Чтение онлайн

— Ловците на раци?… Не-е, през зимата излизат само големите лодки. Гмурците?… Може. Но ще ти струва скъпо.

— Няма значение. Ще ми кажеш ли къде да ги намеря?

— Ами-и… провери при Ърни — това е магазин за риболовни принадлежности, кооператив на рибарите. Все там се навъртат.

Ласитър й поблагодари и я увери, че му е било приятно да разговаря с нея.

Думите му я притесниха и тя смутено заприбира чашите:

— Дано не излезете днес, миличък — беше последният й съвет. — Времето се разваля.

Ърни — собственик и началник на пристанището — потвърди тревогите й, клатейки масивната си глава. Отвсякъде ги заобикаляха части и аксесоари за лодки, карти, сигнални ракети, спасителни жилетки, макари с корди и какво ли още не. Някакво радио съскаше отзад и някакъв гъгнив глас говореше в паузите.

— Метеорологичният канал предупреждава, че откъм североизток наближава фронт. Според тях щял да ни удари чак сутринта. Но ако питаш мен… Нещо във въздуха не ми харесва. Аз не бих препоръчал никому да излиза. Не, сър!

— Надявах се само да поговоря с някой, който…

Ърни кимна към вратата:

— Опитай, щом искаш. Има там няколко момчета. Няма нищо лошо да попиташ.

— Не ме пускате, защото ви трябва четвърти за карти — каза Роджър на мъжете край масата. — Но аз и без това щях да изляза. Таралежите са по двеста долара в Токио и ако не намеря набързо някой друг килограм, ауспухът на камиона ми ще започне да събужда всички.

Беше едър разговорлив мъж с дълга черна коса, сивееща брада, тежки вежди над светли очи и снежнобели зъби. Облечен в яркожълт комбинезон и обут в ботуши с гигантски размер. Ласитър се бе съгласил да му плати 300 долара, за да го откара до Рег Айлънд и да го прибере на следващия ден.

Единият от мъжете край масата поклати глава:

— Задава се буря — каза той с глас, в който прозвуча: „После да не кажеш, че не съм те предупредил“. — Провери барометъра.

— Още не са излъчили забрана за малките лодки — възрази Роджър. — Освен това, ако утре има буря, дъното така ще се размъти, че до края на седмицата няма да мога да извадя нищо.

— На пътника ти ще му трябва неопренов костюм.

— Дай ми твоя, нали и без това няма да излизаш. — Роджър се обърна към Ласитър: — Искаш ли костюм? С него е по-топло.

— Не знам… както кажеш.

— Ами… не се нуждаеш от него, след като няма да плуваш. Там има много места, където можем да излезем на самия бряг. — Роджър обърна глава към махалото на големия стенен часовник, отмерващо времето между приливите. — Ще имаме достатъчно вода. Но от друга страна… ако вятърът се засили или ако вземеш да цопнеш — той наклони глава и преценяващо го огледа, — тогава ще станеш на буца лед и ще ми отнемат разрешителното.

— Буца лед? — повтори Ласитър.

Роджър кимна:

— Да, а ти какво си мислиш? Както и да е… Струва ми се, че ще ти стане моят стар костюм, изглеждаш ми едричък.

Един от седналите край масата се изсмя:

— Старият ти костюм? Последния път, като го видях, беше скъсан на задника. Защо изобщо го пазиш още, не мога да разбера?

— Е, има дупка, ама този човек няма да скача с него, нали така? Трябва само да го стопли, докато е в лодката. А ако падне във водата на слизане, поне няма да замръзне, нали?

— Родж е прав — каза мъжът с кепе на „Ред Сокс“. — Не ти трябва водородна бомба, за да убиеш муха, както нямаш нужда и от херметичен костюм за малка разходка с лодка.

Уговориха подробностите, докато Роджър измъкваше леководолазните костюми и специалното бельо от складовото помещение.

— Не миришат добре. Съжалявам.

Ласитър сви с безразличие рамене и се преоблече. Когато свърши, сгъна грижливо собствените си дрехи на купчинка и сложи коженото си яке върху костюма. Когато извади портфейла си от джоба на панталона и опита да го пъхне във вътрешния джоб на якето, нещо му попречи — нещо, което вече беше там.

Писмото на Барези!

— Какво има? — попита Роджър, като видя гримасата му.

— Нищо, просто непрестанно забравям. — Напъха писмото обратно, вмъкна до него и портфейла и закопча джоба. След това сложи дрехите си в пластмасова пазарска торбичка и завърза горния й край на възел. Бяха се разбрали Роджър да го закара до острова днес следобед и да се върне да го вземе утре, по време на прилива.

— Ако времето разреши, разбира се. Никога не знаеш какво може да стане.

Ласитър и сам разбираше, че планът му е рискован: да проникне насила на остров, притежаван от жена, изплашена до смърт от натрапници. Но Мари Сандерс най-вероятно щеше да си го спомни от погребението на Кати, а вече след това той беше уверен, че ще може да й обясни всичко. Невъзможността да бъде изгонен, преди Роджър да дойде пак, можеше да се обърне в плюс: тя нямаше как да му затвори вратата в лицето и щеше да се наложи да го пусне вътре.

Освен това беше немислимо да я чака още шест седмици. След като той бе успял да я намери, те също щяха да успеят. С помощта на Драбовски нямаше да им отнеме много време.

Последва Роджър на дока, който бе свързан с рампа, а тя пък се спускаше под ъгъл до плаваща платформа във водата. Това беше зимният док, както му обясни Роджър: рампата и скарата на платформата лесно можеха да бъдат издърпани в случай на силна буря. Двамата слязоха заедно до рампата, която се повдигаше при всяка вълна.

— Чакай тук — нареди му Роджър. — Веднага се връщам.

Той вдигна червената надуваема лодка, оставена наблизо, и я хвърли във водата. Скочи в нея и загреба в посока на блестяща бяла яхта с надпис: „Go–4-It“на кърмата. Качи се на борда й, изтегли лодката и я закрепи с въжета. Секунди по-късно двигателят на яхтата изръмжа и корпусът й бавно се завъртя. С измамна лекота Роджър я докара до дока, скочи на него и я задържа с ръка, така че Ласитър да се качи на борда.

Кабината бе задръстена с оборудване: бутилки за въздух, маски, въжета и какви ли не други неща, за чието предназначение Ласитър дори не можеше да се досети. Яхтата изведнъж трепна и тръгна напред, а Роджър — той я беше тласнал от дока — скочи на борда. Ласитър го последва в кабината, където малката отоплителна печка вече грееше.

Докато маневрираха, за да излязат от пристанището, Роджър разказваше за морските таралежи:

— Работата е опасна — призна той, — но в добър ден изваждам по половин тон. Половин тон таралежи, не хайвер, нали така. Таралежите вървят по два долара и половина килото.