Чтение онлайн

Стъпалата на Мей-мей бяха осакатени. Без стягащата здравина на бинтовете агонията й беше мъчителна. Така че Струан бе разрешил бинтовете да бъдат отново поставени и след месец болката бе вече понамаляла и Мей-мей отново можеше да ходи. Едва с напредването на възрастта стъпалата ставаха нечувствителни към болката.

Тогава Струан я беше попитал, като използваше Гордън Чен за преводач, как се прави това. Тя гордо му обясни, че майка й е започнала да бинтова стъпалата й, когато е била на шест години. „Превръзките бяха бинтове с ширина два инча и дължина дванадесет фута и бяха влажни. Майка ми ги обви здраво около стъпалата ми — около петата, над извивката и под табана, като изви четирите малки пръста под долната част на стъпалото и остави свободен палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна. В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и сводът се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и загиват и се отстраняват. Когато станах почти на дванадесет, можех да вървя доста добре, но стъпалата ми все още не бяха достатъчно малки. Тогава майка ми се посъветва с една жена умела в изкуството на превързване на стъпала. На дванадесетия ми рожден ден учената жена дойде в нашата къща с остър нож и мехлем. Направи дълбок разрез в средата на табаните на стъпалата ми. Този дълбок разрез позволи петата да бъде притисната по-близо до пръстите, когато отново поставиха бинтовете.“

— Каква жестокост! Попитай я как е понесла болката.

Струан си спомни изпитателния й поглед, докато Чен превеждаше въпроса и как бе отговорила с очарователна напевност.

— Тя казва: „Зад всеки чифт превързани крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката? Сега не се срамувам да позволя стъпалата ми да бъдат измерени.“ Тя иска да ги измерите, мистър Струан.

— Няма да направя нищо подобно!

— Моля ви, сър. Това ще я накара да се почувства много горда. Според китайския вкус те са съвършени. Ако не го направите, тя ще почувства, че се срамувате от нея. Ужасно ще нарани престижа й пред вас.

— Защо?

— Тя мисли, че сте свалили бинтовете, защото считате, че тя ви мами.

— Защо ще трябва да мисли така?

— Защото вие сте — е, тя никога не е виждала европеец. Моля ви, сър. Единствено това, че се гордеете с нея, изплаща всичките сълзи.

И така той бе измерил стъпалата й и беше изразил радост, каквато не чувстваше, а тя три пъти дълбоко му се поклони. Той мразеше да гледа как мъже и жени се кланят дълбоко, коленичили, с чела, докосващи пода. Но древната традиция изискваше това принизяване на низшестоящия пред висшестоящия и Струан не можеше да го забрани. Ако беше протестирал, Мей-мей отново щеше да се уплаши и щеше да накърни престижа си пред Гордън Чен.

— Попитай я дали сега краката я болят.

— Винаги ще я болят, сър. Но уверявам ви — много повече щеше да я боли, ако имаше големи, отвратителни стъпала.

Тогава Мей-мей бе казала нещо на Чен и Струан бе различил думата „фан куай“, която означаваше „дяволски варварин“.

— Тя иска да знае как може да достави удоволствие на некитаеца — каза Гордън.

— Кажи й, че фан куай не се различава от китайците.

— Да, сър.

— И й кажи, че ще я учиш на английски. Незабавно. Кажи й, че никои не трябва да знае за това. Никой не трябва да узнае, че тя говори английски. Пред другите тя ще говори само китайски или пиджин, на който също ще я научиш. И последно, ще я пазиш с цената на живота си.

— Сега може ли да вляза? — Мей-мей стоеше на вратата и деликатно се покланяше.

— Моля.

Лицето й беше овално, очите й — бадемовидни, веждите й — съвършени полумесеци. Сега от нея се носеше ухание на парфюм. Косата й бе вдигната във вид на полумесец високо над главата и бе украсена с нефритени игли. Беше висока за китайка и кожата й беше толкова бяла, че почти прозираше. Тя бе от провинция Сучоу.

Макар че Струан я беше купил от Джин-куа и в продължение на седмици се бе пазарил за цената, той знаеше, че всъщност Тчънг Мей-мей беше дар за него от Джин-куа за многото услуги, които му бе правил през годините. Че Джин-куа лесно можеше да я продаде на най-богатия мъж в Китай, на някой принц Манчу и дори на императора за теглото й в нефрит — да не говорим за петнадесетте хиляди таела сребро, за които най-накрая се договориха. Тя бе уникална и безценна.

