Чтение онлайн

Той взе пръчиците за хранене и ловко започна да си служи с тях. Храната бе превъзходна. Трябваше да изминат месеци, докато възприеме вкуса. Никой от европейците не ядеше китайска храна. Струан също преди предпочиташе обилната тежка храна на стара Англия, но Мей-мей го беше научила, че е по-здравословно да яде като китайците.

— Как стигна дотук? — попита Струан.

Мей-мей избра една от големите скариди, които първо бяха изпържени, а после задушени в ароматизиран със соя сос и подправки, изискано й откъсна главата и започна да я бели.

— Пътувах на гемия. Купих фантастично евтин билет четвърта класа и се омазах със сажди за безопасност. Дължиш ми петдесет в брой.

— Плати ги от издръжката си. Не съм те викал тук.

— Туй кау чило много лесно намери пара.

— Престани и се дръж прилично.

Тя се засмя и му предложи скаридата. Започна да бели друга.

— Благодаря, но не искам повече.

— Яж ги. Полезни са за теб. Много пъти казала, те правят мъжете здрави и потентни.

— Престани, мила.

— Наистина — каза тя съвсем сериозно. — Скаридите са много полезни за твоята сила. Много е важно да бъдеш много силен! Една жена трябва да се грижи за мъжа си. — Тя почисти пръстите си с бродирана салфетка, после с пръчиците вдигна една глава на скарида.

— По дяволите, Мей-мей, трябва ли да ядеш и главите?

— Аха, пусто да остане, не знаеш ли, че те са най-вкусната част? — каза тя, като го имитираше и се смя толкова много, че се задави — Той я потупа по гърба, но съвсем леко, после тя пийна малко чай.

— Това да ти е за урок — каза той.

— Но главите си остават най-вкусната част. — Известно време тя се храни мълчаливо. — Толкова ли е зле с Брок?

— Зле е.

— Но това е много лесно да се уреди. Убий Брок. Сега е моментът.

— Това е един от начините.

— Един начин, друг начин, винаги се намира начин.

— Какво те прави толкова сигурна?

— Не би искал да ме загубиш.

— Защо трябва да те загубя?

— На мен също не ми харесва да бъда на второ място. Аз принадлежа на тай-пана. Не съм някаква си Хака, лодкарка или кантонска курва. Чай?

— Аха.

— Пиенето на чай с храната е полезно за теб. Няма да станеш дебел — тя наля чая и грациозно му подаде чашката. — Харесваш ми, когато си ядосан, тай-пан. Но не ме е страх от теб. Знам, че твърде много ти харесвам, както и ти много ми харесваш. Когато бъда на второ място, някоя друга ще ме смени. Това е джос. За мен. Но също и за теб.

— Може би вече си на второ място, Мей-мей.

— Не, тай-пан, не още. По-късно може би, но не сега. — Тя се наведе, целуна го и се изплъзна, когато той се опита да я задържи.

— Айейа, не трябва да ти давам толкова много скариди! — Тя избяга от него, като се смееше, но той я хвана. Тя обви врата му с ръце и го целуна. — Дължиш ми петдесет в брой!

— Дяволите да те вземат! — Той я целуна, като я желаеше тъй силно, както и тя него.

— Много си вкусен. Но първо играем трик-трак.

— Не.

— Първо играем трик-трак, после се любим. Имаме много време. Ще остана при теб. Ще играем по един долар точката.

— Не.

— Един долар за точка. Може да ме заболи глава, толкова съм уморена.

— Може и да не ти дам новогодишния подарък, както мислех.

— Какъв подарък?

— Няма значение.

— Моля те, тай-пан, няма да те измъчвам повече. Какъв подарък?

— Няма значение.

— Моля те, кажи ми. Моля те. Да не е нефритова игла? Или златна гривна? Или коприна?

— Как е главоболието ти?

Тя сърдито го плесна, после засили прегръдката си около врата му.

— Ти си толкова лош към мен, а аз съм толкова добра към теб. И хайде да се любим.

— Ще изиграем четири игри. По хиляда долара за точка.

— Но това е голям риск! — Тя видя насмешливото предизвикателство, изписано на лицето му, и очите й пламнаха. — Четири игри. Ще те бия, пусто да остане.

— Не, няма, пусто да остане!

Те изиграха четири игри. Тя ругаеше, възклицаваше, хленчеше, смееше се и се задъхваше, обхваната от вълнение, когато играта се обръщаше. Загуби осемнадесет хиляди долара.

— По дяволите, аз съм разорена, тай-пан. Разорена. О, горко ми, горко ми, горко ми. Всичките ми спестявания, че и повече. Моята къща… Още една игра — помоли тя. — Трябва да ми позволиш да опитам да си възвърна парите.

— Утре. Същия залог.

— Никога вече няма да играя при такъв залог. Никога, никога, никога, никога. Освен още една игра утре.

След като се бяха любили, Мей-мей се надигна от леглото с балдахин и се запъти към камината. Един железен чайник меко съскаше върху малка желязна подставка близо до огъня.

Тя коленичи и изля топлата вода от чайника върху чисти бели кърпи. Пламъците танцуваха по гладката чистота на тялото. Стъпалата й бяха обути в мънички нощни пантофки, превръзките спретнато обхващаха глезените. Краката й бяха дълги и красиви. Тя отметна назад искрящата си синьо-черна коса и се върна в леглото.

Струан протегна ръка към една от кърпите.

— Не — каза Мей-мей. — Позволи на мен. Доставя ми удоволствие и е мое задължение.

След като го изсуши, тя се изми и кротко се намести до него под завивките. Хладен ветрец караше завесите от дамаска да шумолят, а пламъците в огнището да съскат. По стените и по високия таван танцуваха сенки.

— Виж, това е дракон — каза Мей-мей.

— Не. Кораб е. Топло ли ти е?

— Както винаги, когато съм до теб. Това е пагода.

— Аха. — Той я обгърна с ръка, щастлив от допира на гладката прохлада на кожата.

— А Гип приготвя чай.

— Чудесно. Чаят ще ни дойде добре.

След чая се почувстваха освежени и се върнаха в леглото. Той духна лампата. Отново загледаха сенките.

— Според вашия обичай можеш да имаш само една жена, айейа?

— Аха.

— Китайският обичай е по-добър. Тай-тай е по-мъдро.

— Какво е това, любима?

— Главата на Главния. Съпругът е глава на семейството, разбира се, но у дома първата жена стои над него. Това е според китайския закон. Законът позволява много жени, но тай-тай е една — тя поправи дългата си коса да й е по-удобно. — След колко време ще можеш да се ожениш? Какъв е вашият обичай?