Чтение онлайн

— Но същевременно може да им сигнализира, че нещо не е наред — каза Лиза.

Милс имаше тревожното чувство, че отрядът за охрана на КГБ вече подозираше нещо.

— Почти свършихме работата си тук.

— Наистина ли?

— Донякъде. — Милс погледна часовника си, а после Лиза. Никой не проговори. Холис и Алеви паркираха зила пред щаба и влязоха във фоайето.

— Влизаме — извика Алеви пред свързочната. Двамата влязоха в стаята и Лиза се втурна в прегръдките на Холис.

Алеви коленичи до Додсън и го огледа. Анцугът му бе разкъсан и пропит с кръв, тялото му мръсно, а косата сплъстена. Небръснатото му лице беше натъртено и подпухнало, а носът му изглеждаше счупен. Алеви повдигна клепачите на Додсън.

— Наистина е доста зле.

— Очевидно — отговори Холис. — Прекарал е около две седмици на открито, след това са го били дни наред. Но мисля, че е най-вече упоен. Ще се оправи. Идва с нас.

— Добре. Хайде да тръгваме — Алеви се изправи.

— Към вертолета ли отиваме? — попита Лиза.

— Не — отговори Алеви. — Отиваме да хванем Буров.

— Защо, Сет?

— Защото затова дойдох тук.

— Затова ли дойде тук? — Лиза сграбчи ръката му.

— Ами… Дойдох заради теб и заради Сам. Но…

— Сет, тук е пълно с руснаци. — Тя погледна към Холис. — Колко са, Сам? Шестстотин или седемстотин?

— Какво значение има? — троснато отговори Алеви.

— Не смятам да влизам в престрелка с тях. Просто искам да съм си тръгнал оттук, преди да са се събудили. Нямам време за спорове. — Той погледна към Лиза. — Защо ти и Сам не вземете Додсън и не го откарате с колата до вертолетната площадка?

— Оставаме с теб — отговори Холис на Алеви. Той погледна към Лиза. — Добре ли си?

— Обезумявам от страх.

— Е, добре — каза Алеви, демонстрирайки нехарактерно за него спокойствие, — аз също. Така че да свършваме по-бързо и да се прибираме вкъщи.

Милс помогна на Холис да качи Додсън на гърба си и те забързано прекосиха фоайето. Алеви отвори входната врата и погледна навън.

— Чисто е.

Втурнаха се надолу по стълбите на щаба, Милс отвори задната врата на зила и помогна на Холис да намести Додсън в пространството зад задните седалки.

— Вие двамата седнете долу — каза Алеви.

Холис и Лиза седнаха на земята, а Алеви подкара колата по пътя и зави надясно към дачата на Буров.

Зилът се движеше по тъмния път.

— Сет — обади се отзад Лиза, — не ни трябва Буров. Просто вземи още един американец. Къщата на генерал Остин се намира точно до този път. Ти искаше него.

— Но вие искахте Додсън. Има място само за още един и това ще бъде полковник Пьотр Буров. Нали, Сам?

Холис не отговори.

— Сет, имаме проблеми на вертолетната площадка — каза Милс. Той обясни за прожекторите и за опитите на кулата да се свърже с поста чрез радиопредавателя.

Алеви малко помълча, после каза:

— Хайде да не се изнервяме излишно. На път сме да осъществим успешно удара на десетилетието. Ти какво смяташ, Сам?

Холис помисли, че всеки разумен човек би приел очевидните факти и би заключил, че операцията започва да се проваля. Но Алеви беше фанатик, а Холис не вярваше на фанатици.

— Сам?

— Мисля, че всички сме с единия крак в гроба. — Холис се обърна към Милс. — Бърт? Ти какво ще кажеш?

Милс, изглежда, се разкъсваше между разума и предаността си към Алеви, които, както знаеше, бяха две взаимно изключващи се неща. Милс погледна към Алеви.

— Сет… имаме Сам и Лиза, имаме и един американец… вертолетът е препълнен. Може би е време да свиваме знамената.

— Сам, изборът е твой. — Алеви се обърна назад към Холис. — Ти искаш ли да хванеш Буров, или ще се задоволиш да го оставиш да живее? Може би утре, когато се събуди след действието на сендмена, той ще убие двадесет американци.

— Това не е игра на нерви — рязко отговори Холис.

— Не изпитвам смелостта ти. Просто искам да знам дали имаш някакви лични сметки за уреждане. В нашата работа човек може да си позволи личните пристрастия да му помогнат във взимането на решение за действие. Е?

Холис погледна към Лиза, после каза на Алеви:

— Карай напред.

— Мисля, че сме се опознали взаимно — отбеляза Алеви.

Лиза се отпусна на пода и погледна към Холис. Той отвърна на погледа й. Припомни си пътуването им до Новодевичите гробища, когато пак седяха на земята в колата с Джейн Елис и Бети Ешмън. В сравнение с това, което ставаше сега, онова пътуване му изглеждаше като детска игра. Но това беше закономерният резултат от всичко, започнало в Москва. Лиза го ритна по крака и се опита да се усмихне.

— Новодевичите?

Той кимна. Те имаха кратка, но забележителна история.

— Придържай се към петнадесет километра в час — каза Холис на Алеви — или ще привлечеш вниманието им.

Продължиха напред. Алеви взе един завой и възкликна:

— Какво, по дяволите, е това?

Холис се поизправи и погледна през прозореца.

— Това е търговският център „При боровете“. Никога ли не си виждал търговски център?

— Боже Господи… — разсмя се Милс.

Алеви погледна защитната мрежа, която скриваше небето, после зави през паркинга и мина бавно покрай редицата от магазини.

— „7-илевън“?

— Декорите се изготвят в Мосфилм.

— Наистина ли? — Той огледа всички витрини, покрай които минаха, и няколко пъти поклати глава.

— Не е лошо… а те…

— Ще те информирам за всичко в Лондон — рязко отговори Холис. — Хайде да вървим.

Внезапно на пътя се появиха фарове и те видяха огромен военен транспортьор ЗИЛ-131 да преминава през паркинга и да се насочва към щабната сграда.