Струан я вдигна на ръце и нежно я целуна.

— А сега ми разкажи какво става. — Той се настани в дълбокото кресло и я задържа в прегръдката си.

— Първо, дойдох маскирана заради опасността. Не само за мен, но и за теб. Наградата за главата ти не е отменена. Освен това отвличането срещу откуп е древен обичай.

— Къде остави децата?

— При по-голямата сестра, разбира се — отвърна тя. По-голямата сестра беше името, с което Мей-мей наричаше бившата любовница на Струан Кай-сунг, както бе обичаят, макар да не бяха роднини. А сега Кай-сунг бе третата жена на компрадора на Струан. И въпреки всичко между Мей-мей и Кай-сунг съществуваше дълбока привързаност и Струан знаеше, че децата му ще бъдат в безопасност и глезени като нейни собствени.

— Добре — каза той. — Как са те?

— Окото на Дънкан е насинено. Падна, така че трябваше да наложа с камшика скапаната му бавачка, докато ми отмалее ръката. Дънкан има лош нрав поради варварската си кръв.

— От теб — не от мен. А Кейт?

— Никне й второто зъбче. Туй много добре. Преди втори рожден ден — за миг тя се намести в ръцете му. — После четох вестник. Тоя Скинър. Още лош джос, айейа? Таз купчина кучешка мърша Брок те съсипва с много пари, дето ги дължи. Вярно ли?

— Отчасти е вярно. Да, ако джос не се промени, ние сме свършени. Край на коприната и парфюмите, и нефрита, и къщите — подразни я той.

— Айейа-ай! — каза тя, като отметна глава. — Ти не си единственият мъж в Китай.

Той я плесна по задника, тя замахна към него с дългите си нокти, но той ловко я хвана за китката.

— Никога не казвай пак това — каза той и я целуна страстно.

— В името на кръвта Христова — каза тя, като се опитваше да успокои дишането си. — Виж сега какво направил на косата ми. Таз мързелива мърла А Гип цял час я прави.

Знаеше, че той много я харесва, и беше горда, че сега, когато е на двадесет, може да чете и пише на английски и китайски и да говори английски и кантонски диалект така добре, както родния си диалект на Сучоу, а освен това владееше и мандарин — езика на Пекин и на императорския двор. Знаеше голяма част от онова, което Гордън Чен учеше в училище, защото той я занимаваше добре и между тях се бе създала силна привързаност. Мей-мей знаеше, че е единствена в цял Китай.

На вратата дискретно се почука.

— Европеец? — прошепна тя.

— Не, мила. Само слугата. Имат заповед да предупреждават за всичко. Да?

Прислужникът бе следван от още двама и всичките те се мъчеха да отклоняват поглед от Струан и девойката. Но любопитството им бе явно и те се мотаеха, докато нареждаха по масата китайски блюда и пръчици за ядене.

Мей-мей се нахвърли върху тях с излияние на кантонски и те се поклониха нервно и се изнизаха.

— Какво им каза? — попита Струан.

— Само ги предупредих, пусто да остане, че ако споменат на някой, че съм тук, лично аз ще им отрежа езиците и ще им избода очите, а после ще те накарам да ги приковеш към някой твой кораби да ги потопиш в океана заедно с проклетите им жени, деца и родители, но преди това ще насочиш Лошо око към проклетите им изчадия и родовете им ще изчезнат навеки.

— Престани да кълнеш, кръвожадно малко дяволче! И престани да се шегуваш с Лошото око.

— Това не е шега. Ти наистина го имаш, зли варварино. За всички но не и за мен. Аз знам как да се оправям с теб.

— Върви по дяволите, Мей-мей. — Той отмести ръцете й и прекъсна нежните милувки. — Яж, докато храната е топла. После ще се разправям с теб. — Той я вдигна и я отнесе до масата.

Тя му поднесе пържени скариди, крехко свинско и гъби, пикантно задушени в сол, индийско орехче, горчица и мед, после сипа и на себе си.

— Да му се не види, колко съм гладна! — каза тя.

— Няма ли да спреш да ругаеш?

— Забрави да добавиш „пусто да остане“, тай-пан! — Тя широко се усмихна и започна да се храни с голямо удоволствие.