Чтение онлайн

— Обещавам.

— Хубаво — и Ласитър чу как Риордан въздъхва с облекчение. — Това е добре.

— Някакви новини?

— За Грималди? — Детективът издаде пренебрежителен звук. — Нищо. Нула… Този човек е истински Худини.

— Е, не съвсем — все пак са му помогнали.

— Да — съгласи се Риордан, — разпитваме я.

— Не, нямах предвид сестрата. Говоря за наблюдението.

— Какво да ти кажа… Драбовски е нещастник. Очевидно.

— Сигурен ли си в това?

Риордан помълча и после попита:

— Ти какво… Да не фантазираш, че Бюрото му е помогнало?

— Не знам какво да мисля — призна Ласитър. — Но… по-добре да оставим това. Щом ти нямаш новини за мен, тогава аз имам за теб.

— Какво?

— Говоря за списъка, който ти дадох. Нали помниш — от регистрационната книга?

— А, да! Със жените, дето са ходили в клиниката на онзи… Какъв беше? Почнахме работа по него.

— Можете да си я спестите.

— Защо?

Ласитър погледна пак през прозореца. Снеговалежът се засилваше.

— Те са мъртви.

— Кои са мъртви?

— Жените… и децата.

Последва пауза.

— Всички?…

— Вероятно. Има само една, която засега не можем да издирим. Мари Уилямс, Мари А. Уилямс.

— Ще видя какво можем да направим по въпроса — обеща Риордан, — но… почакай секунда! — Някой закрещя на испански, друг му отговори. Ласитър чу как Риордан закрива с ръка микрофона и изревава на свой ред с всички сили: „Ей, я си затворете устата, да ви го начукам!“Настъпи мигновена тишина. След секунда отново прозвуча гласът на детектива: — Дръж ме в течение, окей?

— Както пожелаеш, Джим.

— И се обади на Тери Конуей!

— Добре.

Риордан замълча и когато проговори, гласът му беше твърд и безкомпромисен:

— Нека те попитам нещо…

— Какво?

— Ти си мислиш, че всичко е свършило, така ли? Всички са мъртви, с изключение на онази, дето ми каза името й, която най-вероятно също е мъртва. Значи толкоз. Последна спирка. Прав ли съм? — Въпросът му бе риторичен. — Прав съм, естествено. Но нека ти кажа нещо. Никой от нас няма грам представа за какво е цялата шибана работа, нали така? Следователно ниене можем да сме сигурни, че това е краят, само тего знаят.

— Ще се обадя на Тери.

— Направи го — с по-спокоен глас каза Риордан и затвори.

Но той не се обади на Тери. Поне не веднага.

Вместо това прелисти ролодекса на бюрото си и намери картичката на любимия си информационен брокер — фирмата във Флорида.

— „Услуги“ — отговори женски глас още на първия сигнал. Това беше едно от нещата, които му харесваха в тази фирма. Бяха ефикасни, работеха бързо, съблюдаваха строга дискретност. И никога не те караха да оставяш съобщение на гласовата им поща.

— Джо Ласитър от „Ласитър Асошиитс“. Имаме при вас текуща сметка — и той издиктува номера й.

— Какво можем да направим за вас?

— Искам доклад за кредитната история на Мари А. Уилямс, последен известен адрес в Минеаполис. — Даде адреса и попита: — Колко назад можете да се върнете?

— Колкото можете да си позволите да платите — последва незабавен отговор. — Помните ли Брайди Мърфи?

„Гейтуей Секюрити“ беше собственост на симпатичен млад мъж на име Тери Конуей, бивш защитник от Националната футболна лига, но също така с диплома на правист и глава на бизнесмен. Тери вече правеше повече пари, отколкото някога бе направил във футбола, което беше отличен атестат.

„Гейтуей“ си бе намерила уютна ниша в сферата на безопасността, като осигуряваше бодигардове за богати, за известни и за скандално известни, за дипломати, политици, знаменитости, мениджъри, техните семействата и тяхната собственост. Не беше конкуренция на „Уакенхът“ или някоя от компаниите, които предлагаха възможност да си наемеш действащ полицай, но беше специализирана в охраната на изпълнителни директори на преуспяващи фирми. При Тери имаше само професионалисти, никога портиери в баровете.

Ласитър обаче се отвращаваше от мисълта да си наеме бодигард, което означаваше да се постави доброволно под наблюдение и да плати прескъпо за това някой да си вре носа в личните му дела. А че щеше да има работа с досадник, бе извън съмнение, защото на тези хора се плащаше именно за да се превърнат в нечия сянка — с кодовите думи, мобилните телефони и вечното си присъствие.

Знаеше го, защото беше осигурявал точно такава охрана за няколко свои клиенти. Първоначално хората бяха благодарни на усещането за безопасност и естествено, бяха поласкани да бъдат постоянен център на нечие внимание. Но след известно време започваха да се оплакват. А после да се молят: „Ама необходимо ли е всичко това? Колко още ще продължи?“.

Накрая все пак звънна с неудоволствие и когато лично Тери отговори на обаждането му, се опита да му обясни накратко:

— Имам един изпълнителен директор във Вашингтон — цивилно лице, без семейство, на трийсет и пет…

— Държавен служител?

— Не. Както и да е, наскоро е имало доста сериозни заплахи срещу живота му…

— Като?

— Стреляли са по него.

— Значи наистина са сериозни.

— Така че сметнахме за добре…

— Кой е клиентът? — прекъсна увъртанията му Тери.

— Аз.

Дълго мълчание. Накрая Тери проговори:

— Е, това вече са лоши новини — убият ли те, губя един от най-добрите си клиенти. — Отново замълча. — Ето какво — каза след малко той, — пращам ти Бък. Той е от дискретните, ще ти хареса.

— Това Бък Долара ли е, или Бък Елена 38 ?

— Много смешно. Ще дойде в офиса ти към шест, а дотогава ще изпратим и някой у дома ти, за да огледа. Междувременно, мисля, че е добре да преспиш поне тази нощ в хотел. С Бък, естествено.

Ласитър си промърмори нещо, след което каза:

— Добре, да се надяваме, че ще ми хареса.

Тъкмо свърши разговора и факсът забръмча. Ласитър отиде да види какво получава. Първо излезе знакът на „Услуги“. Следваше заглавие: „Уилямс, Мари А.“ С възхищение видя, че това е докладът за кредитната история, който бе поискал, и че включва както рождената й дата (8 март 1962), така и номера на социалната й осигуровка.

С името, адреса, рождената дата и номера на социалната осигуровка той можеше да получи достъп до банкови сметки, медицински картони, договори за ипотека, данъчна документация… Дори само номерът на социалната осигуровка бе ключ за много информация. Първите три цифри казваха къде е роден притежателят, което на свой ред можеше да му помогне в издирването.