Чтение онлайн

— Имаме достатъчно за обсада. Горт го донесе. Туй място е най-добро за защита. И без туй си е почти наше — добави той.

— С колко хора разполагате?

— Двадесет. Момчета на Горт. Всеки от тях ще разкъса сто китайци на парчета.

— Аз имам тридесет заедно с португалците.

— Остави португалците. По-добре да сме си ние. — Брок избърса уста, разчупи едно малко хлебче на две и го омаза с масло и мармалад.

— Не можеш да отбраняваш Селцето, Брок — каза Купър.

— Можем да отбраняваме тази кантора, момко. Не се грижи за нас. Ти и останалите американци задръжте вашата. Те вас няма дави пипат — ние им трябваме.

— Така е — каза Струан. — И освен това ще имаме нужда от вас да се грижите за търговията ни, ако се наложи да напуснем.

— Има още една причина да дойда тук, Дърк. Искам да говорим открито за търговията и за „Купър — Тилмън“. Направих предложение, което беше прието.

— Предложението бе прието при условие, че „Струан и компания“ не е в състояние да изпълни поетите ангажименти — каза Купър.

— Даваме ви тридесет дни, Дърк. На тридесетия ден ще говорим.

— Благодаря, Джеф. Това е много щедро.

— Това е глупаво, момко. Но нямам нищо против срока и ще бъда великодушен с моя срок. Давам ти още пет дена, а, Дърк?

Струан се обърна към Маус.

— Върни се в Ко-хонга и разбери каквото можеш. Бъди внимателен и вземи един от моите хора.

— Нямам нужда да ме съпровождат. — Маус надигна туловището си от стола и излезе.

— Ще проведем съвета долу — каза Струан.

— Добре. Може би всички трябва да се преместим тук. Има достатъчно място.

— Ще се издадем. По-добре да се подготвим и да чакаме. Може да се окаже уловка.

— Напълно си прав, момко. Ще сме в безопасност, щом слугите си отидат. Хайде, Горт. Значи съветът ще е след час? Долу?

— Аха.

Брок и Горт си отидоха. Купър наруши мълчанието.

— Какво означава всичко това?

— Мисля, че това е номер на Тай-сен да ни нервира. Да ни подготви за отстъпките, които ще иска да направим. — Струан положи ръка на рамото на Купър. — Благодаря за трийсетте дни. Няма да го забравя.

— Мойсей е разполагал с четиридесет дни. Смятам, че тридесет ти стигат.

Съвещанието бе шумно и напрегнато, но Брок и Струан владееха положението.

Всички търговци — с изключение на американците — се бяха събрали в голямата величествена зала, която Струан използваше като частен кабинет. На едната стена в редици бяха подредени буренца с коняк, уиски, ром и бира. Другата заемаха рафтове книги и регистри. По стените висяха картини на Субанс — пейзажи от Макао, портрети и кораби. Имаше шкафове и витрини, през които се виждаха оловни халби и сребърни чаши. Редица абордажни саби и мускети. Барут и гюллета.

— Много шум за нищо — изгрухтя Мастърсън. Той беше червенолик, дебелогушест мъж в началото на тридесетте и оглавяваше фирмата „Мастърсън, Роуч и Роуч“. Беше облечен, както и останалите мъже, в тъмен сюртук от фино черно вълнено сукно, безупречна жилетка и филцов цилиндър.

— Китайците никога не са ни досаждали в Селцето — от самото му създаване, да му се не види.

— Аха. Но това беше, преди да им обявим война и да я спечелим. — На Струан му се искаше всички да се разберат и да си отидат. Беше поднесъл напарфюмирана кърпичка до носа си, за да неутрализира миризмата на вкиснато, която се разнасяше от телата им.

— Аз пък викам да изхвърлим гадните знаменосци от площада, и то незабавно — предложи Горт, като отново доля бира в халбата си.

— Ако трябва, и това ще направим. — Брок уцели оловния плювалник. — Писна ми цялото това дрънкане. Съгласни ли сме с плана на Дърк или не? Той огледа присъстващите.

Повечето търговци отвърнаха на погледа му. Бяха около четиридесет — англичани и шотландци, — с изключение на Еликсен Датчанина, който бе представител на една лондонска фирма, и тучния парс Румажи от Индия в развяваща се роба. Присъстваха Макдоналд, Кърни и Молби от Глазгоу и Месър, Вивиън, Тоуб и Смит от Лондон — все главни представители. Всичките до един — яки, непоклатими мъже в разцвета на трийсетте.

— Надушвам беда, сър — каза Румажи и подръпна дългия си мустак. — Предлагам да отстъпим незабавно.

— За бога, Румажи, целият план се заключава в това да не отстъпим — каза язвително Роуч. — Ще отстъпим само ако е наложително. Гласувам за плана. Съгласен съм с мистър Брок. Прекалено много дрънкаме и това ме уморява.

Планът на Струан бе прост. Всички трябваше да чакат в канторите си. Ако нещата се размътеха, след сигнал на Струан те щяха да се стекат към кантората му под прикриващия огън на неговите хора, ако се наложеше.

— Да отстъпим пред езичниците? Никога, пусто да остане!

— Може ли да предложа нещо, мистър Струан? — попита Еликсен.

Струан кимна на високия светлокос мълчалив мъж.

— Разбира се.

— Може би някой от нас ще се наеме да отнесе известие до Уампоа. Някоя бърза гемия ще може да пробие оттук до флота в Хонконг. Просто в случай, че ни обкръжат и ни отрежат пътя като преди.

— Добра идея — каза Вивиън, който беше висок, блед и много пиян. — Хайде всички да отидем. Може ли още едно уиски? Ти си добро момче.

Изведнъж всички заговориха и се изпокараха за това кой да замине. Накрая Струан ги умири.

— Дължим предложението на мистър Еликсен. Ако не възразява, защо той да няма честта?

Те се скупчиха в градината да видят как Струан и Брок съпровождат Еликсен през площада до гемията, която Струан бе оставил на разположение. Знаменосците не им обърнаха никакво внимание, освен дето сочеха към тях и издаваха подигравателни възгласи.

Гемията отплава надолу по течението.

— Може би никога няма да го видим отново — каза Брок.

— Смятам, че няма да го пипнат. Иначе нямаше да го пусна.

Брок изгрухтя.

— За чужденец си го бива. — Той се запъти заедно с Горт към собствената си кантора. Останалите търговци се втурнаха към техните.

Когато Струан провери и остана доволен от разположението на въоръжения пост в градината и до задната врата, която водеше към Хог стрийт, той се върна в апартамента си.

Мей-мей я нямаше. Както и А Гип.

— Къде е Миси?

— Не знае, господарию. Аз не виждал кау чило.