Чтение онлайн

— Справяш се чудесно — каза той на Лиза.

— Благодаря — насили се да се усмихне тя. — Къде са Сет и Бърт? — попита Лиза.

— Търсят кола. — Той надникна през дългия тесен прозорец, който гледаше към главния път пред фасадата на сградата. — Трябва да се появят след една-две минути. Ще отида във фоайето, за да отключа входната врата и да пазя. Ти остани тук. Ще виждам тази врата от входната. Просто си поеми дълбоко въздух и си мисли за есента… в Ню Йорк.

— С теб.

Холис стисна ръката й и отиде във фоайето, където отключи входната врата. Внезапно в коридора откъм задната част на фоайето отекнаха стъпките на тичащ човек и Холис се обърна. Един мъж в шинел на КГБ се втурна с всички сили с пистолет в ръка. Още преди да види Холис, той извика:

— Лейтенант Челцов! — Закова се на място пред бюрото на Челцов, след това погледът му се спря на просмуканото с кръв кресло и на кървавите следи, останали от тегленето на телата на Челцов и на войника от охраната към свързочната стая. Погледът му проследи кървавата диря, след това той извърна глава и срещна очите на Холис.

Холис бе насочил към него автоматичния си ТД, съзнавайки, че разстоянието е твърде голямо, за да бъде сигурен, че ще улучи, а калибърът му от 6,35 мм е твърде малък, за да е сигурен, че ще го убие.

— Хвърлете оръжието! — заповяда Холис.

Мъжът внезапно се обърна около оста си и хукна към коридора. Холис стреля два пъти с пистолета, но и двата куршума улучиха бетонната стена над главата на човека, преди той да изчезне в коридора.

Холис се втурна след него. Мъжът водеше най-малко с тридесет фута, устремен напред към килиите. След това внезапно спря, подхлъзна се на боядисания циментов под и се обърна към напречния коридор, работейки усилено с краката си. Холис стреля два пъти. Мъжът му отговори с един изстрел, преди да изчезне в следващия коридор.

Холис хукна след него с всички сили, стигна до напречния коридор и без да намалява скоростта, се втурна като отчаян играч в по-тесен коридор, а маратонките му залепваха за пода. Той видя, че мъжът се хвърли в стаята на охраната и го чу да вика:

— Сержант! Сержант!

Холис удари с рамо полуотворената врата и се претърколи в стаята, готов за стрелба, точно когато мъжът се обърна и стреля по движещата се врата.

Холис изпразни последните три патрона в гърдите на човека и го видя да отстъпва, сякаш някой го беше бутнал назад. Мъжът насочи пистолета си към лицето на Холис, после загуби равновесие и падна назад.

Холис се хвърли върху него и се вцепени, след като видя върху какво е паднал: на земята лежеше голото тяло на друг човек, а под главата му имаше локва кръв.

Холис се наведе и издърпа пистолета от ръката на мъжа, когото беше застрелял, после огледа слабо осветената стая на охраната, видя разхвърляните по земята дрехи — униформа на КГБ и женски одежди.

Забеляза, че долната койка на едно от леглата бе просмукана с кръв, и разбра, че Алеви и Милс вече са минали оттам.

Мъжът, когото бе застрелял, простена и Холис коленичи до него. Шинелът му бе още студен, явно току-що бе влязъл отвън, а това означаваше, че е дошъл откъм задната врата, където се предполагаше, че Алеви и Милс търсят превозно средство. Холис се изправи, хванал пистолета на ранения в ръка.

Човекът го погледна и очите му се напълниха със сълзи. Холис разпозна в него един от пазачите, които го охраняваха, докато беше в килията — този, който му беше казал, че няма да му бъде до чукане.

— Съжалявам… съжалявам… — каза човекът на руски.

— Ставаме двама — Холис извади пълнителя от пистолета на пазача и го премести в своя. Той се прицели в главата на човека, поколеба се, след това се обърна и бързо излезе в коридора.

Филенко коленичи и прекатури голата жена по гръб.

— Това е жената на сержанта. Защо сте я застреляли? Ти! — изкрещя той на Алеви. — Отговори!

— Филенко, ще наредя да ви разстрелят…

— Млъкни! Не сте руснаци. Кои сте?

— Естонец.

— Тогава говори на естонски. Знам няколко думи.

— Добре. — Без да откъсва поглед от Филенко, Алеви каза на английски: — Бърт, брой до три… Едно, две…

Вратата отново се отвори, но Филенко не свали погледа си от Алеви и Милс, когато извика:

— Иван, намери ли…

Внезапно тялото на Филенко подскочи два пъти, той изпусна пушката си и падна на земята, като се хвана с ръце за гърдите.

Холис изтича надолу по рампата, докато Алеви и Милс се изправяха. Милс грабна пушката на Филенко, а Алеви каза на Холис:

— Единият от тях влезе някъде вътре…

— Той е извън играта.

— Добре. Да приберем и тези двамата.

Холис видя, че Филенко е все още жив и сега лежеше по гръб, следейки с очи разговора на тримата мъже. Холис отиде до полуприпадналата жена, която стенеше на студения под, и коленичи до нея.

— Джейн Ландис…

— Познаваш ли я? — попита Алеви.

— Да. Това е жената на мъжа, когото сте срещнали — Тим Ландис. Вие ли я застреляхте? — погледна той към Алеви.

— Беше легнала със сержанта от охраната — каза Алеви. — Не…

— Да.

— Тя беше крайно антисъветски настроена.

— Не и когато я видяхме.

— Може би ги е шпионирала.

— Или пък е шпионирала за тях — отбеляза Алеви. — Може би го е правила, за да помогне на мъжа си… Не знам.

— Нито пък аз, Сам.

Холис погледна към Джейн Ландис и тя също се вгледа в него.

— Сам… помогни ми — размърда устните си и проговори тя.

— Господи, ужасно съжалявам — каза Милс, като притеснено се изкашля.

— Няма значение. Преместете я вътре — каза Алеви.

— Това нещо там какво е? — попита Алеви, докато Холис вдигаше жената на ръце.

— Това е нещото, с което Додсън се е измъкнал от тук — отговори Холис. — Мисля, че Буров е възнамерявал да го използва утре за екзекуцията на Додсън и останалите десетима.

— Исусе Христе! — възкликна Милс.

— Искам го този човек — кимна Алеви.

Холис преметна Джейн Ландис през рамо и я понесе нагоре по рампата. Милс и Алеви го последваха, като влачеха Филенко за ръцете към сградата на щаба.

Завиха по тесния коридор с килиите, бутнаха Филенко в една от тях и я заключиха.

— Трябва да я заключим тук, Сам — каза Алеви на Холис. — Не знам коя е и не ме интересува.

— Тя умира, Сет.

— Не ме интересува. — Алеви отвори вратата на една килия. — Тук вътре. Холис с нежелание постави Джейн Ландис на студения под и коленичи до нея. Не ме изоставяй, Сам.