

— Невероятно — каза Лиза, загледана в него.

Тя тръгна през слабо осветения паркинг към редицата магазини от червени тухли. Холис и Пул я последваха.

Вляво имаше обществена пералня на самообслужване, банков клон на Северноамериканската банка, магазин за алкохолни напитки, „Суинис Ликърс“, бръснарница с име „Мейн Ивент“ и козметичен салон „Тресис“. Вдясно се намираха магазинът за домашни потреби на Кругър, канцеларски магазин, магазин за цигари, аптека, имаше и книжарница с видео и аудиокасети, а в края на редицата се виждаше закусвалнята „Дънкин Донътс“.

— Всичко това законно ли е? — попита Холис.

— Не. Но се опитваме да докараме представителство на туристическата фирма, работеща с „Америкън Експрес“.

Холис подмина закусвалнята и надникна през витрината на книжарницата.

— Макар и в различна степен, всички тези магазини са тренировъчни площадки — каза Пул. — Пазарува се с лагерните талони, с изключение на книжарницата. Там всичко се взима само под наем. Тя е нещо като аудио и видео библиотека, но е оформена като нормална книжарница с цел обучение. Получаваме широк спектър публикации, книги, видеокасети, както и някои прилични аудиокасети и плочи.

Лиза погледна към изложените на витрината нови луксозни издания на американска и английска художествена и научна литература.

— Някои от тези книги ги нямаше дори в книжарницата на посолството. — Видя класическата книга на Джон Барън „КГБ“ и публикацията на съветския политически емигрант Аркади Шевченко „Разрив с Москва“. — И те ви разрешават… на вас и на така наречените студенти, да четете тези неща?

— Те просто нямат избор, не е ли така? — отговори Пул. — Ако не ги прочетат сега, ще ги прочетат в Щатите, където това може да промени мирогледа им. Така че тук ги ваксинират срещу истината.

Холис надникна през витрините на магазина за канцеларски материали и аптеката.

— На вас тук, изглежда, нищо не ви липсва.

— В материално отношение не, полковник. Знаете какво ни липсва.

Холис не отговори, а продължи към магазина за домашни потреби.

— Повечето от стоките са американски.

— Да — отговори Пул. — Повечето от домакинските уреди и мебелировката в лагера са американски. Така нещата са еднотипни и по-лесно се поддържат. Затова и всичко работи.

— Сами ли си ги поправяте?

— Да, с помощта на курсантите. Повечето съветски мъже не са много сръчни в домакинските ремонти. Предполагам, че това е така, защото живеят в държавни жилища, които оставят да се разпадат. Учим ги как да поправят всичко вкъщи през почивните дни. — Пул се усмихна. — Така че един ден, когато американските им съпруги им мрънкат да поправят някое течащо кранче, да могат да се оправят, без да викат водопроводчика. Или както казваме — добави Пул: — Колко руснаци са необходими, за да се смени една крушка? — Десет. Девет, за да попълнят формулярите за крушката, и един, за да я завие.

Холис, Лиза и Пул се приближиха до огромната стъклена витрина на „7-илевън“-а.

— Тук купуваме повечето от пакетираната храна и консервите — обясни Пул. — Част от тях са американски, част финландски, има и съветски. В зависимост от доставките. Прясното месо и зеленчуците купуваме от склада близо до главния вход, взимаме каквото има, макар че съществува купонна система. Това е като навсякъде другаде в страната.

— Но доколкото разбрах, вие тук получавате заплати? — каза Холис.

— Да. Тези талони… — Пул извади петдоларова банкнота от портфейла си я подаде на Холис.

Двамата с Лиза я разгледаха на слабата светлина на уличната лампа. Банкнотата изглеждаше като пет долара, но всъщност беше цветно ксерокопие. Единствената разлика беше лошото качество на хартията и обратната страна, на която нямаше нищо.

— Това е част от психологическия им подход, с който се опитват да ни предпазят да не станем истински зомбита — каза Пул. — Трябва да балансираме личния си бюджет и други такива неща. Курсантите също. Те например си плащат за това, че живеят у нас. Банковите операции и финансовите въпроси са едни от най-важните части в учебната програма. Оказа се, че е много по-трудно, отколкото предполагате, да обучите тези хора на чувство за финансова отговорност. Те са свикнали да изхарчват месечната си заплата за първите потребителски стоки, които видят по пътя си на връщане от работа. Но все пак икономическият модел тук не е много близо до действителността — добави Пул. — Например не плащаме данъци. — Той се усмихна.

— Откъде взимат всички тези американски реклами и други съоръжения за магазините? — попита Лиза. — Например надписа „7-илевън“?

— Пристигат от Москва — отговори Пул. — Предполагам, че бихте го нарекли нещо като ателие за декори. Оттам са и материалите за представителството на Северноамериканската банка. По-дребните неща, потребителските стоки и така нататък идват по дипломатическите куриери или чрез Центъра за международна търговия в Москва. Видях снимка на тази сграда в едно списание. Построена е от Армънд Хамър. Прилича на сградата Тръмп в Ню Йорк. Цялата е от стъкло, месинг и мрамор. Е, това е една истинска малка Америка, нали? Вие били ли сте там?