Чтение онлайн

— Сержант, къде са другите войници и шофьорите? — попита Алеви. Сержантът явно не успяваше да овладее гласа си, но накрая отговори:

— Един от войниците и шофьорът обикалят постовете заедно с ефрейтора от охраната. Другият войник и вторият шофьор са на постоянния си пост пред задната врата на щабната сграда.

— Има ли още някой в щаба?

— Дежурният офицер, свързочниците и хората от залата за подслушване. Майоре, бих искал да ви обясня…

— Кръгом, сержант!

Сержантът се обърна кръгом, Алеви извади пистолета си и го застреля в тила, вследствие на което човекът се просна върху захвърлените на земята дрехи. Милс изстреля три патрона в тялото, свито под одеялото. Жената подскочи, след което остана да лежи неподвижно. Милс и Алеви за момент се спогледаха, после се обърнаха и излязоха в коридора.

Намериха пътя към фоайето в задната част на сградата и отвориха металната врата, която водеше към бетонната платформа, на която стоеше един ЗИЛ-6. Ярката Меркуриева лампа, закачена на сградата, осветяваше задния двор и Алеви видя, че зад зила има нещо, което наподобява средновековен катапулт. Един войник от КГБ седеше на предната броня на зила и пушеше цигара. Близо до него стоеше набит войник от охраната с автомат АК-47, преметнат през рамото. Двамата мъже видяха, че вратата се отваря, и шофьорът се изправи. Другият мъж се обърна с лице към Алеви и Милс.

Алеви се приближи към тях и когато забелязаха, че е офицер, се изпънаха в положение мирно.

— Аз съм майор Воронин от Москва — каза Алеви на шофьора, който имаше кобур и револвер. — Това е капитан Молев. Проверяваме охраната на обекта.

— Да, майоре.

— Това редовният ви пост ли е?

— Да, майоре.

— Как се казвате?

— Страков, сър.

— Какви са задълженията ви?

— Аз и редник Филенко охраняваме задния изход на щаба.

Алеви погледна към Филенко, чийто автомат продължаваше да виси на рамото му.

— Кога очаквате да се върне другият шофьор? — обърна се той отново към Страков.

— Няма определен час, майоре. Зависи от това колко време ще отдели ефрейторът на всеки един от постовете.

— Проверява ли и тримата мъже на вертолетната площадка по време на обиколката си?

За момент Страков спря поглед върху Алеви и Алеви усети, че той започва да се замисля. Алеви знаеше, че руският му е добър, докато говори с кратки изречения и не му се налага да използва много професионални жаргони. Очевидно не приличаше много на офицер от КГБ на внезапна проверка по охраната.

Алеви забеляза, че и Филенко не е вперил погледа си право напред, а наблюдава Милс с леко извърната глава. А както Алеви подозираше, с всяка измината секунда Милс все по-малко приличаше на капитан от КГБ. Алеви си спомни за въпроса, който някога бяха обсъждали с Холис — въпроса за американците, които се опитват да минават за руснаци, и обратното.

— Дайте да видя оръжието ви — обърна се Алеви към Филенко.

Филенко свали автомата от рамото си и според устава го протегна напред, изпънат в положение за почест. Алеви хвана приклада с дясната си ръка, но Филенко не пусна оръжието. За момент двамата мъже се втренчиха един в друг.

— Майоре, бихте ли ми казали паролата за тази вечер? — каза накрая Филенко.

Милс не разбираше какво говорят, но това, което виждаше, не му хареса. Той бавно посегна към кобура си.

Внезапно вратата, през която бяха влезли, се отвори и хвърли лъч светлина върху бетонния под. Четиримата мъже погледнаха към вратата и видяха гола жена, която стоеше там с окъпано в кръв тяло. Тя неуверено тръгна надолу по рампата и залитна към тях, сочейки Алеви и Милс, след което извика на руски:

— Убийци! Убийци!

Преди Алеви да успее да реагира, той почувства, че автоматът АК-47 се изплъзва от ръката му, а дулото му се опира в стомаха му.

— Ръцете на главата! — извика Филенко.

Алеви вдигна ръце и Милс го последва, след като Страков извади револвера си. Жената пристъпи, залитайки, още няколко крачки към тях, след това падна на колене и се хвана за полите на шинела на Милс. Алеви забеляза трите рани от куршумите — една в слабините, една ниско долу на гърба до десния й бъбрек и драскотина на дясното й слепоочие. Стори му се, че Милс е доста пребледнял и изглежда така, сякаш всеки момент може да му прилошее. Жената припадна в краката на Милс.

— Кои сте вие? — попита Страков Милс. Той не разбра нито дума и втренчено го изгледа.

— Отговорете или ще ви застрелям на място! — Страков насочи пистолета си към лицето на Милс.

— Той не може да говори — каза Алеви. — Има операция на гърлото.

— На колене! — извика Страков. Алеви коленичи и Милс го последва.

— Наблюдавай ги — каза Страков на Филенко. — Аз ще доведа лейтенант Челцов. — Той хукна с пистолет в едната ръка към задната врата на щаба и изчезна в сградата.

Холис прекоси бързо предното фоайе с Додсън на рамене. Приближи се до вратата на свързочната и каза:

— Лиза, влизам.

Вратата се отвори и Лиза се дръпна настрани с пистолет в ръката. Холис сложи Додсън на земята.

— Сам… това Джак Додсън ли е?

— Сигурен съм, че да.

— Те са го… измъчвали. Ще оживее ли? — попита тя.

— Сигурен съм, че полковник Буров е оставил достатъчно живот в него, за да си заслужава екзекуцията утре сутринта. Признаците на живот, които дава, са добри. Вероятно е силно упоен, за да не може да посегне на живота си. Ще се съвземе. Ще го откарам вкъщи.

— Сам, хайде да се махаме оттук — каза тя, като кимна и се хвърли в прегръдките му.

— Скоро. Как е Бренън?

— Току-що говорих с него. — Тя се усмихна. — Казва, че му е скучно.

— Добре. А какво предават по радиото?

Тя хвърли поглед към двата радиопредавателя на масата.

— Нищо особено. Стандартни разговори досега. Кулите се викат помежду си, моторизираните патрули също поддържат връзка.

— Опитвал ли се е някой да се обади тук?

— Не чух никакви радиоповиквания за щаба.

Холис кимна. Стандартната военна процедура предвиждаше щабът да вика постовете, за да докладват за положението. Постовете се обаждаха само когато възникнеше някакъв проблем. Зачуди се кога ли мъртвият свързочник е трябвало да извика кулите, вратата и другите постове.

— Опитвал ли се е някой да телефонира? — попита той.

— Не. Няма сигнали на таблото.

— Добре. Холис помисли, че тази операция има всички елементи, които да й гарантират успех — светкавична изненада, скорост, сигурност и секретност. Но ако секретността се провалеше, трябваше да се срещнат с шестимата войници от охраната. Холис хвърли поглед към двете мъртви тела на земята. Много разгневени войници от охраната.