Чтение онлайн

— Това е много амбициозна програма за страна, която от седемдесет години се опитва да създаде новия съветски човек и още не може да се похвали с успех.

— Прекомерно много приказвате — каза Буров, като се наведе към Холис.

— Знам. Често ми навлича неприятности.

Буров кимна.

— Ето, това ми дава сили да работя.

— Добре. Сега може ли да си вървим?

— Не. Имам и други въпроси.

В стаята влезе възрастна рускиня, която носеше поднос с чайник и чаши. Тя остави подноса върху печката, погледна към Холис и Лиза и излезе.

— Заповядайте — каза Буров.

— Ако тази жена е затворник — отговори Лиза, — няма да се докосна до нищо, донесено от робинята ви.

— Какви скрупули имате! — Буров щракна с език. — Всъщност това е любимата ми майчица. — Той се изправи и наля три чаши чай. — Да. Имам майка. Имам и жена и сладка малка дъщеричка, Наталия. — Подаде чаша на Лиза, която тя прие, след това даде чай и на Холис и остана да стои до печката. Известно време се взира в Лиза, след това я попита: — Питам се дали не бихте искали да работите тук. В тази къща. Бих желал да учите Наталия на английски. Тя сега е на десет. Може би ще се съгласите да й станете нещо като гувернантка.

— Полковник Буров, вероятно се шегувате.

— Не. Искате ли да се запознаете с Наталия?

— Не.

— Нима ни намирате толкова отблъскващи?

— Имам много руски приятели, но вие не сте между тях.

— Ще видим — сви рамене Буров. — Времето лекува много рани.

— Това ли е единствената причина да ни поканите тук? — попита Холис и остави чашата си на пода до стола.

— Не. За съжаление възникна малък проблем. Началниците ми в Москва не одобриха решението ми да ви дам седмица за размисли. Така че трябва да вземете решението си сега. Надявам се, ще се съгласите, че е по-добре и за двама ви да бъдете тук, отколкото в някой неизвестен гроб.

— Отговорът ми е не — Холис стана.

— Не? Няма да работите тук за нас? — изгледа го с недоверие Буров.

— Точно това казах.

— Тогава ще трябва да ви разпитаме най-подробно, след което да ви застреляме.

— Следователно, няма какво да губя, ако сега ви убия.

Буров остави чашата си на камината и се дръпна настрани от Холис. Лиза се изправи. Изглежда, Буров не можеше да реши дали да извика дежурния, или не.

— Въоръжен ли сте? — попита той Холис.

— Нямам нужда от оръжие, за да ви убия.

— Така ли? Мислите се за толкова силен? Аз също се грижа за формата си.

— Чудесно. Тъкмо ще бъде по-интересно. — Холис се приближи до Буров.

— Останете на мястото си! — рязко му заповяда Буров.

— Сам, моля те — намеси се Лиза. — Ще работя за вас — каза тя на Буров. После се обърна към Холис. — Моля те, Сам. Говорихме вече. Не си заслужава да платим с живота си за това. Кажи „да“. Моля те. — Тя сграбчи ръката му. — Какво значение има дали ще се появят още двама инструктори? — После отново се обърна към Буров. — Ще се съгласи. Само му дайте малко време.

Буров сякаш се замисли. Загледа се в Лиза и отговори:

— Заповядано ми е днес да получа отговор от вас. Ако до шест часа не кажете „да“, незабавно ще бъдете отведени в килиите. Разбирате ли?

Лиза кимна.

— Днес съм в добро настроение и ще ви кажа защо — продължи Буров. — Заловихме майор Додсън. Беше на по-малко от двеста метра от западната стена на посолството ви. И така, на чия страна е съдбата, какво ще кажете?

Холис не отговори и се обърна, за да си ходи.

— Да, сега можете да вървите — каза Буров. — Съобщете ми какво сте решили в кабинета ми в шест часа следобед. — И той посочи вратата.

Холис и Лиза излязоха в преддверието и дежурният им отвори да си вървят. Тръгнаха надолу по пътеката към караулката, където един от часовите на КГБ им отвори портала. Продължиха да вървят по главния път.

— Искаш да спечелиш време, нали? — попита Лиза.

— Да, но нямаше нужда да правиш това — каза Холис.

— Направих го за теб, Сам. Видях че самолюбието заслепява разума ти. Никога не съм предполагала, че можеш така да загубиш самообладание.

— Нищо ми нямаше, когато влязохме там — отговори Холис. — Но… после се замислих за него.

— За онова, което ми е причинил? Не трябваше да ти казвам.

Холис не отговори.

— Ядоса се и на това, което той каза за Америка.

— От всичко по малко. Благодаря ти, че разреди напрежението. Сигурен съм, че не ти е било лесно да го направиш.

— Сега си ми длъжник.

— Да. Какво ще кажеш за една вечеря?

Продължиха да се отдалечават от дачата на Буров.

— Заловили са Додсън.

— Много лош късмет за Додсън — кимна Холис. — Но може би това ще успокои Буров и ще го откаже от мисълта да премести лагера.

— След като си толкова загрижен школата да остане на мястото си, значи вярваш, че някой ще дойде да ни потърси.

— Добро умозаключение. Започваш да мислиш като офицер от разузнаването.

— А ти говориш като такъв. Отговори ми на въпроса, Холис.

— Мисля, че ще е по-добре да сме тук, а не някъде другаде, ако се опитат да ни спасят — усмихна се той. И добави: — Не ме насилвай, Лиза. Понякога разсъждавам на глас, защото нямам с кого да говоря за всичко това. Сега говоря сам със себе си.

Холис смяташе, че Алеви със сигурност знае, че са отвлечени, и всъщност бе предвидил отвличането им, затова той, в нетипичен за него сантиментален порив, се бе опитал да убеди Лиза да не се качва на този полет. А и при двете им срещи рано сутринта в деня на заминаването им Алеви му бе намеквал за спасителни акции в Школата за магии — навярно, както Буров бе предположил, искаше да се опита да измъкне двама-трима мъже като доказателство. Затова бяха и всичките въпроси на Алеви за съветския вертолет Ми-28. Явно, това бе начинът, по който се канеше да го направи.

Но след това, на Шереметиево, Алеви бе казал, че могат да направят размяна, след като сега можеха да сложат ръка на трите хиляди випускници на Школата за магии, намиращи се в Щатите. Алеви никога не лъжеше колегите си, той просто даваше десет верни отговора на един и същи въпрос.

Той се опита да се постави на мястото на Алеви, което не бе съвсем невъзможно, защото работеха в една и съща област, и следователно се предполагаше, че трябва да мислят по подобен начин при разрешаването на даден тип проблеми. Предположи, че Алеви не само знае, че те с Лиза са отвлечени, но и подозира, че са били откарани в Школата за магии. Алеви не би искал Лиза да прекара твърде дълго време в ръцете на Буров, защото, освен офицер от разузнаването Алеви бе и влюбен мъж. Същевременно той не би желал и Холис да остане твърде дълго при Буров, защото не искаше Буров да разполага с мозъка на Холис за продължителен период.