Чтение онлайн

— Ако спре пред щаба, надали ще харесат онова, което ще видят там — каза Милс.

Алеви натисна газта и зави обратно към пътя, озовавайки се точно зад транспортьора. Фаровете на Алеви осветиха покритата с брезент каросерия и те видяха, че вътре има около двадесет души, въоръжени с автомати АК-47. Алеви натисна клаксона си и присветна с фаровете. Шофьорът на транспортьора извади ръката си през прозореца, след което спря колата. Той излезе и тръгна към тях.

— Страков? — извика той.

— Наведете се — каза Алеви на Холис и Лиза. Той отвори вратата си и нареди на Милс: — Мини зад волана. — Алеви скочи на земята и тръгна към шофьора на другия камион, който закриваше с ръка очите си от ярката светлина на фаровете.

— Кой е? — попита шофьорът.

— Майор Воронин.

Човекът се изпъна мирно и козирува.

— Къде карате тези хора? — попита Алеви.

— Да сменим патрулните постове — отговори шофьорът.

— Кои постове?

— Кула едно и две, главния портал, щаба и вертолетната площадка, сър. Току-що смених охраната на дачата.

— Дачата на полковник Буров?

— Да, сър.

— Колко войници оставихте там?

— Трима.

Алеви погледна към двадесетимата въоръжени мъже в каросерията на камиона, чиито глави бяха обърнати към него.

— Хората в щаба и на вертолетната площадка получиха още по два часа наряд за невнимание при изпълнение на служебните си задължения — обърна се той към шофьора.

— Да, сър. По чия заповед?

— По моя, ефрейторе. Идете направо при кулите и главния портал, след това върнете останалите си хора в караулната.

— В бараките, сър.

— Да, в бараките. — Алеви почувства, че изпод фуражката му започват да се стичат капки пот и да струят по челото му. — Свободен сте.

Шофьорът се поколеба, след това козирува и се обърна на пета.

Алеви се върна при зила и седна на седалката до шофьора.

— Обърни, Бърт — каза той на Милс.

Милс се затрудни да намери задната скорост, след това я включи и зилът изгасна.

— По дяволите!

Големият транспортен камион стоеше на пътя пред тях. Милс включи отново двигателя и спирайки на три пъти, зави неубедително на тесния път, докато транспортьорът бавно потегли напред. Никой не продума. Милс подкара колата към дачата на Буров.

— Не мога да карам руски коли — тихо каза той.

— Чух какво си говорихте и не съм напълно сигурен, че той ще ти се подчини — каза Холис на Алеви.

— Ти не разбираш руския начин на мислене.

— Но разбирам военния начин на мислене. Хората приемат всякакви заповеди от собствените си офицери, но не се подчиняват непременно на нарежданията на офицер, когото не познават.

— Струва ми се, че се справям — каза Алеви, след това попита: — Да се връщаме ли искаш, или да продължим?

— Продължавайте — отговори Холис.

Лиза въздъхна отчаяно и се обърна към Милс.

Моля те, Бърт, не можеш ли да вразумиш тези двамата?

— Не — отвърна Милс, след като се замисли за момент.

— Това караулната на дачата ли е? — попита Алеви след минута.

— Да, тя е — отговори Холис, като надникна през предното стъкло. — Вилата е заградена с телена ограда. Между оградата и къщата има кучета. В караулката трябва да има двама войници и още един в самата дача. Но човек никога не може да бъде сигурен.

— Шофьорът също ми каза, че са трима. Ти поеми войника, който се приближава към нас — каза Алеви на Милс, — а аз ще се заема с другия.

— Добре.

— Вие отзад залегнете.

Милс намали скоростта и се приближи към караулката. Алеви погледна към обикновената на вид дача зад вратата, разположена на около сто метра в тъмнината. Милс рязко спря зила, той подскочи и изключи. Отново го включи.

— Никога не съм можел да се оправям с предавките.

Той извади пистолета и го остави в скута си. Един от войниците се приближи към шофьорската врата и надникна през прозореца.

— Да, капитане? — Милс изстреля един-единствен куршум между очите на войника, докато Алеви отвори вратата си и застана на прага. Вторият войник все още беше в караулката. Алеви забеляза, че той отчаяно удря по полевия телефон и се протяга да си вземе пушката. Алеви се прицели внимателно от покрива на зила и изстреля всичките си шест куршума в караулката. Разхвърчаха се стъкла и трески и мъжът падна на земята.

Милс изключи фаровете.

Алеви тръгна към портала, а Холис слезе от зила.

— Той е мой — каза Холис, като сграбчи Алеви за ръката.

— Добре — кимна Алеви. — Но не го убивай.

— Знам.

— Разполагаме с тридесет и четири минути, за да стигнем до вертолетната площадка — погледна към часовника си Алеви.

— Нека дойда с теб — каза Лиза на Холис. — Ще ти помогна да се справиш с поста вътре в къщата.

Холис кимна. Той отвори телената врата и се обърна към Алеви.

— От лявата страна на къщата се намира понтиакът на Грег Фишър. Ще го вземем с нас.

— Понтиакът на Фишър? Тук…? — неразбиращо попита Алеви.

— Буров го кара. Ключовете вероятно са на таблото.

— Чудесна идея, Сам — кимна Алеви. — Този ЗИЛ-6 сигурно вече го търсят. А след като понтиакът е на Буров, може и да не го спрат.

— А може да ни потрябват и скоростта му, и по-доброто му управление. Зилът е много противен — добави Милс.

— Всичко това е може би истина — отговори Холис. — Но аз искам този Транс Ам, просто защото… го искам. — Той хвана Лиза за ръката и хукна по дългата асфалтирана пътека към дачата.

Внезапно от тъмнината се появиха двете немски овчарки и се хвърлиха към тях от две различни посоки. Холис приклекна в позиция за стрелба, прицели се и стреля в по-близкото куче вляво от него. Пистолетът му изщрака тихо, но кучето силно зави. Холис се претърколи надясно точно когато втората овчарка стигна до него и Лиза. Той сякаш надуши голямото куче точно в секундата, преди да му вкара куршум в устата.